Джулио Тремонти: Как да победим страха си и да си върнем надеждата

 Джулио Тремонти: „Страхът и надеждата”

Европа, в която живеем, преживява един двоен срив: намаляване както на ръста на раждаемостта, така и на стойностите на икономическите показатели. Джулио Тремонти разкрива причините за настоящото състояние – фалшивите действия на политиката и безскрупулната динамика на международните финанси. Тази книга е наръчник за създаването на „крепостта Европа“ срещу атаката на Азия и срещу бурята, донесена от глобализацията, която става все по-застрашителна. Тремонти споделя виждането си за възможния път да се преодолее този момент, за да можем да победим страха и да си върнем надеждата. Публикуваме откъси от книгата на проф. Джулио Тремонти „Страхът и надеждата - Европа: глобалната криза, която се задава и начинът да я избегнем” : „Така или иначе след 1989 г. интеграцията на света беше необратима. Не можеше, разбира се, да бъде спряна, но можеше да бъде управлявана. До преди 10 години съотношението на силите и причините за обмяна бяха много различни от актуалните днес. И всички на времето бяха в полза на Запада. В този смисъл времето и начините на отваряне на пазара можеха и трябваше да бъдат много различни – базирани на принципите на либерализма, а не на пазарнизма. Беше пълна лудост да се предполага, че посредством WTO (Световната търговска организация) отварянето на световния пазар можеше да се развие праволинейно, без да предизвика невероятни икономически и социални дисбаланси – както в страните, към които беше насочен този нов проект, така и в страните, които го създадоха. Дълги години този мъдрец – бедността, беше игнориран, бидейки принципно предвидима. Препрочитайки изказаните преди 13 години тези и хипотези, установяваме, че те произвеждат изключително силно впечатление и можем да кажем, че са били пророчески. Ето и някои от сентенциите: А) „Посоките и начините на движение са различни, но комплексният ефект остава един и същ: Западът изнася богатство и внася бедност”; Б) „Заплатите на Запада влизат в конкуренция с тези на Изтока, без работещите да емигрират и да дойдат да работят в нашите фабрики. Не е задължително работниците да се местят. С преместване ще се занимават западните капитали, които директно или индиректно финансират фабриките на Изтока. Изгодата да се инвестират капитали там, където работната ръка е по-евтина, отприщва в световен мащаб конкуренцията на заплатите”; В) „Работниците на Запада се намират в капана на „източните заплати” и „западните разходи”. Получаваните от западните работници заплати ще се стремят да се уравновесят към по-ниско ниво, опирайки се на заплатите на Изтока. От друга страна, цената и стандартът на материалния и социалния живот остават западни”; Г) „По този начин бедността нахлува в джобовете и заплатите на Запада. Нахлува по един виртуален начин, посредством налагане на „конкурентен параметър”, който автоматично се стреми да нивелира западните с източните заплати... Социалният конфликт не е вече само между работника и машината-робот (намаляващата работна аристокрация) и този от Изтока (новият пролетарий). В най-добрия случай източният работник е в конкуренция за заплатата на западния си колега; а в най-лошия – направо му отнема работното място”; Д) „Западните цивилизации наблюдават пасивно това разрушение, действайки поотделно - а) на отварянето на икономиките им към света, б) на кризата на социалната държава (Welfare State), в) на кризата на политиката ... не разбирайки, че разпилените брънки по Земята са част от една и съща верига”; Е) „Не е възможно да се конкурираме с азиатската работна сила. Необходима е реорганизация на държавите. Стратегически правилно е обществото и държавата да инвестират в човешкия капитал. ... Sapere audere (латинска фраза, която означава „посмял да се знае”. Първоначално използвана от Хораций, тя е общо мото на университети и други институции). Формативното (насочващото) използване на мрежите от обществени медии е стратегическо за развитието.” Оттогава, от 1995 г. обаче, почти нищо не е направено. Но днес „призракът” наистина идва в Западния свят и започва да плаши в градските периферии, в семействата ни, на полето и във фабриките. И вече навлиза дори в цитаделата на финансите – колкото в САЩ, толкова и в Европа. Джулио Тремонти „Страхът и надеждата”, издателство „Сиела”, ноември 2010 г.; Превод от италиански език: Йордан Василев; Снимки: gqitalia.it; centroculturaledimilano.it;