Атанас Узунов: Социалното пазарно стопанство на Ерхард няма алтернатива

Разговор с Атанас Узунов за Социалното пазарно стопанство

Доцент Атанас Узунов споделя пред сайта „Ценности и общност" своите размисли за концепцията Социално пазарно стопанство. „Човек иска да осмисли своя живот, копнее да живее в хармония с останалите, желае да бъде уважаван и одобряван от другите, да се чувства достоен за тяхната похвала. Социалното пазарно стопанство гарантира свободата на всеки – не само правно, но и материално. Така се активизират социалните нагласи на човека”. С доцент Атанас Узунов разговаря Господин Тонев.

Въпрос: Г-н Узунов, разразилата се финансова и икономическа криза поставя под съмнение сегашния стопански и финансов ред в света. Редица правителства прибягнаха към силна подкрепа на своите икономики, а в някои страни се стигна до национализация на банки и предприятия. Поставя се под съмнение способността на пазарната икономика да решава проблемите, които кризата предизвиква. Може ли да се реформира самото пазарно стопанство?

Атанас Узунов: Съвременната обществена наука отхвърля категорично възможността да се реформира пазарностопанския ред и допуска най-много замяна на „дефектните” части. Упорито се премълчава, че концепция за реформа на пазарното стопанство съществува и тя е успешно приложена. Това е Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард, сътворило германското икономическо чудо след Втората световна война.

Каква е водещата идея на тази концепция?

Тя изхожда от убеждението, че пазарното стопанство е изправено пред „вечни” проблеми. Недоверието в справедливостта на пазарните резултати води до разпределителни конфликти и инфлация. Връзката между производство и потребление постоянно изтънява и в един момент се скъсва поради напредващото капиталово натрупване. Възникващото разминаване между предлагане и търсене предизвиква периодични стопански кризи и хронична безработица. Враждебната конкуренция унищожава иначе ефективни средни и малки предприятия, съсредоточава капитала в малко ръце и пролетаризира големи маси население.

Как сегашната политика се справя с тежките стопански и социални проблеми?

Днешната стопанска политика в България и чужбина „се бори” с безработицата, стопанските кризи и инфлацията. Е, има и борба с бедността. Борбата е безнадеждна – тези явления се приемат за вечни дадености, а тогава задачата се опростява до намаляване на безработицата, ограничаване на инфлацията, охлаждане на високата конюнктура и „мъжкото” преборване с тежките кризи по кейнсиански образец. Интервенционистката държава тук е във вихъра си.

Вие твърдите, че прилагането на Социалното пазарно стопанство довежда до избягване на кризисните явления?

Да, практиката на Социалното пазарно стопанство показва, че е възможно стопанство, чиито производствени капацитети се развиват съобразно промените в потребностите, т.е. с паралелно възникване на предлагане и търсене, със стабилни пари и стабилно ценово равнище, иначе казано, което е устойчиво срещу стопански кризи и безработица.

Нужна обаче е правилна устройствена политика (държавата да предложи и преследва общоприемливи цели като стабилни пари, пълна заетост, да гарантира пълна частна отговорност за собствените стопански решения), която отстранява кълновете на опасните явления още в зародиш. Такава политика оздравява обществото и стопанството и прави ненужна интервенционистката държава. Разбираемо е, че концепцията не се нрави на политици и чиновници, привикнали да се разпореждат с обществените ресурси.

Имате предвид преди всичко морално оздравяване на обществото и стопанството?

Да. Само тогава в обществото и стопанството възниква атмосфера на взаимно доверие – гражданинът да чувства, че както той, така и всеки друг е на мястото си и си върши ефективно работата. Всъщност, тъкмо принципът на морално овладяната и правно гарантирана свобода, а не егоизмът, довежда до най-висока стопанска ефективност и най-високи доходи за всички, а не само на някои, а това означава, че води до хармонично общество.

Лудвиг Ерхард отхвърля егоизма като принцип, който може да интегрира модерното общество. Какво предлага вместо егоизма?

Опиране върху пренебрегваната от либералите и либертарианците изначална социална природа на човека. Човек иска да осмисли своя живот, копнее да живее в хармония с останалите, желае да бъде уважаван и одобряван от другите, да се чувства достоен за тяхната похвала. Но тази социална ориентация може да се загуби в анонимното пазарно общество. Страхът на човека от анонимните пазарни сили води до неговото бягство от лична отговорност в колективни институции.

Пазарното общество, опряно само на егоизма на човека, е неизлечимо болно от корупция. А в болното общество човек загубва своята изначална социална ориентация и се превръща в безскрупулен егоист. Обществото се атомизира и колективизира, слабите се обединяват за изграждане на колективни организации в тяхна защита. Индивидуалната свобода става плячка на колективните принуди и цели. Затова устройствената политика трябва да запазва и засилва социалната ориентация на човека.

