Джереми Рифкин: Европейската мечта е за бъдеще, мотивирано от идеализъм

Джереми Рифкин и европейската мечта за по-добро бъдеще

Можем да посочим много причини, поради които европейците вървят начело по пътя към новата ера. Но сред всички възможни обяснения се откроява едно. Самата лелеяна Американска мечта, някога идеал и повод за завист в света, е тази, която доведе Америка до сегашната задънена улица.

Тази мечта набляга на разюзданите възможности за всеки индивид да се стреми към успеха, който в речника на американците обикновено означава финансов успех. Американската мечта е насочена в прекалено голяма степен към личното материално благополучие и твърде малко държи сметка за по-широкото човешко благополучие, за да е уместна в един свят на повишен риск, разнообразие и взаимозависимост. Тя е стара мечта, потопена в културата на границата, която отдавна е част от миналото.

Докато Американският дух линее и се превръща в минало, се ражда нова, Европейска мечта. Това е мечта, много по-пригодна за следващия етап от човешкото пътуване, мечта, която обещава да изведе човечеството до глобално съзнание, съответстващо на все по-взаимосвързаното и глобализиращо се общество.

Европейската мечта залага повече на отношенията в общността, отколкото на индивидуалната самостоятелност; на културното многообразие, а не на асимилацията; на качеството на живота вместо на натрупването на богатство; на устойчивото развитие, а не на неограничения материален растеж; на дълбоката рационалност, а не на робския труд; на универсалните човешки права и правата на природата вместо на правото на собственост; на глобалното сътрудничество, а не на едностранното упражняване на сила.

Новата Европейска мечта е силна, защото дръзва да предложи нова история, в която вниманието е насочено към качеството на живота, устойчивото развитие, мира и хармонията. В една устойчива цивилизация, основана на качеството на живота, а не на безграничното трупане на индивидуално богатство, самата материална база на съвременния прогрес е нещо, принадлежащо на миналото.

Устойчивата глобална икономика е радикално твърдение не само защото се противопоставя на конвенционалния начин, по който използваме природните ресурси, но и защото отрича самата идея за историята като възходяща спирала на материален напредък.

Целта на устойчивата глобална икономика е да се възпроизвежда непрекъснато еднакво състояние на високо качество чрез обвързване на човешкото производство и консумация със способността на природата да рециклира отпадъците и да попълва ресурсите. Устойчивата икономика, която се задържа на еднакво ниво, е наистина краят на историята като разбиране на неограничен материален напредък.

Ако Европейската мечта представлява краят на една история, следователно тя предполага началото на нова. Онова, което придобива значение в новата европейска визия за бъдещето, е трансформирането на личността, а не толкова индивидуалното материално натрупване. Новата мечта акцентира не върху придобиването на богатство, а върху усъвършенстването на човешкия дух.

Европейската мечта се стреми да разшири човешкото състрадание, а не територията. Тя извежда човечеството от материалния затвор, където то е приковано още от първите дни на Просвещението през осемнадесети век, и го води към ново бъдеще, мотивирано от идеализъм.

Макар че оставам органично привързан към Американската мечта, особено към непоклатимата й вяра в превъзходството на индивида и личната отговорност и отчетност, моята мечта за бъдещето ме тласка към Европейската мечта с нейната насоченост към колективната отговорност и глобалното съзнание. Опитвам се да открия допирни точки между двете визии с надеждата да постигна синтез, който комбинира най-доброто от двете мечти.

Новопоявяващята се Европейска мечта е израз на най-добрите стремежи на човечеството за по-добро бъдеще. Светът възлага надеждите си на едно ново поколение европейци. Това натоварва европейския народ с особена отговорност от типа, който нашите бащи и майки основатели сигурно са усещали преди повече от двеста години, когато останалият свят е гледал към Америка като фар на надеждата. Надявам се, вярата ни да не бъде излъгана.

Джереми Рифкин, „Европейската мечта”

ИК „Прозорец”, 2005 година

Снимка: newsfox.pressetext.com;