Джaк Керуак: Просто се оставям на течението на моя живот

Джaк Керуак, писател, представител на бийт поколението

Абе дявол да го вземе, не мислите ли, че трябва да приемаме всичко за хубаво, че няма абсолютно никаква полза да се тревожим и всъщност трябва да проумеем от какво значение би било за нас да разберем, че наистина и за нищо не се тревожим.

Виж ги само тия отпред. Помисли си какви са им грижите – броят милите, умуват къде да преспят нощес, колко пари ще струва бензинът, какво ще е времето, как да стигнат там, за където са се запътили, а пък те, така или иначе, ще стигнат, нали разбираш? Те изпитват необходимостта да се тревожат и да мамят времето, като си измислят разни неотложни задачи, те са вечно угрижени, вечно се оплакват, душите им наистина не мирясват, докато не се натоварят с някоя хубава изпитана грижа. А след като веднъж я изнамерят, приемат подходящата за нея физиономия и тя, нали разбираш, е нещастна. През цялото време нещастието кръжи около тях, те го осъзнават, това също ги измъчва – и така без край.

Тази нощ преспах върху една пейка на гарата. Призори надзирателите на гарата ме изхвърлиха. Не започва ли човек живота си като добро детенце, което вярва във всичко под бащиния покрив? А после идва денят на лаодикейците, когато разбираш, че си окаян и злочест, и беден, и сляп, и гол, и като грозен грешен таласъм крачиш зъзнещ през кошмара на живота.

Разбира се, никой не може да ни убеди, че бог не съществува.. От древните гърци насам всички теории са грешни. Нещата не се обясняват с геометрия и геометрични системи на мисленето. Ще ги обясниш, ама друг път.. „Грижи”, нали разбираш, е обобщаващата дума за всичко, в което бог съществува. Работата е да не те оплетат.

О, страхотно много неща съм премислил и премислил. Толкова години прекарах по изправителни лагери, бях малък безобразник, който се мъчеше да се отстоява като личност – краденето на коли е било психологически израз на моето положение, всичко в мен е крещяло за самоизтъкване.

Защо пък да не свършим като стари просяци? Разбира се, че ще свършим така, стига да искаме. Какво лошо има в това? Изкарваш целия си живот, без да пречиш на другите, в това число на политиците и богаташите, а и теб никой не те безпокои, затова ти се отдръпваш и караш по своему.. Кой е твоят път, братче? На момчето-светец, на безумеца, на дъгата, на шарената рибка или кой? Тоя път води навсякъде, той е за всеки, може да бъде извървян по всякакъв начин.

Ти поне си свидетел, че съм се опитвал и иначе, че съм си скъсвал задника, за да успея, но както знаеш, всичко това е безсмислено, ние с теб знаем какво значи времето – и как да го забавим, за да можем само да вървим и да гледаме, и да се отдаваме на старовечните тъмни удоволствия, че то изобщо има ли други удоволствия?..Така че – аз просто се оставям на течението на моя живот.

Дадох си сметка, че един ден децата ни ще гледат в почуда всички тези снимки и ще си мислят, че техните родители са живеели спокоен, подреден, увековечен във фотографски отпечатъци живот, че са ставали сутрин, за да поемат гордо по тротоарите на живота. И никога няма да подозрат разхвърляната лудост и буйството на нашия истински живот, ада на нощите ни, безсмисления кошмар на пътя ни, заключени между безкрая и безначалието на празнотата. Жалки документи на невежеството.

Джaк Керуак, „По пътя”

Народна култура, София, 1981 г.

На 21 октомври 1969 г. почива Джaк Керуак. Той не приема ценностите на 50-те години и търси отчаяно смисъла на своя живот. Търси посоки в джаза, будизма и наркотиците. Това е атмосферата на неговия роман-изповед „По пътя”- манифеста на бийт поколението.

Снимки: timeout.com; s1.zetaboards.com;