Екзарх Йосиф I за свободата, дълга и властолюбието в обществения живот (2)

Свещеник Георги Гугов за наследството на Екзарх Йосиф I
Съществуват два вида свобода – вътрешна и външна. Институциите, политиката, както и други външни фактори не могат да влияят върху вътрешната свобода, която обуславя нравствените измерения на човешкото поведение. Анализът на каквато и да било постъпка разкрива четири основни момента в нея, а именно: първоначалната мисъл, насочваща волята към извършване на определен акт, осъзнаване на мотивите, вземане на решение и изпълнение. Тази последователност във всяко едно произволно действие протича много бързо в съзнанието на човека и затова благоразумието изисква да не се предприемат каквито и да било постъпки, без предварително обмисляне на възможните последици. „Един разумен човек не извършва никое важно дело, без да размисли преди това върху последствията. Тогава той е много повече господар на себе си и на съдбата си, отколкото човек без проницателност и здравомислие, на когото целият му живот не е нищо друго, освен една поредица от случайности”. Същността на свободата не е в хаотичното своеволие и като такава тя е възможна само дотолкова, доколкото може да съществува едновременно със свободата на другите. Върху този принцип се е формирала и идеята за „длъжността”, която е вродена в човешката природа и независима от чувствата и предразсъдъците на хората. Без съмнение, личният интерес влияе до голяма степен върху отношението към заобикалящата ни действителност, но има и по-възвишени и благородни мотиви, които трябва да определят неговото поведение. Затова истинското възпитание и образование на човека се изразява в самоконтрола и подчинението на личните интереси и страсти на съвестта и чувството за дълг. „Длъжността, подчертава екзарх Йосиф, не е нищо друго освен жертвованието от себе си за Бога и за ближните. Възмездието, което ще получим за изпълнението на дълга, е безкрайно, за да може човек да бъде честит и блажен на този и на другия свят”. Въпросът за дълга придобива дълбок мирогледен смисъл във връзка и с утвърждаването на институциите и законодателството, което следва да гарантира съответните граждански и политически права. В това отношение екзарх Йосиф с основание констатира, че въпреки приетата Конституция, българският народ е все още политически незрял и разединен. Материализмът и себичният егоизъм са обхванали всички сфери на обществения живот. Всеки поставя личните интереси над всичко и „под булото на общото благо се стреми да си напълни кесията”. Липсва естествена аристокрация и просветена средна класа, която да изпраща в парламента авторитетни и самостоятелни депутати, които да контролират безкористното управление на страната. Силно изразеното властолюбие се изражда в безскрупулно отношение към правата и достойнството на обикновените граждани и много често такива хора, попаднали във властта, се ръководят единствено от принципа „целта оправдава средствата”. Обществото е обхванато от стихията на отрицание и противоборство. Това явление до голяма степен се дължи на обстоятелството, че българската младеж е получила образованието си в чужди училища, както и на влиянието от една страна на „Гръцката патриаршия“, а от друга – на католическата и протестантската пропаганда. С огорчение екзарх Йосиф посочва и негативното влияние на „либерализма и радикализма” върху безбожната българска интелигенция, която не можа да осъзнае ролята на Православието и остана „индиферентна, ако не и враждебна на вярата и Църквата и затова последните поколения са още по-зле настроени и това е най-печално”. Противопоставянето между различните политически организации допринася още повече за задълбочаване на проблемите в обществото, съществен принос за което има и „пресата, която е партийна и за гологани сензационна”. Актуално звучи днес и предупреждението, което екзарх Йосиф отправя към политическите дейци: „Бавно бързайте, за да гледате далече! [caption id="attachment_10292" align="alignnone" width="580"]