Джон Кейнс - икономистът, който никога не е учил икономика

Размисли за Джон Мейнард Кейнс на политолога Евгени Кръстев

Джон Мейнард Кейнс е роден през 1883 г. в Кеймбридж, Великобритания. Семейството на неговите родители е пуританско не само като религиозна характеристика, но и като начин на живот. Както баща му Джон Невил Кейнс, така и майка му Флоранс Ейда са много активни хора. Бащата е човек със забележителни интелектуални качества, които в съчетание с пуританския морал дават солидни за времето си резултати. Знанието следва не просто да бъде създавано и овладявано, то трябва да носи ползи на хората, за да осмисли себе си. Може би това е причината, която ориентира Кейнс-старши към едно интердисциплинарно разбиране за науката.

Той се интересува от логика, икономика, администрация. Публичните отношения, в които отделната личност участва по един или друг начин, са сложни и многоизмерни. Тяхното разбиране изисква интердисциплинарен подход, а разбирането е първото условие, за да могат публичните отношения да бъдат подобрени и участието на отделната личност в тях да бъде по-активно и по-ефективно. Майката Флоранс Ейда за известно време е кмет на Кеймбридж, което по своеобразен начин й позволява също да се докосне по публичните отношения и да прояви интерес към тях.

Несъмнено важен фактор за ранното развитие на Джон Кейнс е академичната обвързаност на неговия баща с Кеймбриджкия университет. В семейната си среда младият Кейнс е заобиколен от пуритански морал, интелект и академизъм. Не би могло да се каже обаче, че Кейнс възприема всичко това като наследство и го превръща в принципи за себе си и за своя живот.

Напротив, той не се отнася към ценностите като към застинали сегменти, а разсъждава върху тях, за да осигури запазването на техния дух и философия от една страна, а от друга – тяхната адекватност в нови ситуации, които са настъпили като следствие от самата човешка дейност. В този смисъл позицията на Кейнс, че са необходими промени в капиталистическата икономика, за да бъде съхранена тя, е логична и обективна.

По време на своето обучение в Итън Кейнс демонстрира забележителни умения по математика и театрално изкуство. След влизането си в Кралския колеж в Кеймбридж той създава множество контакти със свои връстници, които по-късно се превръщат в авторитети в различни сфери на науката и изкуството. Кейнс става и член на т.нар. общество на Апостолите в Кеймбридж.

Това е тайно общество, в което членуват отбрани студенти, които по време на своите сбирки обсъждат три основни теми – философия, естетика и самите себе си. Именно при тези дискусии Кейнс съумява да възпита у себе си една висока полемична култура, която му помага да се превърне в безспорен авторитет за световната икономическа мисъл и да остане завинаги в историята на икономическата теория, а защо да не го кажем направо – в историята на човечеството.

Ако Кейнс не се бе появил със своите идеи за икономически реформи и за необходимост от стабилизация, левичарството вероятно щеше да започне да тормози света много преди 1945 г. А може би ако правителствата на водещите за времето си държави бяха по-стриктни при прилагането на кейнсианските рецепти, то до левичарство ако въобще се стигнеше, щеше да е доста по-късно и за доста по-кратко време. 

Държавата като активен участник в системата на икономическите отношения. Това, в едно изречение е новото, на което Кейнс залага. Тук не става дума за одържавяване на икономиката, не става дума за ограничаване или премахване на възможностите за свободна икономическа инициатива. Критичното, т.е. направо подигравателното отношение, което Кейнс има към Маркс и марксизма е още една възможност за по-доброто разбиране на кейнсианството.

Основните понятия при Кейнс са търсене, предлагане, пазар, т.е. това са понятията на класическия икономикс. Кейнс не е автор на нов икономически модел, той просто предлага реформа на класическия икономикс, като смята, че държавата може да бъде икономически активна. Очевидно е, че според Кейнс държавата е субект, който подлежи на развитие, а това означава, че тя може да стане по-полезна за гражданите и за стопанските субекти. Както държавата изпълнява санкциониращи функции спрямо гражданите  и фирмите, когато те са направили едно или друго нарушение, така трябва да им помага, когато те имат  нужда от това.

Според Кейнс, ако доходите нарастват, хората ще купуват повече стоки и услуги, ако доходите падат те ще купуват по-малко. По-големите разходи за стоки и услуги водят до повишаване на общото благосъстояние, докато свиването на разходите предизвиква общо обедняване. Кейнс превъзнася потреблението, според него хората трябва да правят повече разходи за всякакви стоки и услуги, за да може икономиката да се развива сполучливо.

Когато един субект, какъвто и да е той ограничи разходите си, това рефлектира неблагоприятно върху всички обвързани с него субекти, защото техните доходи намаляват. Всеки един от тези субекти ограничава разходите си поради намалелите доходи и така този процес продължава безкрайно. Това е т.нар. мултипликатор, който е основна отличителна характеристика на кейнсианството.

За да има стабилна икономика с пълна заетост, хората трябва да потребяват достатъчно и инвестициите също трябва да бъдат достатъчно, за да се изравнят продажбите с производството. Ако това не се случи, производството ще надвиши продажбите, а работодателите ще започнат да уволняват. Ще се създадат условия за навлизане в рецесия. Ако обаче правителството направи разходи, които да компенсират разликата между произведени и продадени стоки и услуги, то тези разходи ще се мултиплицират и ще се стигне до преодоляване на рецесията.

По този начин икономическата система на капитализма се запазва в необходимото функционално състояние,  не може да се стигне до практическото прилагане на рисковани експерименти като марксизма, които водят до ликвидирането на свободната стопанска инициатива.

За Кейнс държавата може да бъде гарант за свободната стопанска инициатива и трябва да бъде гарант. Теорията на Кейнс представлява търсене на пресечна точка между интересите на отделния човек, бизнеса и държавата. Несъмнено той е бил убеден, че тази точка съществува и последователно и методично я е търсил.

Чрез своето богато творчество Кейнс записва името си не само в историята на икономическата теория. Той провокира към едно различно разбиране за ролята на държавата и допринася за развитието на научните методи. Небезизвестният историк от Оксфорд Хю Тревър-Роупър споменава, че Кейнс е направил ценен принос за развитието на историческия метод.

Снимки: npr.org; anthropower.com;