Добро и зло, хуманност, доброта, добър човек; лъжа, насилие

Добро и зло

Същността на доброто е: да опазваш живот, да развиваш живот, да изведеш живота до най-висшата му стойност. Същността на злото е: да увреждаш живот, да възпираш живота в неговото развитие. Значи основният принцип на етиката е преклонението пред живота. Всяко добро, което правя на някое създание, в крайна сметка помага да бъде съхранен и развиван животът му.

Хуманността (Humanitas, човечност) е доброто отношение на човека към ближния му. Думата изразява необходимостта да бъдем добри не само защото това е една от етическите заповеди, а защото такова поведение съответства на нашата същност. Алберт Швайцер (1875-1965), философ, лекар, органист, мисионер

Ако аз изрека лъжа или подбудя някого да излъже, или пък одобря нечия лъжа, всичко това е еднакво греховно. Дори да става дума за най-малката лъжа, тя си остава лъжа. Всяка зла мисъл влече след себе си възмездие, всяка мисъл, която вие сте претегляли на най-скритото място, ще бъде запазена и някой ден ще ви се възвърне стократно под формата на нещастие. Вивекананда (1863-1902), индуистки гуру

Ако погледнете към историята, ще откриете, че разбирането за добро и зло е съществувало винаги преди отделните религии. Религиите са били изобретени от хората по-късно, за да изразят това разбиране. Що се отнася до мен, аз нямам нужда от висш „свещен” арбитър, за да бъда морално същество. Ахмед Салман Рушди, роден през 1947 г., британски писател от индийски произход.

Аз категорично поддържам черно-белия възглед за света. Нека да обясня. Какво се разбира под „черно и бяло”? Добро и зло. Преди всичко трябва да си обясните какво е черно и какво — бяло, доколкото сивото е само смес от тези два цвята. А когато сте установили, че едната алтернатива е добро, а другата – зло, нищо не оправдава избора ви да ги смесите. Няма оправдание, когато избираш дори част от нещо, което е зло, ако предварително знаеш това. Айн Ранд (1905-1982), руско-американска писателка

Повечето хора, които вършат зло, преди и след злото деяние са съвсем нормални. Това се повтаря в историята: в Руанда, Камбоджа, Бирма. Има истински извършители, злодеите. Това е една малка група. След това има една голяма група, която в много голяма степен остава пасивна. Пасивни съучастници. Те знаят какво се случва, но се правят, че не виждат. Злото съществува, защото повечето добри хора не правят нищо срещу него. Филип Зимбардо, роден през 1933 г., американски професор по психология

Той бе добър човек и като всеки добър човек – безхарактерен. Фьодор Достоевски (1821-1881), руски писател

Как да мислим за доброто и злото днес? Аз лично не вярвам в божествената доброта, нито в изконната лошота на дявола, който се бил вселил в душите на някои хора. За мен човешките същества са първоначално неопределени в морално отношение; те не са добри или лоши, те стават такива. Отказът от манихейството означава да съзнаваме, че злото не ни е напълно чуждо и че неговият извършител не винаги заслужава да бъде унищожен. Цветан Тодоров, роден през 1939 г., български философ и литературовед

Победата е сигурна, ако добротата се съчетае с твърдост. Каузата ще бъде обречена, ако ядът, омразата, злата воля, безразсъдството и накрая насилието вземат връх. Аз ще се боря против тях с живота си, даже и да остана сам. Моята цел е приятелство със света и съм способен да съчетая най-голяма любов с най-голямо противопоставяне на злото. Махатма Ганди (1869-1948), духовен и политически водач на индийското движение за независимост

Всичко изживяно от теб, всичко изстрадано, всичко прочетено и изписано няма капка смисъл, ако не те прави по-добър човек. Асен Игнатов (1935-2003), български философ, политически емигрант

Всеки, който има по-лошо мнение за себе си, по-скоро е склонен да уравновесява това чрез безкористно поведение. Противно на това тези, които се възприемат като добри хора, показват по-малка готовност да действат безкористно. Този парадоксален регулаторен механизъм на морала води до разбирането, че светът е пълен със „свети грешници и греховни светци”. Соня Сачдева, американски психолог

Обожавам Достоевски и непрекъснато го чета. Според мен нито един писател не е изразил като него съчувствието и добротата. С огромното съчувствие, на което е бил способен, той е преминал границата, определена на обикновения човек. Въпреки нашите желания, ние отвръщаме очи от мизерията, това той не е правил никога. Мъчил се е заедно с тези, които са страдали… Акира Куросава (1910-1998), японски кинорежисьор

По-добре да излъжеш хората, че си лош, отколкото да ги излъжеш, че си добър. Константин Павлов (1933-2008),български поет


Елиас Канети: „Човек казва, че иска да стане по-добър, а всъщност само иска да му е по-леко”.

