Джордж Фридман: Анализ на събитията в Сирия и позицията на САЩ и Русия

Джордж Фридман: Тръмп изненадващо конвенционален

Джордж Фридман е един от най-известните политолози и геополитически анализатори в Съединените щати. Роден е през 1949 г. в Будапеща, емигрира със семейството си най-напред в Австрия, а по-късно в Съединените щати. Джордж Фридман е основател на частната информационно-аналитична агенция Стратфор. През 2015 г. основава и ръководи мозъчния тръст Geopolitical Futures, автор e на многобройни статии и книги. Публикуваме анализ на Джордж Фридман за реакцията на Доналд Тръмп след използването на отровен газ в сирийската провинция Идлиб и ракетното нападение на САЩ по сирийска военновъздушна база. Решението на Доналд Тръмп за намеса в Сирия след предполагаемото нападение с отровен газ от режима на Асад представя важен поглед върху стратегията на САЩ начело с новия президент. В същото време от анализа на Джордж Фридман става ясно как Русия маневрира отстрани. САЩ нанесоха ответен удар и атакуваха сирийска въздушна база в отговор на предполагаема химическа атака на режима в сирийската провинция Идлиб. (бел. САЩ изстреляха 59 крилати ракети „Томахоук” по военновъздушната база Шайрат близо до град Хомс, откъдето според Вашингтон са излитали самолетите на Асад, извършили атаката.) Атаката от страна на САЩ повдига редица въпроси и налага генерално разглеждане на стратегията на САЩ при президента Доналд Тръмп. Как се стигна до нападението с отровен газ? Първият въпрос е, защо изобщо е извършено нападението от сирийска страна, за което говорят всички улики. Обяснението на режима е, че негови бойци са били нападнали склад с муниции на Ал Кайда, при което е изтекъл отровен газ. Този сценарий не е напълно невъзможен, но все пак много малко вероятен. Газът зарин се разлага при високи температури, които могат да се образуват от експлозия. Вероятността газът да се съхранява, да изтече и да се разнесе над цялото село е толкова незначителна, че теорията може да бъде отхвърлена. Други две обяснения обаче са по-близки до реалността. На първо място, съществува възможността някой местен командир да е взел нещата в свои ръце и да е употребил химическо оръжие. Това наистина е възможно, но също така невероятно, тъй като сирийците контролират много стриктно използването на оръжия. Третото обяснение е най-вероятното: сирийският режим завладя обратно с помощта на Русия една значителна част от Сирия. Тази област на Сирия е непокорна, за да изразя този факт по най-мек начин и сирийското правителство искаше да даде назидателен пример какво ще се случи с непокорните райони. В този сценарий ударът беше предназначен за сплашване на потенциалните бунтовници в рамките на територията, контролирана от режима. Тъй като режимът на президента Башар Асад и без това никога няма да бъде особено популярен в тези възстановени под контрола на правителството области, нападението на първо място служеше да всее страх от режима сред населението . Русия под натиска на оправданието Втора група въпроси засяга поведението на Русия. Руските войски влязоха в Сирия, за да подкрепят режима на Асад и да демонстрират мощта на Русия пред собственото население. Интервенцията набави на Русия силна контролна функция над Асад, следователно тайните служби на Русия би трябвало да знаят каква е била целта, която се е преследвала чрез атаката с отровния газ. Русия и без това вече се вижда изложена на международни критики заради подкрепата си за режима на Асад. Колкото по-чудовищно е поведението на режима, толкова по-трудно ще бъде на Русия да се оправдава за позиционирането си. Русия няма никакви стратегически интереси по отношение запазването властта на Асад - аргументът, че тя иска да изгради военноморско пристанище в Сирия, не издържа. Да се поддържа такава военноморска база, ще зависи от волята на турците да дадат коридор към нея. На всичкото отгоре базата ще е изключително уязвима от американски атаки. Освен това руснаците имат по-важни проблеми от фантазьорството да се превърнат в средиземноморска сила. Руснаците - престъпници или некадърници? Интервенцията в Сирия беше планирана да демонстрира мощта на Русия и да докаже нейната мъдрост спрямо американската бъркотия в Ирак. Една атака с химически оръжия от сирийска страна представя Русия или като брутален съучастник на Асад или като неспособна да знае плановете на Асад, съответно да ги контролира. В момента руснаците действат или като престъпници или като некадърници. Руският неуспех да държи своя упълномощен довереник под контрол подкопава усилията на страната да формира по нов начин своя престиж. Руският протест срещу американските удари връща Русия обратно в неблагоприятна позиция. Все пак руснаците очевидно не успяха да контролират режима, след като преди това вече го бяха спасили чрез интервенцията си. Русия не би трябвало да бъде в Сирия, но те вече са взели решение за такъв път. Остава неясно защо Русия не е била в състояние да предотврати химическата атаката. Тръмп изненадващо конвенционален Може би най-важната последица от американското нападение е, че ще придобием поглед върху националната политика за сигурност на Доналд Тръмп. Тя изглежда много по-конвенционална, отколкото може да се предполага от комуникационната му концепция. С течение на времето Съединените щати развиха стратегия да се противопоставят на военни действия, които не подкрепят, с въздушни удари. Въздушните удари причиняват страдания, но в дългосрочен план е  малко вероятно, че действително ще предизвикат промяна в стратегията на противника. По времето на правителството на Бил Клинтън, когато такива атаки бяха отговор на атаки на Ал Кайда в Източна Африка и на нападението над ескадрения миноносец USS Cole, беше танто за танто, че са причинени страдания, без готовността или способността да се предприемат целенасочени действия. Трайни намеси невъзможни В момента са невъзможни решителни намеси в Сирия. Съединените щати сега имат около 1000 войници в Сирия. Сто пъти повече ще са необходими, за да се свали режима на Асад и да се умиротвори страната. САЩ научиха от войната в Ирак, че е много по-трудно да се умиротвори една страна, отколкото да се унищожи нейната армия и режим. Войските в региона не са достатъчни, за да свалят още един режим и да обуздават бунтовете. Правителството на Тръмп изгради свой приоритет да възстанови войските, които бяха изхабени във военни действия от над 15 години. Една интервенция в Сирия с намерение за смяна на режима следователно не би била особено практична. Реалността застига Тръмп Все пак Тръмп просто не можеше да игнорира това, което е станало. Както винаги се случва с президентите, той имаше много основания за това решение. На първо място, използването на химически оръжия разпространява глобален страх и предвид страха от терора, той се простира и до Съединените щати. На второ място, изглежда също не е опция, въпреки разсъжденията, че САЩ трябва да се намесват по-малко по света, да не се прави нищо в този момент. И в заключение, Тръмп искаше да се разграничи от предшественика си Барак Обама, който след подобна атака с отровен газ беше решил да не отвръща на удара. Всеки президент развива свой собствен начин на действие и говори за него. Но в края на краищата в своите действия президентите винаги биват застигани от реалността. Прочее, той беше принуден да прави това, което други президенти на негово място също биха направили. Тръмп демонстрира както американската мощ, така и нейните граници. Той беше  изправен пред невъзможността от бездействие и избра утъпкания път. Източник: cicero.de; превод от английски език на Хана Фукс;  Превод от немски: Господин Тонев; с незначителни съкращения; Оригиналният текст е публикуван на Интернет страницата на основания от Джордж Фридман мозъчен тръст Geopolitical Futures; Снимки: economistua.com; de.sputniknews.com;