Ел Класико – двубоят между вечните съперници Реал Мадрид и ФК Барселона

Реал срещу Барса - продължение на гражданската война

Когато Барса играе срещу Реал Мадрид, никога не става дума само за футбол. Голямата вражда се корени в онзи спектакъл по времето на диктатурата на Франко, завършил с резултат 11:1 за Реал. Обстоятелствата на този провал за Барселона са в основата на  продължаващото и до днес съперничество между двата клуба – ражда се легендата, че Реал Мадрид като клуб на диктатора Франко непременно трябва да спечели.

Пламва неприкрита омраза, когато играчите на ФК Барселона излизат на терена. Феновете на Реал Мадрид ги псуват, ругаят, освиркват ги, хвърлят камъни и бутилки. Вратарят на Барселона стои изплашен пред наказателното поле. По време на почивката един полицай призова футболистите в съблекалнята да продължат да играят: „Вие всички сега или излизате на терена, или отивате директно в затвора”.

На 13 юни 1943 г. Реал Мадрид победи Барселона с 11:1. С това унижение преди 75 години започна най-оспорваното клубно съперничество, което световният футбол познава. В най-големите национални първенства от десетилетия има много бурни и конфликтни двубои.

Но когато в неделя, 6 май 2018 г., отново се даде началният сигнал на „Ел Класико”, стотици милиони хора по целия свят ще са в трескаво вълнение пред  телевизорите. Всеки, който живее в Испания, наред с местния клуб подкрепя Барселона или Реал. Безразлични почти няма - в една анкета преди няколко години едва 11% са заявили, че са равнодушни към двата клуба. Тук играят най-големите звезди - Алфредо ди Стефано, Йохан Кройф, Диего Марадона, Луис Фиго, Зинедин Зидан, Роналдиньо, Меси, Раул, Шави.

В тези двубои от дълго време вече не става дума само за спорт. Днес много фенове разглеждат Барселона като символ на стремежа на Каталуния към независимост. Мадрид е политическият и географски център на Испания, средиземноморската метрополия Барселона вижда себе си в столетната отбранителна битка срещу централната държава.

Когато през октомври 2016 г. парламентът в Барселона гласува за независимостта на Каталуния, испанският министър-председател Мариано Рахой незабавно постави областта под прякото управление на Мадрид. Карлес Пучдемон, каталунският премиер в изгнание, вижда Испания в традицията на диктатора Франко, който управлява страната от 1936 до 1975 г.



Политологът от Майнц Волфганг Муно описва двубоите между Реал и Барса като „символично продължение на Испанската гражданска война”. От гледната точка на много каталунци Реал Мадрид се застъпва за режима на Франко. От своя страна привържениците на Реал обвиняват ФК Барселона, че заплашва единството на Испания и страда от комплекс за малоценност.

Испанският автор Алфредо Релано казва, че двата клуба са „родени, за да се дразнят”; журналистът Мигел Анхел Линарес говори за „война”. Двубоят през юни 1943 г., завършил с резултат 11:1 за Реал, не беше първoто класическо дерби, нито първото дерби след края на гражданската война през 1939 г. Но той беше „решаващото начало за съперничеството”, казва берлинският историк Юлиан Рик. Същата 1943 година и двата клуба нямаха шансове в първенството.

Купата на Генералисимуса (бел. днес Купа на краля), както се казваше турнирът в чест на Франко, беше последният им шанс за някаква титла. В първия полуфинален мач Барселона спечели у дома с 3:0. Зрителите освиркваха играчите на Реал Мадрид заради твърдия им стил на игра, за тези прояви Барселона трябваше да плати парична глоба. За мача-реванш и до ден днешен се разказва, как още преди срещата униформен полицай е настоявал в съблекалнята Барселона да загуби. По-късно играчите на Барса не можеха да си спомнят за такова нещо.

По-вероятно е, че заради разликата от осем гола в полза на Реал през първите 45 минути на мача, на полувремето играчите на Барса са искали да се откажат да играят повече и по време на почивката полицаят е настоявал мачът да се доиграе до редовния му край. Въпреки това се роди легендата, според която клубът на Франко Реал Мадрид трябвало непременно да спечели. По-късно обаче Реал загуби финала на купата срещу Билбао, тоест тъкмо срещу клуба от страната на баските, която също оказваше съпротива. През последните десетилетия конфликтите по време на двубоя между Реал Мадрид и Барса се възобновяват отново и отново.