Най-добрият човек не би бил онзи, който се нуждае от най-малко, а онзи, който подарява най-много от онова, което му е необходимо. Човек казва, че иска да стане по-добър, а всъщност само иска да му е по-леко. Добър би могъл да бъде само оня, когото никъде не смятат за добър. Така този, който още като дете винаги е искал да го наричат добър, в действителност никога не може да стане. Маскараден костюм за доброта няма и тя не понася никакви аплодисменти. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

За Достоевски проблемът не е морален, а дълбоко екзистенциален. Човекът, всеки човек, е смес от лукавство и простота, от невинност и чувственост, от доброта и лошотия. Дмитрий казва: „Бях пропаднал нещастник, но обичах Бога… Добро и зло са в чудовищно съжителство у човека”. Великият инквизитор е впечатлен от тази противоречивост на хората: покварените често са по-склонни към добро, престъпникът е нежен, чувствителен, пуританите и моралистите са жестоки и коравосърдечни, всички са еднакво способни и на зло, и на добро.

Констатацията, че всеки човек е едновременно и лош, и добър, отменя етиката и разкрива Достоевски като нихилист: такава е човешката природа и тя не се лекува по никакъв начин, злото заквасва доброто, небитието стои зад битието. Йоан Зизиулас, роден през 1931 г., гръцки философ и богослов, митрополит
 

Лъжа, насилие

Именно тук се крие пренебрегваният от нас най-прост, най-достъпен ключ за нашето освобождение – личното неучастие в лъжата. Лъжата, дори и да е покрила всичко, дори да е завладяла всичко, нека срещне нашия отпор в най-малкото: нека тя не владее чрез мен.

Днес ние знаем, че низостта на методите ражда низост на резултатите. Ръцете ни – нека те останат чисти! И това ще е вече една пукнатина в мнимия пръстен на нашето бездействие!

Най лекият за нас и най-разрушителният за лъжата. Защото отдръпнат ли се от лъжата, тя просто престава да съществува. Тя, както и заразата, може да съществува единствено сред хората.

Това е нашият път: с нищо да не подкрепяме лъжата съзнателно. Осъзнаем ли докъде се простира лъжата (а всеки вижда това по своему) – нека се отдръпнем от тази гангренясала граница. Нека да не заменяме мъртвите костици и люспици на Идеологията, да не закърпваме гнилите й парцали и ще бъдем поразени колко бързо и безпомощно лъжата се свлича и онова, което е призвано да е голо, голо се явява пред света.

И така, нека изберем с присъщата ни плахост: дали да останем съзнателни слуги на лъжата (разбира се, не защото наклонностите ни са такива, но за да изхраним семейството си, да възпитаме децата си в духа на лъжата), или е дошло времето да се отърсим от лъжата, както подобава на всеки честен, достоен за уважение на децата и съвременниците си човек.

И нека онзи, комуто не е стигнала смелост дори да защити собствената си душа, не се кичи с напредничави възгледи и не се гордее, че е академик или народен артист, заслужил деятел или генерал, а простичко да си каже: аз съм говедо и страхливец, гледам само да ми е топло и сито.

... Не трябва да забравяме, че насилието не може да живее само за себе си; то непременно съдържа в същността си лъжата; между тях съществува най-кръвната, най-дълбоката природна връзка: насилието няма зад какво да се прикрие освен зад лъжата, която от своя страна не може да бъде наложена без терор. Всеки, избрал веднъж насилието като свой метод, неминуемо трябва да избере лъжата за водещ принцип.

Веднъж родено, насилието действа открито и дори се гордее с това; но укрепило се, то усеща разредения въздух около себе си и не може да съществува по-нататък, без да прибегне до словесната мъгла на лъжата. И вече не е задължително винаги открито да стиска нечие гърло; по-често насилието изисква от поданиците само да бъдат съучастници в лъжата, да се закълнат пред нейното знаме.

Обикновената крачка, която трябва да направи обикновеният човек, съхранил мъжеството си, е да не участва в лъжата, да не поддържа нейните действия: нека това става в света и дори да се утвърждава, но не с моя помощ!

Докато писателите и художниците могат много повече: да победят лъжата! Поне в борбата с лъжата изкуството винаги е побеждавало и винаги побеждава! – и това е неопровержимо за всички! Пред много неща в света лъжата може да устои, но не и пред изкуството. И щом само мъглата на лъжата бъде разкъсана, ще блесне отвратителната голота на насилието и то ще грохне.

Ето защо мисля, приятели, че ние сме способни да помогнем на света в неговия горещ час. Да влезем в схватката, без да се оправдаваме с липсата на оръжие, да изоставим безгрижния си живот! Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Снимки: newstudents.cornell.edu; verein08.at;