Книгата на Еклисиаст: Суета на суетите – всичко е суета!

Книгата на Еклисиаст – израз на вековната премъдрост

Като част от поредицата „Изповеди и проповеди” предлагаме един образец на древната мъдрост и словесност – Книгата на Еклисиаст. Този шедьовър на мъдростта се приписва на Соломон, но окончателният вариант на текста датира от III век преди новата ера. Книгата на Еклисиаст изразява стремежа за придобиване и прилагане на мъдростта, копнежа за трайно човешко щастие и съмнението във всичко, изразени с посланието: „Суета на суетите – всичко е суета”! Посланието изразява идеята за полъх на вятъра, който отлита безследно и безвъзвратно, за безсмислието, но и за насладата от краткия земен живот:

„Суета на суетите, каза Еклисиаст, суета на суетите – всичко е суета!

Каква полза за човека от всичкия му труд, с който се труди под слънцето? Род прехожда, род дохожда, а земята пребъдва вовеки.

Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави. Няма нищо ново под слънцето.

Случва се да казват за нещо: „Виж, това е ново”. Но то вече е било през вековете, които са били преди нас.

Видях всички работи, които се вършат под слънцето. И ето – всичко е суета и гонене на вятър.

И насочих сърцето си да познае мъдрост, да познае безумие и глупост. Но разбрах, че и това е гонене на вятър.

Защото многото мъдрост е голямо терзание и който трупа познание, трупа тъга.

На мъдрия очите са в главата му, а глупавият ходи в тъмнина; но разбрах, че една съдба постига двамата.

Защото няма да помнят мъдрия вечно, както и глупавия. След време всичко ще бъде забравено. И, уви! Мъдрият умира тъй, както и глупавият.

За всичко си има време, време има за всяко нещо под небето; време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да скубеш насаденото.

Каква полза има работещият от онова, над което се труди?

И ако някой човек яде и пие, и вкусва благата от всеки свой труд, това е дар Божий.

Всичко на едно място отива: всичко е произлязло от пръст и всичко в пръстта ще се върне.

И тъй, аз проумях, че няма нищо по-добро от това, човек да се наслаждава на делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го доведе после да погледа това, което ще бъде след него?

Обърнах се и видях всякакви угнетения, които стават под слънцето. И ето сълзите на угнетените, а утешител нямат. Силата беше в ръцете на тези, които ги угнетяваха, и нямаше за тях утешител.

Видях също, че всеки труд и всяка сполука в работите произвежда между хората взаимна завист. И това е суета и гонене на вятър.

По-добре е да не даваш обещания , отколкото да обещаеш и да не изпълниш.

Както е излязъл гол от майчина утроба, така гол ще си отиде, както е дошъл; и нищо няма да вземе от труда си, което би могъл в ръка да отнесе.

Добро име е по-добре от скъпи мазила, и по-добре денят на смъртта, отколкото денят на раждането.

Тъга е по-добре от смях; защото когато лицето е печално, сърцето става по-добро.

Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развращават сърцето.

По-добре е едно нещо да свърши, отколкото да започне отначало; търпелив е по-добре от високомерен.

Не бивай с духа си бърз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупавите.

Вгледай се в Божиите дела; кой може да изправи това, което Бог е направил криво?

Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведник да загине в своята праведност, нечестивец да живее дълго в нечестието си.

Не прекалявай с праведността и не се изтъквай за много умен; защо ти е да изпадаш в смут и да погубваш себе си?

Няма праведен човек на земята, който да върши добро и да не греши. Затова не обръщай внимание на всякаква мълва, която се говори, за да не чуеш роба си, когато злослови срещу тебе. Защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.

Има и такава суета на земята: Гледаш праведници, а ги постига участ, която заслужават нечестивци за делата си, а с нечестивци става онова, което заслужават праведните за своите дела. И аз си казах: и това е суета.

За всекиго и за всички – едно: Една е участта на праведника и нечестивеца, на добрия и на лошия, на чистия и нечистия, на този, който принася жертви и на този, който не принася, на добродетелния и на грешника, на този, който полага клетва и на този, който се бои от клетва.

Това е тъкмо лошото във всичко, що става под слънцето, че една участ е отредена за всички и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и безумие обладава сърцето им, докато са живи; а след това те отиват при мъртвите.

Който е между живите, има още надежда, понеже и живо куче е по-добре, отколкото мъртъв лъв.

Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят. И няма за тях повече награда, защото и споменът за тях е предаден на забрава.

И тъй. Иди, яж хляба си с радост и пий с весело сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите дела.

През всички дни на суетния си живот наслаждавай се на живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни. Защото това е твоят дял в живота и в твоя труд, с който се трудиш под слънцето.

Всичко, което ръката ти може да върши, според силите си върши. Защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.

Тогава се обърнах и видях под слънцето, че не бързоноги печелят в надбягване, нито на храбри се дава победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.

И тогава си казах: по-добре мъдрост, отколкото сила; при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва и в думите му не се вслушват.

Думите на мъдрия, изречени спокойно, се изслушват по-добре, отколкото крясъка на този, който властва между глупави.

Отровни мухи развалят и правят зловонно благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек на неговата мъдрост и чест.

Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво. (Сърцето на мъдрия е в десницата му, а сърцето на глупавия – в левицата му)

По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига разум и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.

Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.

Който копае яма, сам ще падне в нея и който ограда руши, змия ще го ухапе.

Горко на теб, земя (държава), когато царят ти е момче и когато князете ти започват рано да ядат!

Блазе ти, земя, когато царят ти е от род благороден, и князете ти навреме ядат, за подкрепа, а не за пируване!

И ще се върне пръстта в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.

Суета на суетите, каза Еклесиаст, всичко е суета!

А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото.

Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и спазвай Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека.

Защото Бог ще призове на съд всяко дело и всичко тайно, било то добро или зло.”

Преработен текст със съкращения по „Библия”- „Книга на Еклисиаста”, издание на Св. Синод на Българската православна църква 2005 г. и „Поезия на древния изток”- „Еклисиаст” в превод на Славчо Вълчанов, Народна култура, 1980 година.

Снимка:wallpaper4god.com;