Джейрън Ланиър за информационната асиметрия и дигиталния маоизъм

Интервю с Джейрън Ланиър (1 част)

Джейрън Ланиър, роден през 1960 г., е учен в областта на компютърните науки, изобретател, композитор, художник, създател на термина „виртуална реалност”. Преподавал в Нюйоркския и Колумбийския университет. Джейрън Ланиър беше първият, който предложи Интернет базираните компютърни мрежи, виртуалната камера за телевизия и 3D компютърната графика за киното.

Ланиър е автор на книгата „На кого принадлежи бъдещето? Ти не си клиент на Интернет компаниите. Ти си техен продукт”. Онлайн компании като Facebook, Amazon и Google станаха велики сили и отправят предизвикателство към света. Как така сме подвластни на тях, а освен това и доброволно?

Публикуваме разговора на журналиста Матиас Мюлер фон Блуменкрон от вестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг с един от най-влиятелните световни мислители Джейрън Ланиър за благосклонната и зловеща власт на Силициевата долина.

Въпрос: Г-н Ланиър, Интернет видимо се владее от гигантски глобални компании - Google, Amazon, Facebook, Apple. Колко опасни са тези сили?

Джейрън Ланиър: Понастоящем тези компании се ръководят предимно от хора, които някак си имат добра нагласа към света. Те са млади и споделят ценностите на много от младите си потребители.

Историята ни учи, че това не е задължително да остане така.

За съжаление. Когато една малка група акумулира власт, дори хората да са много свестни, но тогава пък техните наследници често не са. Болшевиките, например, бяха по-симпатични от Сталин. Концентрацията на власт, следователно, е проблем. Второ, има отрицателен икономически ефект. Обществото губи равновесие.

Нормалните хора трябва да поемат големи рискове за себе си, за да си пробият път. Средната класа попада под натиск, докато малцината успешни са възнаградени  извънмерно и за кратко време се издигат в ранг на звезди, мултимилионери и милиардери. Това е ефектът на информационната асиметрия. Въпреки това дигиталните начинания засега могат да поддържат възгледа, че та са добрите, защото пазят данни от наблюдението и контрола на правителствения апарат. Така че това е тънка ситуация, не е нещо ясно, няма ясно добро и зло.

Наистина ли основателите на технологичните компании се водят все още от порива за подобряване на света?

Най-често. Ако един владетел е добър, но млад, то понякога може да има проблеми, защото младостта си е страстна, необуздана. В крайна сметка засега те са една много приятна банда. Силициевата долина има най-благосклонната и най-добронамерена класа от диктатори в човешката история. Това, обаче, малко ни помага. Facebook се ползва от 1,4 милиарда души, но се контролира от едно единствено лице. Това е крайно необичайна концентрация на власт. Някой ден основателят ще умре. И какво ще дойде тогава, не знаем, а и не можем да го контролираме.

Как обществото да има контрол върху такива успешни фирми? Компаниите  завоюваха своето място, дават работа на десетки хиляди хора по целия свят. Стотици милиони ползват услугите ежедневно и не искат вече да се лишат от тях.

Така е. Човек е млад, моден, стилен и дори бунтарски, за да позволи една отдалечена фирма от Силициевата долина да направлява живота му. И да предостави на тази фирма сума ти авторитет - с кого се сприятелява, с кого си ляга, кое предложение за работа приема. Това е една своеобразна ситуация и един ден ще бъде описана от историците като особено причудлив момент в историята на човечеството.



Тъй като все повече индивиди се отказват все повече от способността и силата за вземане на решения и без да имат нужда стават подвластни на мощните компании?

Веднъж нарекох това дигитален маоизъм. Все пак не искам да злоупотребявам твърде много с тази метафора, защото с помощта на Културната революция са убити милиони, а от дигиталната революция, разбира се, не. Но има един интересен общ признак.

Това желание да се идентифицираш с една организация, така че тази идентификация да стане емблема на младостта и бунтарство. Което всъщност е емблема на конформизма. Това смесване и объркване на бунтарство и конформизъм формира Китай по време на Културната революция. В тъмните и мрачни времена имаше такива неща и в Германия.

Отделният потребител възприема това по съвсем различен начин. За него активността му в социалните мрежи е израз на неговия индивидуализъм, някои използват платформите като същински пропагандни инструменти на индивида.

Върховният принцип на една ориентирана към потребителите платформа в Силициевата долина е да ласкае потребителя колкото е възможно повече. Ласкателството е древна игра. А ние в Силициевата долина усвоихме това до съвършенство. Създаваме на потребителя илюзията, че той е много по-популярен, отколкото всъщност е реално. Понякога това придобива форми на изнудване. Хората се страхуват да загубят популярността си, ако не се подчиняват на правилата, които са валидни в мрежите. Тоест, получава се контролна система. Класически кибернетичен контрол. Като кутията на Скинър.

Прочутата кутия от поведенческата психология, в която чрез механично възнаграждение животните се тренират в най-простите начини на поведение ...

И в която днес потребителите се дресират да се подчиняват на правилата на Facebook и на други мрежи, така че да живеят в постоянен страх от загуба на изпитваните предимства на мрежата, ако не се държат по съответния начин. Това, което трябва да им бъде обяснено: нашата преценка за социалните мрежи, дали са добри или лоши, дали насърчават креативността или правят хората зависими, са абстрактни преценки.

Би било много по-добре, да се процедира емпирично. Ако искаш самият ти да опознаеш себе си, трябва да напуснеш Facebook, за достатъчен период от време. Не от убеждението, че той е нещо погрешно или зло. А просто като експеримент. За да откриеш какво наистина е Facebook. И кой си ти наистина.

Но едва ли някой прави това.

Никой не може да открие нещо за себе си, без да поема рискове. И това го искат малко хора. Мисля, че част от феномена Facebook не се явява като резултат от стратегията на Силициевата долина, нито от силата на цифровите ефекти на мрежата. Това е социална последица от едно променено родителско разбиране. Самият аз като баща съм част от проблема, трябва да призная това. Ние сме толкова убедени, че трябва да оптимизираме детството.

Те получават всички възможни уроци, животът им е добре организиран, имат огромен набор от предложения, които ги обогатяват и които плащаме за тях. Когато децата растат по този начин, те търсят това и по-късно. Новите кибернетични системи им предлагат продължение на тяхното организирано детство. Днес е дяволски трудно да кажеш на едно дете: излез, играй на игрището. Няма да имаш урок по пиано.

Защо Вие не го правите?

Не можех да взема такова решение за дъщеря си, милиони други родители също не могат да го направят. Но някак си имам чувството, че може би е било по-добре за нея. За хората детството е изключително важно. Ние се раждаме напълно безпомощни и дълги години разчитаме на грижите на родителите. Съвсем различно от много други същества. Само при нас съществува това предаване на информация от поколение на поколение, от което се подхранват културата и цивилизацията. И тъй като правилата на цивилизацията стават все по-сложни, в хода на човешката история тази зависимост нараства. Така бавно ние ставаме вечни деца. Което всъщност не е лошо, ако не води до увеличаване на неравновесието на властовите отношения. Много малък брой хора господстват чрез информация и отгоре на всичко стават супер богати. Но повечето не.

Източник: Франкфуртер Алгемайне Цайтунг - faz.net;

Превод: Господин Тонев;

снимки: theguardian.com; vice.com;