С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Джулио Тремонти: За политика, която се обръща към духовността и корените

Джулио Тремонти: За политика, която се обръща към духовността и корените

Джулио Тремонти: Новите политически идеи на 21 век (3 част)

Публикуваме трета част от размислите на Йордан Василев, преводач на книгата „Страхът и надеждата”. Автор на книгата е бившият финансов министър на Италия проф. Джулио Тремонти. „Това, което остава в обществото след фалита на двете най-екстремни идеологии на миналия век – комунизма и пазарнизма, е един огромен вакум. Трябва да търсим нови идеи и нови принципи, основани на историческите ни културни корени, които в добро и в лошо са захранвали нашата общност – да търсим дъблочината на нашия дух. Ако трябва да бъде формулирано това ново начало, то би следвало да има следния вид: „Живеем във време, когато интелектуалното е политическо и политическото, което не е интелектуално, не е такова.” Професор Джулио Тремонти. За да тръгнем напред ни трябва отправна точка. Трябва ни здрава основа, върху която да градим бъдещето си. Такъв фундамент може и трябва да бъдат „корените” ни. Корените на българщината и на християнска Европа, които могат да ни върнат нашата идентичност, а оттам и да се завърнем към нашите ценности. Исторически погледнато, всички общности се основават и намират своята идентичност в „собствените” традиции, идеи и понятия – т.е. в своите ценности. Идентичността и ценностите са двете страни на една монета. Идентичността е съставена от ценности и ценностите създават идентичността. За нас, българите, прескачането from Marx to market, от комунистическата утопия към тази на пазарнизма, се оказа скок в нищото. Повярвахме, че след комунизма остава да съществува само приватизацията, демонизирахме държавата, подменихме „съм” с „имам”, идеите с лихвите и в крайна сметка голямото с малкото. По този начин унищожихме току що зараждащите се демократични институци и обезценихме институционалния капитал на страната, а оттам и културния. Демонизирахме държавата и съвсем забравихме основния принцип, че в правовата държава наистина важат rule of law, но обвързани с rule of reasons (Правилата на закона, но обвързани с правилата на разума). По този начин раздробихме нашата общност, неглижирахме семействата и обезкървихме нашия дух.  Трябва ни една нова визия и една нова политика, основана на нови и същевременно древни принципи. Тази политика не може да е повече само материална, а трябва да се обърне към духовността и към корените ни. Тя може да бъде основана на следните седем ключови думи: семейство, идентичност, ценности, държавни орагани, ред, отговорност, федерализъм (децентрализация). Три от тях формират една група, а другите стоят отделно по начин, по който образуват четири базови концептуални и основни блока. В ерата на глобализацията ние трябва да защитим семейството от банализирането му в обикновено правно взаимоотношение, отнасящо се до имуществото на брака. Необходимо е да възродим древната визия на семейството като основа на социалната ни структура. Пазарнизмът се опитва да прехвърли консуматорското отношение от стоките и услугите върху човешките чувства и взаимоотношения и по този начин да дезинтегрира и банализира брака като социална институция. На тази визия трябва да се опонира и то да се опонира чрез силната и древна визия за християнската общност, изградена върху принципи и задължения. Тази визия е съвкупност от нашите цивилизационни ценности и съставлява образа на нашата идентичност. Държавни органи – на практика те изчезнаха в последните 20 години, защото липсата на държавност и разрушаването на йерархическите структура на всички публични дейности доведоха до сублимиране на правата над отговорностите. Необходими са закони, възстановяващи старите вертикални линии на йерархията и на държавните органи във всички публични администрации. Паралелно с това принципът на държавност трябва да бъде възстановен и в училището. [caption id="attachment_6887" align="alignnone" width="580"]Tremonti 4 Министърът на финансите Джулио Тремонти на среща с президента на Италия Джорджо Наполитано[/caption] Ред - „Юридическият ред не защитаваше по никакъв начин нормалните и невинни хора, лишавайки закона от средства за всяване на страх във всички останали. Не е като да липсваха закони и наказания за и срещу насилието върху личността. Точно обратно – законите ни заливаха. Престъпленията бяха изброени и специфицирани с щателно многословие... Тези наредби, в голяма степен точно поради тази причина, пренаписани и подсилвани от правителство на правителство, не служат за нищо повече от това, да потвърдят високомерната импотентност на техните автори. Или ако произвеждаха някакъв незабавен ефект, той беше предимно в това да се добавят допълнителни тегоби към тези, от които вече страдаха мирните и незащитени граждани и да увеличат насилието от страна на същите тези лукавци.” (Алесандро Манцони, „Годениците”, 1840 г.) Свидетели сме на възраждане на политическия абсолютизъм и фигурата на криминогенната държава посредством ракообразното законопризводство на правни норми „без котва”. В тази стратегия е важна и връзката между „юридическата” норма и „моралната”. Нормата, която е само юридическа и изпразнена от морално съдържание, трябва да бъде отречена, колкото във формата на нейното провъзгласяване, толкова и във формата на нейното прилагане. Отговорност - демократичната общност, от която се нуждаем, е изградена не само от права, но и от отговорности. Отговорност към себе си, към семейството си, към общността, към която принадлежим. Има едно фундаментално различие между израза „седни и чакай” и „стани и върви”. Първата форма е законова и тоталитарна. Една форма, заради която един път изпълнил задължението си към данъчната администрация, имаш само права и като че ли си освободен от всичко на вселенско ниво, от твоите социални задължения: от древните задължения към теб самия, към твоето семейство и към твоята общност. На базата на тази формула всичко се идентифицира вертикално с държавата. Това е една тотална и вертикална визия. Това е една сбъркана визия. Но правилната визия не е и точно обратната. Тази, синтезирана в тачеристкия dictum (юр. изявление, което се счита за важно поради авторитета и достойнството на лицето, което го е направило - бел. прев.), диалектически противопоставен на държавния етатизъм на левицата: „Не съществува общност, съществуват само индивиди”. Правилната теза е обратна на горните две. Не само съществуват индивидите. Не само съществува държавата. Съществуват междувременно също така и семействата и общностите. Федерализъм – Преотстъпвайки част от правомощията на националната държава на по-високо ниво – това на Европейския съюз, федерализмът като форма на нова политика на „отговорностите”, може да замени изгубилия смисъла си „дълг” към националната държава. Посредством децентрализацията може да се прехвърли отговорността от държавата към общностите и по този начин да се повиши нивото на прозрачност и контрол на публичните дейности. Това са целите: ценности, идентичност, семейство, държавност, ред, отговорност и федерализъм. Трябва ни една визия и един проект. Не е достатъчно конвенционално мислене; не е възможна реплика на старото; не е възможно упорстване върху настоящето. Политиката има най-вече две задължения: да разбира настоящето, предвиждайки бъдещето; да реагира локално, но да мисли глобално. Защото днес вече всичко е свързано: настояще с бъдеще, вътрешно с външно.” Снимки от дискусията: http://www.facebook.com/pages/Sdruzenie-Grazdanska-obsnost/169667896399405?v=photos#!/album.php?aid=36849&id=169667896399405 Джулио Тремонти е италиански политик, роден на 18 август 1947 г. Той е професор по правни науки в университета в Павия, област Ломбардия. Специалист по данъчно право. Влиза в политиката през 1987 г. от Италианската социалистическа партия, по-късно се присъединява към „Форца Италия” и става финансов министър в първия кабинет на Силвио Берлускони. Считан е от мнозина политици за най-образования министър в Европа. Снимки: tg24.sky.it; ondazzurra.com;