Общият гроб на съпрузите Луизе и Лудвиг Ерхард в Гмунд ам Тегернзее - скромност и тишина

Какво означава да се съхранява и засилва социалната ориентация на човека?

Най-широко да се гарантира свободата на всеки – не само правно, но и материално, като се следва политика на бързо разрастване на средната класа. Така се активизират социалните нагласи на човека. Да се гарантира най-голяма възможна прозрачност на обществените отношения, особено в публичния сектор. Така се събужда социалната съвест на човека, която го подтиква да се съобразява с другите. Свободата, необвързана с нравствения дълг и невградена в правния ред, довежда до хаос и нищета за мнозинството.

Свободата може да се ограничава, но единственият начин за нейното ограничаване, който не я унищожава, е доброволното самоограничаване на свободата с оглед на другите. Технократските опити за ограничаване на свободата на човека чрез закони и предписания с цел защита на свободата на другите в крайна сметка водят до деспотизъм. Самоовладяната свобода е свобода, обвързана с нравствената отговорност на човека за обществото, в което живее. Накратко казано, правилна устройствена политика е тази, която в своите начинания и мерки не позволява да се прехвърля, анонимизира, ограничава, колективизира и бюрократизира отговорността на всеки.

Каква е ролята на държавата в концепцията Социално пазарно стопанство?

Лудвиг Ерхард отхвърля както либералната идея за държава-нощен пазач на икономиката, така и идеята на Джон Мейнард Кейнс за активна интервенционистка държава. Първата идея, която предоставя икономиката на саморегулирането на пазара, се провали. Тя е първопричина за световната финансова и стопанска криза. Сега се изпада в другата крайност – политиците вече искат държавата да стане могъщ и постоянен участник в стопанството! От див капитализъм към държавен капитализъм.

Ерхард предлага спасителния принцип: държавата да се отказва последователно, в напредваща степен, в крайна сметка изцяло, от намеси в стопанството, но като същевременно създава все повече ред, т.е. като обвързва правно и институционално нарастващата стопанска свобода със съответно нарасналата степен на частна стопанска отговорност. Колкото повече пазарният принцип се разпространява в различните области на обществото, толкова повече държавата трябва да бди за опазване на общото благо срещу колективния и индивидуалния егоизъм.

Социалното пазарно стопанство предполага не слаба, а силна устройствена държава. Държава, която превръща пазарното стопанство в принцип на сигурното и самостоятелно съществуване на човека. Добра устройствена политика, която прави пазарното стопанство достъпно за всеки и полезно за всички.

Какви по-конкретно са измеренията на добрата устройствена политика?

Тя е политика на постоянно отстраняване и предотвратяване на частните стопански властни позиции, а с това и на техните паразитни доходи. С подобно текущо преразпределение на стопанска власт се уравновесяват позициите на участниците на пазарите на труда, блага и капитали и възниква общество, в което единствено постиженията определят диференциацията на доходите. Очевидно е, че от това преразпределение ще спечелят всички, между които и „слабите” работници, и „силните” предприемачи, а най-вече домакинствата.

Можем ли да приемем, че принципите на Социалното пазарно стопанство са подходящи за оздравяване на българското общество?

Преходът на централно управляваното стопанство към пазарно стопанство у нас се оказва болезнен процес, не на последно място поради липсата на ясна концепция. Ние трябва да си изясним преди всичко каква България искаме да имаме. Всеки има естествена нужда от кауза, за която си струва да се живее и работи, и от ориентири, накъде ще се движи обществото.

При Социалното пазарно стопанство всъщност става дума за цялостна реформа на обществото и стопанството, основана върху фундамента на общочовешките нравствени ценности и общополезните цели, за подчиняване всички области от обществения живот на принципите на свободата и самоотговорността.

Концепцията на Ерхард представлява дългосрочна програма за реализиране на пазарно стопанство. Тя нито претендира, че е патентована рецепта, нито че предлага окончателни отговори, а трябва да се прилага съобразно обществените, икономически и социални условия на всяка страна. Уви, нашенският реформаторски хъс се изчерпва с „кърпене на парче” - в образованието, здравеопазването, пенсионната система или там, където дупката се вижда най-голяма.

Ако трябва да изразите с две думи смисъла на Социалното пазарно стопанство, кои ще бъдат те?

Свобода и отговорност!

И накрая, къде са корените на Вашата надежда?

Горчивият опит от нашето близко минало показа, че обществото не може да се прави по нечие желание. Но Социалното пазарно стопанство демонстрира, че модерното общество може да се постави върху нова основа – самоовладяната свобода и пред ново начало – съвместното формиране на обществото. За да се избере пътя на едно Социално пазарно стопанство е нужна политическа воля, а това значи кураж. Ние, българите, сме доказали в решаващите моменти от нашата история, че сме куражлии.

Г-н Узунов, благодаря Ви за този разговор!

Снимкa на гроба на Лудвиг Ерхард: de.wikipedia.org;