Джулио Тремонти: Страхът и надеждата – пазарнизмът, който ни убива и надеждата

 Йордан Василев представя идеите на проф. Джулио Тремонти

Философско-политическият бестселър „Страхът и надеждата” на бившия италиански министър на икономиката и финансите и професор по право Джулио Тремонти е предизвикателно четиво. „Живеем във време, когато интелектуалното е политическо и политическото, което не е интелектуално, не е политическо”, заявява професор Тремонти. Разговор с Йордан Василев (на снимката) за пазарнизма като илюзорна вяра, за глобалните промени в целия свят и за идентичността като главна опора на нашата съхранена надежда.

Въпрос: Коя е тeзата, която предизвика най-голям интерес сред научните среди и с какво е по-различна тази книга?

Йордан Василев: „Страхът и надеждата” не е обикновена книга. Проф. Джулио Тремонти е два пъти министър на осмата икономическа сила в света и активен участник в световните политически процеси от последните 25-30 години. Неговият поглед към случващото се в света от края на XX и началото на XXI век притежава стойностни характеристики от философски, икономически и политически характер. Светът се промени за едно историческо мигване, за някакви си 20 години и процеси, които преди отнемаха десетилетия, бяха концентрирани и впоследствие експлодираха за един миг.

От началото на XXI век - века на глобализацията, в рамките само на някави си 5-10 години светът се отвори и много бариери, ограничения и догми бяха разрушени без предварителен анализ на обратните вълни, които биха могли да предизвикат.

Всичко това доведе до непознати трансформации в социалните и икономическите структури на нашите общества. Разбира се, не само на Запад. Ето защо ако днес „Версаче” присъства и е символ на модерното в Китай, в Арабския свят, това се тълкува като атака към вековните ценности и устои на тези общности.

Приблизително един милиард души по земното кълбо преминаха от затворения цикъл на икономиката на селското стопанство към отворения цикъл на икономиката на пазара, само за няколко години – от „автоконсумацията” към „консуматорското”. Ако приемем, че запасите от природни суровини са константна величина, увеличаването на търсенето задължително ще повиши общото ниво на цените им. Същото се отнася за хранителните продукти и всички материали, използвани в индустриите. Следователно, цените на основните продукти и минерали в глобален мащаб вместо да намаляват, се повишават. Това автоматично се отразява на търсенето и предлагането и на работна ръка.

Западните работници вече не се конкурират с „робота-крадец на работа”, а влязоха в конкуренция с новите източни „пролетарии”. Социалната мобилност беше заменена с капиталова и вече не е нужно работниците да се местят - за това се грижат капиталите. По този начин западните работници попадат в капана на източните заплати и западните разходи. Резултатът е повишаващо се ниво на безработица в западния свят и все по-засилващо се социално напрежение. Най-общо казано, глобализацията не можеше да бъде спряна, но можеше да се опитаме да я управляваме, а това не се случи.

Какво означава „пазарнизъм” и как ни „убива”?

Професор Тремонти е първият десен консервативен политик, който въвежда във философските науки понятието пазарнизъм - илюзорната вяра, че икономиката притежава ексклузивната роля на регулатор на обществените и социални процеси. Всъщност, това е обратната страна на медала на комунизма. Както навремето комунизмът налагаше единен и унифициран модел на развитие на обществото под формата на утопична идеология, така пазарнизмът налага идентична утопия на унифицирано човешко развитие, базирано единственно и само върху пазара като единствена матрица за живота ни.

Пазарнизмът замества „съм” с „имам”, замества „ценностите” с „лихвите”, като уеднаквява и претопява всичко и всички в консумацията. Идеалният човек за комунистическата идеология е „човекът с унифицирано мислене”. Идеалният консуматор за пазарнизма е „човекът с единен размер”. Либерализмът се основаваше на принципа на свободата, приложен върху пазара. Комунизмът - върху един закон за развитие, приложен върху обществото. Пазарнизмът е техният синтез. Защото прилага върху пазара един закон за развитие - линеен и глобален.

