Достойнство на човешката личност, идентичност, образ на човека

                           Достойнство на човешката личност

Единствената нравствена норма е принципът на човешкото достойнство, принцип на абсолютната стойност на всяка личност. Владимир Соловьов (1853-1900), руски философ и литературен критик

След терористичните атаки в САЩ на 11 септември 2001 г. в Германия бе приет закон за осигуряване на въздушната безопасност, който даде право на държавата да унищожава завзет от терористи самолет със заложници, за да се запази живота на хората на земята. Но през 2006 г. Конституционният съд на Германия прие, че този закон е неконституционен.

Съдът постанови: не може поради безопасността на хората на земята да се жертва живота на хората, намиращи се на борда на самолета. И ако държавата реши да унищожи самолета, нейните действия принизяват човешкото достойнство на пътниците и нарушават известната максима на Кант: „Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел”.

Концепцията за човешкото достойнство се явява ключ, логическа връзка между най-важните права на човека, свързани с личната му неприкосновеност, свободата на икономическата дейност (включително защитата на правото на собственост) и свободата на вероизповедание. Именно тези права са призвани да не допуснат намесата на държавата в частния живот на хората.

Концепцията за човешкото достойнство е започнала активното си развитие още в древен Рим. Именно тогава са възникнали такива явления като индивидуалната и групова чест. През Средновековието и ранното Възраждане тази концепция е била свързвана с конкретни социални групи – рицари, свещеници или университетски професори, броят на които е нараствал поради икономическото и политическо развитие на държавите.

Концепцията за човешкото достойнство първоначално е защитавала интересите на високостатусните, властнически групи. Но като резултат под нейна защита са попаднали всички останали групи. И тази нова, доста абстрактна концепция за човешкото достойнство, се е освободила от корпоративни характеристики. Но най-важното, което се е случило по това време и по-нататък в течение на вековете: за източник на самоуважение на хората се е възприемал вече фактът, че всички граждани са започнали да признават субективните права на всеки отделен конкретен човек.

Но ако хората признават взаимно своите права, това означава ли, че и достойнството на различните хора има еднаква тежест? Да, защото в такова общество хората започват да ценят не статуса на човека, поставен в система от вертикални връзки, а достойнството на отделната личност и нейния принос за човешката общност. Така представата за превъзходството на един човек над друг се заменя с концепцията за абсолютната ценност на личността и нейната уникалност. Задължението на държавата е да уважава достойнството на всеки човек. Юрген Хабермас, немски философ и социолог, роден през 1929 г.

Източникът на човешкото достойнство е сърцето, което подтиква човека към свобода, а не науката, която го подтиква към съобразяване с обстоятелствата и към примирение. Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Според традицията, споделяна от християни, евреи и мюсюлмани, човек е сътворен по божие подобие. За християнството в частност това има важни последици, отнасящи се до човешкото достойнство. Съществува категорично разграничение между човешки и нечовешки създания. Само човешките същества имат способност за морален избор, свободна воля и вяра, като всичко това им дава по-висок морален статус в сравнение с останалата част от животинския свят.

Макар християнските институции в историята да не са се съобразявали винаги с този принцип, християнската доктрина категорично настоява, че всички човешки същества разполагат с еднакво достойнство, независимо от социалната позиция и следователно заслужават еднакво уважение. Франсис Фукуяма, американски политически мислител, роден през 1952 г.

Учат ни на всичко друго, само не как да станем достойни хора. А ние винаги претендираме, че знаем по-добре от всичко останало именно това. Претендираме, че знаем единственото, на което никога не ни учат. Блез Паскал (1623-1662), френски математик, физик и философ

Старайте се да запомните, че човешкото достойнство е абсолютно, а не разменно понятие, че то е несъвместимо със специалните искания, че то се крепи на отрицанието на очевидното. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

В епоха, в която все по-застрашителни са изявите на фанатизъм, изкушението да се релативизира истината и ценностната система, в която най-закоравелият егоизъм заплашва както отношенията между нациите, така и самата сърцевина на нациите, насочеността към човешкото достойнство и вкореняването му в човешкия разум трябва да бъдат считани за едно от най-ценните съкровища. Никола Саркози, роден през 1955 г., президент на Франция

В самия акт на вярност към светлината – в решението да не бъде доброволен съучастник в лъжата – човекът е осъзнал едно измерение на съществото си, което не е дори зървал преди в подобна съвършена яснота. В това съзнание той осъзнава могъщото лично достойнство. Впечатлява го неговата неотемност. То не може да му бъде отнето без неговото съгласие, освен ако той не бъде просто унищожен.

