Джулио Тремонти: Как да победим страха си и да си върнем надеждата

Джулио Тремонти: „Страхът и надеждата”
Европа, в която живеем, преживява един двоен срив: намаляване както на ръста на раждаемостта, така и на стойностите на икономическите показатели. Джулио Тремонти разкрива причините за настоящото състояние – фалшивите действия на политиката и безскрупулната динамика на международните финанси. Тази книга е наръчник за създаването на „крепостта Европа“ срещу атаката на Азия и срещу бурята, донесена от глобализацията, която става все по-застрашителна. Тремонти споделя виждането си за възможния път да се преодолее този момент, за да можем да победим страха и да си върнем надеждата. Публикуваме откъси от книгата на проф. Джулио Тремонти „Страхът и надеждата - Европа: глобалната криза, която се задава и начинът да я избегнем” : „Така или иначе след 1989 г. интеграцията на света беше необратима. Не можеше, разбира се, да бъде спряна, но можеше да бъде управлявана. До преди 10 години съотношението на силите и причините за обмяна бяха много различни от актуалните днес. И всички на времето бяха в полза на Запада. В този смисъл времето и начините на отваряне на пазара можеха и трябваше да бъдат много различни – базирани на принципите на либерализма, а не на пазарнизма. Беше пълна лудост да се предполага, че посредством WTO (Световната търговска организация) отварянето на световния пазар можеше да се развие праволинейно, без да предизвика невероятни икономически и социални дисбаланси – както в страните, към които беше насочен този нов проект, така и в страните, които го създадоха. Дълги години този мъдрец – бедността, беше игнориран, бидейки принципно предвидима. Препрочитайки изказаните преди 13 години тези и хипотези, установяваме, че те произвеждат изключително силно впечатление и можем да кажем, че са били пророчески. Ето и някои от сентенциите: А) „Посоките и начините на движение са различни, но комплексният ефект остава един и същ: Западът изнася богатство и внася бедност”; Б) „Заплатите на Запада влизат в конкуренция с тези на Изтока, без работещите да емигрират и да дойдат да работят в нашите фабрики. Не е задължително работниците да се местят. С преместване ще се занимават западните капитали, които директно или индиректно финансират фабриките на Изтока. Изгодата да се инвестират капитали там, където работната ръка е по-евтина, отприщва в световен мащаб конкуренцията на заплатите”;