Джордж Фридман: Геополитика, същността на Русия и ролята на Владимир Путин

Анализ на политолога Джордж Фридман

Русия и нейният преизбран президент Владимир Путин отказват твърдо и упорито да оправдаят очакванията на Запада. Путин разбира, че проявата на слабост е по-опасна от самата слабост. Един анализ на Джордж Фридман. Джордж Фридман е един от най-известните геополитически анализатори в Съединените щати. 67-годишният политолог ръководи основания от него мозъчен  тръст Geopolitical Futures и е автор на многобройни книги. Владимир Путин беше преизбран за президент на Русия. Това не е същността на Русия, не е същността на президент, която либералните демократи на Запад очакваха, когато през 1991 г. Съветският съюз рухна. Те искаха ценностите и институциите на Европейския полуостров да станат и руски ценности, и руски институции, и Русия да се присъедини към Запада. И по-късно не е ясно, защо това беше очаквано - в много отношения Русия се различава фундаментално от Запада и това е било от векове. А това никога не е било тайна. Освен малка група западници - интелектуалци, които са вдъхновени от Запада -, руската общественост стои изцяло зад Русия или най-малкото възприема страната такава, каквато е. Това си личи от факта, че въпреки икономическите трудности на Русия, Путин е изключително популярен. Западните либерални очаквания бяха разочаровани от царските реформатори, от съветските владетели и сега от Путин. Проблемът е, че либералните реформатори възприемат Русия и други страни като нации, които се стремят да станат като тях. Това е форма на западен нарцисизъм, която води до погрешно разбиране на света.

Велика сила, но ограничена от географията

Географски Русия се различава фундаментално от останалата част от Европа. Останалата част на Европа е морски регион с много реки, водещи до пристанища и където никой не е отдалечен на повече от 400 мили (650 километра) от морето. По същество Русия е държава без излаз на море или отдалечена от морета. Пристанищата на Арктическия океан често са замръзнали, а достъпът до пристанищата на Черно море и на Балтийско море може да бъде затворен от врагове, тъй като те контролират тесните проливи. Всички тези пристанища са отдалечени от многобройни части на Русия. Древногръцкият историк Тукидид прави разлика между Атина – една морска сила, чиито жители са живели в богатство и са имали време за изкуство и философия, и Спарта – държава, отдалечена от морето, чието население водело труден живот с ограничени възможности за прекомерни наслади и разпуснатост, но Спарта била в състояние да се справи с тежките условия, при които атиняните щели да бъдат сломени. Жителите на двата региона били гърци, но били различни. Същото важи за Русия и Европа. Като сила, отдалечена от море или без излаз на море, възможностите на Русия за международна търговия и дори за ефективно вътрешно развитие са ограничени. Животът на нейния народ е тежък и те могат да изтърпят лишения, от които жителите на други европейски държави щяха да бъдат сломени. Като огромна страна с разпръснато население Русия може да бъде запазена като едно цяло само от мощно централно правителство, което контролира един вътрешен апарат в областта на политиката и сигурността, апарат, който може да се справя с центробежните тенденции, които всяка страна има. Това изисква режим, който притежава не само върховния авторитет над цялата страна, но и който действа и въздейства като авторитет – една неустоима сила, която не може да бъде оспорвана.

Либерализацията би била чужда на руснаците

Естествено, в Русия настъпиха огромни явления на разруха, включително руската революция и упадъкът на Съветския съюз. Но Западът постоянно бъркаше рухването на институциите с либерализация. Той не съзнаваше, че това ще бъде както съдбоносно за Русия, така и чуждо за руската култура. Западът винаги беше изненадан, когато Русия се връщаше към същността си и осъждаше Сталин, както и Путин, за възстановяването на институциите, които стабилизираха Русия. Това се разглеждаше като нещастие с оглед на лошотията на отделни мъже. Те може да са извършвали зло, но те разбираха руския проблем по-добре от онези, които считаха Русия за Италия или Франция. Русия също е преживяла ужасни войни, които са научили руснаците, че войната винаги е една възможност и че най-добрата отбрана е стратегическата дълбочина. Шведите, французите и два пъти германци ги научиха на този урок. Западът смята, че Русия не трябва да се придържа към старата история. Но една голяма част от основната идея на Европейския съюз е споменът за двете световни войни и желанието те никога да не се повторят. В Съединените щати гражданската война все още е призмата, която показва рамката за голяма част от историята на САЩ и за много актуални дебати. Водените войни постоянно навестяват спомените на нациите, а войните, които руснаците водеха, формираха мисленето на всички руснаци. Те търсят държава и водач, който е достатъчно силен, за да предотврати някоя нова война или, ако тя не може да бъде предотвратена, да е достатъчно силен, за да води Русия към победа. Ако европейците се опасяват от връщането на национализма, а американците се опасяват от расизма, руснаците се страхуват най-много от слабостта.

Путин разбира Русия такава, каквато е

Ако през 2000 г. Владимир Путин беше загинал при автомобилна катастрофа, той щеше да бъде заменен от друг Путин с друго име. Да се запази Русия като едно цяло – да се предотвратят въстания и да се защитава родината – това е централното предизвикателство за успешния руски владетел. Путин е това, което Горбачов и Елцин не бяха. Той управлява една слаба страна, която страда от ниските цени на петрола и нарастващите разходи за отбрана, същата комбинация, която предизвика разпадането на Съветския съюз. Путин е наясно със слабостите и знае, че признаването и показването на страх, както го правеше Горбачов, може да предизвика хаос. Важно е да се вижда Русия като това, което е - една слаба държава, водена от владетел, който разбира, че впечатлението за слабост е по-опасно от самата слабост. Руската история е пълна с блъфове. Да вземем, например, историите на така наречените Потьомкински села, чиито на пръв поглед внушително изглеждащи реконструирани сгради в действителност бяха само фасадите на сгради, без нищо зад тях, които трябваше да описват Русия като по-развита, отколкото тя всъщност беше. Сега наистина има нещо зад фасадата, но не толкова, колкото Путин иска ние да си мислим. Русия трябва да бъде схващана като такава, каквато Русия е, а не както Западът би искал. Важно е да не се преструваме, че е възможно помирение с Русия или че интересите на други страни са идентични с тези на Русия. Това е друга западна илюзия: вярата, че разбирателството между противниците води до мир. Понякога това води до прозрението, че една страна действително и неумолимо е противник. Но за момента е необходимо да се разбере, че Путин не е довел Русия до нещастно състояние, а че Русия се е върнала към своята норма и че Путин е ръководил това връщане. Той не е създал Русия; той само се видя изправен пред сблъсък с руската реалност и не трепна. Оригиналният текст е публикуван на Интернет страницата на основания от Джордж Фридман мозъчен тръст Geopolitical Futures; Източник: cicero.de; превод: Господин Тонев; Снимки: bizjournals.com; ilgiornale.it; de.sputniknews.com;