Томас Джеферсън, който съвсем не е бил строго вярващ, казва така: „Бог, който ни даде живот, ни даде още и свободата”. Не би било препятствие за нашите цели, ако приемем свободата като Божия бисер, благоприятстван от Провидението. Теизмът не е препятствие за личното достойнство. Напротив, той е неговият източник. Майкъл Новак, роден през 1933 г., американски философ, икономист и теолог

Човек притежава достойнство не от само себе си. Той има достойнство, защото е удостоен с него от Бог. Трябваше да остарея, за да науча, че стойността на един човек не се определя от неговите постижения или от неговото социално признание. Густав Хайнеман (1899-1976), бивш президент на Федерална република

Германия Ние разглеждаме схващането на християнството за човешкото достойнство, за ценността на всеки отделен човек, като основа и ръководно начало в нашата работа. Принципът, че достойнството на човешката личност трябва да стои над всичко, също и над държавната власт, е извлечен от същността на западноевропейското християнство. Конрад Аденауер (1876-1967), бивш канцлер на Федерална република Германия
 

Образ на човека, разбиране за човека, същност на човека

Цялото това отклонение на свободата към страната на злото се е създавало постепенно, но първичната му основа очевидно е била положена от хуманистичната човеколюбива представа, че човекът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат само от погрешните социални системи, които и трябва да бъдат поправени. Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Цезар е бил прав да предпочете да бъде пръв на село, вместо втори в Рим. Не от амбиция или пустословие, а защото заемащият второто място може да избира само между опасностите на подчинението или на бунта, или на още по-страшните опасности на компромиса. Виждам едно-единствено възражение срещу всяко усилие за подобряване на човешката участ: че може би хората не са достойни за него. Маргьорит Юрсенар (1903-1987), френска писателка - „Мемоарите на Адриан”

Предпочитам да рисувам човешки очи вместо катедрали, защото в човешките очи се крие нещо, което го няма в катедралата, па макар тя да е най-величествената и най-внушителната. Винсент ван Гог (1853-1890), холандски художник

Щом Създателят е сътворил човеците по свой образ и подобие и е дал на всеки от тях призвание за творчество, то всеки индивид притежава неотменимото право на лична икономическа инициатива и начинания. Всяко човешко същество има потенциала да създаде през живота си повече, отколкото е потребил. Този принцип прави възможно икономическото развитие. Майкъл Новак, роден през 1933 г., американски философ, икономист и теолог

За мене сцената е моята човешка реализация, моето освобождение, защото е много по-лесно да се освободиш в една чужда кожа, отколкото в собствената си кожа. Ние всъщност сме много по-верни на сцената, когато рецитираме, отколкото в живота, и аз приемам напълно тази парадоксална мисъл, т.е. в живота ние винаги сме принудени да правим това, което другите искат от нас, а на сцената се освобождаваме от тези задръжки. Райна Кабаиванска, родена през 1934 г., българска оперна певица
 

Идентичност

Считам проблематична представата на Марк Зукърбърг за идентичността. „Да имаш повече от една идентичност е липса на цялостност” („Having more than one identity is a lack of integrity”), казва той. Тук само мога да кажа, ало, какво означава това? Цялостност (интегритет) за мен не означава да имаме само една идентичност, а да можем да се проявяваме с различните идентичности, които имаме като хора.

Ние имаме много повече идентичности. Когато изнасям лекция тук, в университета, аз осъществявам една различна, друга част от моята идентичност от тази, когато прекарвам неделната вечер с приятели и с много червено вино. Като икономически консултант активизирам от друга страна други части. Най-цялостна съм, когато пиша книга като автор. Мириам Мекел, родена през 1967 г., професор в областта на комуникацията