Така например, Барселона се почувства излъгана, когато през 1953 г. Алфредо ди Стефано премина в Реал Мадрид, макар предварително да беше подписал договор и с каталунците. Аржентинският топ нападател веднага вкара два гола за първото си дерби Ел Класико, завършило с победа 5:0 за мадридчани. С Алфредо ди Стефано Реал стана осем пъти шампион на Испания, пет пъти последователно носител на Купата на европейските шампиони – това беше ерата на „белия балет”.

В края на 1960 г. европейският шампион Реал, защитаващ европейската си купа, беше елиминиран от Барселона. Президентът на Реал Сантяго Бернабеу подозираше, че Барселона е подкупила английските съдии. През 1968 г. се стигна до „финала на бутилките”. Като домакин Реал загуби с 1:0 от Барселона, зрителите отново обвиниха съдията и хвърляха стъклени бутилки на терена. Този път Бернабеу каза: „Ако някой твърди, че не харесвам Каталуния, той греши. Обичам я и й се възхищавам, въпреки каталунците”. През 1974 г. в регионален герой на Каталуния се превърна един холандец.

Световната звезда Йохан Кройф кръсти сина си на името на каталунския покровител Сан Жорди. След  Гражданската война в испанския регистър на имената все още нямаше име Жорди, бяха разрешени само кастилски имена. Но Кройф вече беше записал сина си като Жорди Кройф още в Холандия. И малко по-късно поведе ФК Барселона към победа в Ел Класико с 5:0 в Мадрид. Това съответстваше на представата, че господството на стария генерал Франко отива към своя края.

Клубното съперничество остана и след прехода към демокрация. Нещо, което феновете  не прощават - след Европейското първенство през 2000 г., когато беше избран за най-добър играч на турнира, Луиш Фиго премина от Барса в Реал. Преди това португалецът гръмко беше прокламирал, че никога няма да направи това. Когато искаше да изпълни ъглов удар по време на двубоя между Барса и Реал през ноември 2002 г., към главата на Фиго полетяха най-различни предмети от трибуните на стадион „Камп Ноу” в Барселона. Винаги подходящият за пикантни провокации Жозе Моуриньо, като треньор на Реал в Ел Класико през август 2011 г., дори бръкна с пръста си в окото на помощник-треньора на Барса Тито Виланова.



За феновете на Барса клубът е символ на Каталуния, „Камп Ноу” - тяхна платформа. Преди мача с Реал на 7.10.2012 г. феновете представят хореография на „сенейра”, знамето на автономна област Каталуния

Феновете на Барселона винаги са измисляли нови акции, за да представят клуба си като символ на идентичността и независимостта на Каталуния. Разбира се, едно отцепване на Каталуния от Испания може да доведе до положение, ФК Барселона да напусне Примера дивисион - в спортен и финансов аспект пълно фиаско. Тогава мачът Ел Класико може да бъде спасен само при бъдещо въвеждане на Супер лигата, световна лига на най-големите футболни клубове.

Барселона и Реал със сигурност ще бъдат там. Този сезон и двата клуба са представят и ведро, и мрачно. В испанското първенство Реал Мадрид загуби всякакви шансове, не блестеше в последния си мач в Шампионската лига, но се спаси едва-едва срещу Байерн Мюнхен и отива на финал. За разлика от „белия балет”, Барселона бе елиминирана още в четвъртфиналите на Шампионската лига, но затова пък доминираше в Примера дивисион и стана шампион на Испания, с 15 точки пред Реал в момента. В неделя вечер Барселона и Реал Мадрид се срещат отново.

Една красива испанска футболна традиция повелява от почти 50 години следното: ако един отбор е недостижим в класирането, както сега Барселона вече е шампион предварително, следващият противник прави шпалир. Редът се падна на Реал Мадрид, на стадион „Камп Ноу”. Този жест на уважение обаче беше отказан от треньора на Реал Зинедин Зидан. Коридор от аплодисменти като израз на почит и уважение към най-лошия от всички противници - не, край на тези неща. Нов барут за вечния дуел.

Източник: spiegel.de; автор: Андреас Майхоф;

Превод: Господин Тонев;

снимки: barcelonas.com; foroparalelo.com; businessdayonline.com; spiegel.de;