Но трябва да подчертая, че тази книга не е против либерализма, а против неговото изродено подобие – пазарнизма. Ето как пазарнизмът „убива”, разрушавайки основите на нашите общности, девалвирайки и банализирайки нашите ценности до парични еквиваленти. Общественото развитие закономерно стигна до кризата от 2007 г., защото глобализацията се нуждаеше от идеологически мотор, а пазарнизмът от продажби в глобален мащаб. От самото начало глобализацията и пазарнизмът тръгнаха ръка за ръка и заживяха в симбиоза.

Има ли надежда?

Днес вече е ясно, че обещаваното перпетуум мобиле на икономическите заклинатели на пазарнизма завърши с фиаското на кризата. Необходимо е да си дадем сметка, че първите, които декларираха фалита си, бяха точно онези, които в края на миналия век създадоха предпоставките и впоследствие тласнаха света в тази посока, а именно, пазарнистите – фалшивите изповедници и заклинатели на новото кредо. Кризата ни накара преди всичко да проумеем, че светът не е направен в единен размер, не може да бъде вкаран само в рамката на пазара.

Той е много по разнообразен, съставен от съдби и вери, от религии и национални традиции, от семейства и общности, от държави и корпоративни интереси и не се вписва единственно и само в пазара. Да, икономиката е важна и все още ще бъде определяща, но животът е много по-сложен и не търпи ограниченията на бездуховните парични еквиваленти. След фалитите на двете идеологии - на комунизма и на пазарнизма, в душите на хората остана един голям вакуум. Вакуум, защото хората не могат, а и не желаят да живееят като атоми в царството на аномията.

Днес със сигурност можем да твърдим, че решението на кризата не е нито в монетарните, нито в маркетинговите техники, нито в спасителната сила на технокрацията, а в политиката и във властта. Политиката, като руля на кораба от Платоновата държава, като капитанът, който трябва да познава както морето, така и звездите, както кораба, така и екипажа. Политиката като най-висшето познато изкуство. „Живеем във време, когато интелектуалното е политическо и политическото, което не е интелектуално, не е политическо.” (Джулио Тремонти – „Страхът и надеждата”)

Къде е България в този контекст?

Ние също не бяхме подминати от световните процеси на активна социална трансформация. Острото състояние на нетърпимост към комунистическия режим, управлявал страната ни в последните 45 години, ни тласна в противополжната посока - на омразата към него, която стана водеща в нашия начин на мислене. Пазарнизмът тържествуваше в последните 20 години на прехода, активно захранван от омразата към комунизма и на практика се получи автозахранване.

Преходът „from Marx to market”, от комунистическата утопия към тази на пазарнизма, е на път да унищожи хилядолетната ни държавническа традиция, защото заличава нашия цивилизационен код, претопява го в пазара. Заслепени от омразата повярвахме, че след комунизма може да следва единствено и само приватизация; демонизирахме държавата, като унищожихме културния и институционален капитал на България.

Но нека си признаем откровено, че демокрацията не само в България е в криза през последните 20-30 години. И е в криза точно поради отстъплението от нейните ценности и подмяната на същността й. Вече сме все по-убедени, че не демокрацията предопределя свободата на пазара, а пазарът сам по себе си води до демокрация. В същото време енергично налагаме държавни регулации на същия този „свободен” пазар, като се стремим да създадем не само някаква абсолютизирана, перфектна социална общност, но и перфектен пазар.

В България този модел придоби удивителни мутации и днес сме свидетели на регенериране на базовите условия на криминогенната държава – пазарнизъм плюс абсолютизъм, изпълнявани с модерни якобински методи. За да се отделим от дъното, трябва да намерим твърда почва, от която да се оттласнем. Това може да се случи единствено, ако успеем да завършим нашето европейско упражнение по идентичност.

Йордан Василев е магистър по маркетинг и мениджмънт от УНСС, а в момента прави втора магистратура по политически мениджмънт в СУ. В интерюто са представени и развити заключенията на проф. Джулио Тремонти от книгата му “Страхът и надеждата”.

Със съкращения от сайта http://www.3e-news.net

Снимки: facebook.com; modenatoday.it