Джереми Рифкин: Политиците са израз на нашия физически и морален банкрут

Разговор с американския социолог Джереми Рифкин (2 част)

Публикуваме втората част от интервюто за вестник „Тагесшпигел” на американския социолог, икономист и изследовател на бъдещето Джереми Рифкин. Роденият през 1945 г. Джереми Рифкин е един от големите интелектуалци и политически влиятелни учени в Съединените щати.

Въпрос: Поразително - категории като власт и икономически интереси въобще не се срещат при Вас.

Джереми Рифкин: За мен важното беше да напиша ненаписаната част от историята...

... и от това вадите политически заключения, които понякога звучат като класическата пропаганда на привилегированите, които въобще не искат да разговарят за неравното разпределение на имущество и доходи.

Защото една друга конфликтна линия е станала по-важна! А именно, тази между представителите на старото, централизирано, йерархично и авторитарно мислене и онези, предимно от младата генерация, които следват децентрализирани, кооперативни начала и искат да произвеждат „open sources” (оупън сорс – концепция, позволяваща свободен достъп до софтуерния код), тоест общностно полезни блага. Те дават тласък на трета индустриална революция, която носи нов социален модел на пазарно стопанство.

Сътрудничество и споделени блага, вече милиони млади хора изживяват това, днес и по целия свят. Сещам се за операционата система „Линукс”. Даже в Средния Запад на Съединените щати хората образуват съдружия, за да се измъкнат от влиянието на концерните. Това е бъдещето.

Това не променя нищо от властта им, с която те упорито защитават своите стари бизнес-модели, като например големите електроцентрали.

Затова ние с нашата фондация подкрепяме развитието на нови структури, за да изградим противостояща власт. Навсякъде съветвам представителите от политиката да насърчават децентрализирани и кооперативни икономически форми.

Кого съветвате?

Европейската комисия с президента Барозу, много парламентаристи от Европейския съюз. Срещал съм се многократно и с канцлера Ангела Меркел.

Обаждате се по телефона и казвате: ей, хора, имам чудесен съвет за вас?

Тези неща стават неформално. Преди Ангела Меркел да бъде избрана първия път (през 2005 г.), Християндемократическият съюз ме покани на среща с нея и с немски икономисти за бъдещето на германската икономика. След това тя многократно ме канеше на срещи, миналата година с топ-мениджъри.

Една поговорка гласи: „Добрият съвет е скъп”. Плащат ли Ви прилично за такива консултации?

Не вземам нищо, това винаги е безплатно.

Какъв съвет давате в момента: „бъдете мили към всички”?

Не, разяснявам какво огромно значение има например преустройството на образователната система за необходимата промяна на съзнанието. Обяснявам, че с министрите на възпитанието и образованието ще стане така, както по-рано с министрите на околната среда. Отначало не ги познава никой, след това те се появяват внезапно в центъра на политиката.

Политиката все пак слуша ли Ви?

Съществена част от моите представи са влезли в плана на Европейския съюз за разработване на нови енергии. При нашата последна среща канцлерът Ангела Меркел ми каза, че концепцията ми за третата индустриална революция е верният път за Европа. Но естествено, аз знам също каква брутална борба за власт тече зад кулисите. Доброто е, че ние създаваме по-силната власт, възобновяемите енергии, движението „Оупън сорс”, информационната техника, всичко това цели постигането на един нов, по-добър начин на икономическо развитие.

Президентът Обама не обещаваше ли точно това в Америка?

Затова гласувах за него! Той даже каза, че неговата лична философия е емпатията. А сега? Неговият закон за съхраняване на климата е подигравка – три процента намаляване на емисиите спрямо 1990 година. „Зелена енергия” за Обама - това отново са огромните вятърни електроцентрали, а към тях и още нови атомни електроцентрали, точно това, което искат големите фирми-доставчици на електрически ток.

На какво се дължи това – на липсата на емпатия при президента или на лобистката власт на концерните?

Тези неща не са в противоречие. Когато се налагат идеи и идеологии, това има своите последствия. Когато всички мислим, че по природа човек е самолюбив и егоистичен, тогава получаваме тъкмо тези политици - такива, каквито са. При нас се налагат хората, които са болезнено алчни. Те са израз на физическия и морален банкрут на страната ни. Но ние можем да променим това и то е започнало отдавна, прилагайки модерната педагогика. Когато човечеството се научи да мисли по-добре за себе си, тогава то действително може да стане по-добро...

Трябва да летя постоянно със самолет, за да разпространявам идеите си сред хората. От десетилетия съм вегетарианец, също и поради това, че производството на месо е вторият по големина причинител на промените в климата.

Как се развиха Вашите собствени емпатични способности?

Съжалявам, че от толкова много работа твърде късно забелязах, че приятелствата и емпатичната близост са най-важното нещо. Когато е на смъртно легло, човек си спомня за това, а не за моментите, когато се е чувствал могъщ и неуязвим.

Постоянно провъзгласявате нова ера. През 1998 г. това беше „Биотехнологичният век”, през 2000 г. „Ерата на правото на достъп” (книгата на Рифкин „Епохата на достъпа” е преведана и на български език) до електронните мрежи, след това „Водородната революция”, по-късно „Превъзходството на европейския модел”, сега това е емпатията. Винаги имате нова теза и след това я разширявате и пишете книга за нея.

Пиша това, в което вярвам. Не планирам бестселъри. Изследвам големите тенденции, питам, дали това е в правилната посока и правя предложения за корекция. Мисля, че повечето неща станаха така, както бях писал.

С коя теза ще ни изненадате в най-скоро време?

Дълго време няма да пиша никакви книги. Последната книга ми струваше 5 години и знам, че тя обърка и дори отврати много хора, тъй като постави под съмнение представата им за света. Но когато говорим по този начин, аз понасям критиката с удоволствие.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”

Снимки: fona.de; lexpansion.lexpress.fr;