Джон Кенет Гълбрайт: Власт, убеждение и внушение на съвременните медии

Джон Кенет Гълбрайт, американски либерален икономист и политик

Властта на печата, радиото и телевизията черпи сили от организацията. Нейният основен инструмент за принуда е убеждението – социалното внушение. В печата и по телевизията се появяват множество лица, но много от тях са синтетични личности, създадени от организацията за нейните собствени цели. Това отразява не реалната, а традиционната роля на личността.

Голяма част от информацията, на която се дава публичност чрез телевизията, се разпространява от организацията, а не от индивида. Понякога лицето, което чете информацията, я вижда за пръв път, ако не се брои краткият преглед преди влизането в ефир. Във всички случаи репортерът или водещият телевизионно предаване говори в рамките на организационния консенсус. Всички те биват внимателно наблюдавани и ограничавани, въпреки че могат да отричат това в моменти на самооценка.

Онези водещи журналисти, които имат рубрика в големите вестници, и които последователно са защитавали своите предпочитания било за въвеждането на смъртна присъда или за свободата на абортите, са били винаги гледани с неудобство. В миналото големите фигури от печата са разглеждали печатните си издания като инструменти за убеждаване.

Те дори не са и сънували, че може да се отдели място за някакво противоположно мнение. В съвременния печат и телевизия се разбира от само себе си, че всяко убедително мнение трябва внимателно да се балансира от друго, противоположно на него.

Собствеността си остава съществена и за печата, и за телевизията. Нейната компенсаторна власт поддържа скъпите структури, за които става дума. Но и тук организацията е решаващият източник на власт. И тъкмо социалните внушения, пораждани от организацията и определяни от нейния специфичен характер, постигат и поддържат външно подчинение.

Доверие, подчинение, собственост

Без съмнение това подчинение е голямо. Доверието, печелено някога от свещеника и в по-малка степен от учителя, днес се печели от говорителя или говорителката, изразяващи мнението на съответната организация чрез телевизията или печата. Позоваването на източника на доверие е универсално и автоматично: „Прочетох го във вестника” или „Видях го по телевизията”…

Почти всички политически разговори започват с позоваване на едни или други коментари в печата или по телевизията. Тъкмо за въздействието върху общественото мнение на подобни новини става дума в повечето политически дискусии.

Наред със собствеността, възможността на телевизията да убеждава и да внушава една или други гледни точки, е обект на определени финансови сметки. Някога шансовете на кандидатите за политически пост са били оценявани в зависимост от тяхната индивидуалност и линия на поведение. Днес се правят сметки за сравнителни размери на средствата, които те биха могли да съберат, за да си осигурят телевизионна реклама.

И все пак съществува по-голяма опасност от надценяване, отколкото от подценяване на властта на съвременните средства за масова информация. Както отбелязахме, налице са ограниченията, налагани от организацията в нейното качество на източник на власт.

Тъй като организационната преценка е колективна, тя заличава индивидуалните позиции, отстоявани дълбоко и настойчиво. Едни убеждения трябва да бъдат съответно балансирани от други. И нито едните, нито другите не въздействат така, както някога са въздействали силните, многократно повтаряни внушения на живото и индивидуално застъпничество.

Джон Кенет Гълбрайт, „Анатомия на властта”

Издателство „Христо Ботев”, София, 1993 г.

Снимка: glogster.com; boston.com;

Джон Кенет Гълбрайт е роден на 15 октомври 1908 година. Канадец по рождение, Гълбрайт е бил съветник на няколко американски президенти от Демократическата партия, посланик на Джон Кенеди в Индия, автор на голям брой трудове. Той е последовател на Джон Кейнс и защитава идеята, че държавата трябва да бъде активна в решаването на социалните проблеми, а за постигане на благоденствие е необходима силна и компетентна правителствена намеса.