Добрият учител, постиженията на учениците и ценността на умните учители

Размисли на журналиста Кристоф Шефер

Никой не може да отрече всевъзможните заслуги на бившия федерален канцлер Герхард Шрьодер (Германска социалдемократическа партия). Шрьодер остави като наследство и трайни езикови следи. Незабравими, например, са характеристиките му на немските учители („Вие знаете много добре, какви лентяи са те”).

Едно поколение по-късно вятърът е сменил посоката си. Шрьодер отдавна вече не е федерален канцлер и редовно го хулят, че се застъпва за руски интереси. А онези, които някога той критикуваше като мързеливци, според едно актуално изследване са онези държавни служители, от които зависи успехът на децата в училище.

„Добрите учители създават добри ученици” е централният резултат на изследването „За ценността на умните учители”, публикувано в „Journal of Human Resources”. Като използват изчерпателен набор от данни за способностите на възрастните хора, авторите на изследването са установили колко добре могат да четат и смятат учителите в 31 индустриални държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Освен това те са установили връзката между постиженията на учителите и тези на учениците. Това е систематична и ясна зависимост: „Колкото по-големи са компетентностите на учителите, толкова по-добри са постиженията на учениците”.

Финландските и японските учители постигат най-добрите резултати в двете области, съответно, учителите от Чили и Турция - най-слабите.

„Ако всички страни съумеят да приведат учителите си на нивото на финландските колеги, международните различия в постиженията на учениците ще се намалят с около една четвърт”, казва Симон Видерхолд от Католическия университет в Айхщет-Инголщат по отношение на резултатите от известните сравнителни изследвания за ученици PISA (Programme for International Student Assessment - Програма за международно оценяване на учениците).

В проучването си изследователите констатираха също, че съществува ясна зависимост между доходите на учителите и техните компетентности. Колкото по-високи са доходите, толкова по-големи са компетентностите.

Същото важи и за дела на жените в учителската колегия: колкото по-висок е този дял, толкова по-добре. Още преди няколко десетилетия много висококвалифицирани жени ставаха учители, защото нямаха достъп до други браншове, обясняват учените. Това се е променило фундаментално.



От гледище на образователната политика става дума за един отрицателен ефект на равноправието: колкото повече работни места са на разположение за жените в други браншове, толкова повече жените ще приемат тези работни места и толкова по-малко жени с големи компетентности ще стават учители. Казано разговорно: тогава най-умните жени често вече не са в класните стаи, а в частния сектор.

Всъщност разбирането, че образователният успех  зависи предимно от учителя, е доста старо. „Първата стъпка към ученето е любовта към учителя”, пише теологът и филолог Еразъм Ротердамски още преди 500 години. Човек „се учи с радост от онези, които обича”.

През 21-и век главно Джон Хати от университета в Мелбърн установи, че най-важното нещо за успеха на децата в ученето е добрият учител. През 2008 г., след петнадесет години научни занимания, новозеландецът публикува книгата си „Да направим ученето видимо”, която предизвика сензация по целия свят.

Хати използва резултатите от 800 международни метаизследвания, за да открие какво представлява същината на добрия учебен час. Той стига до извода, че класовете с по-малко ученици, по-дългото съвместно учене и други мними поощряващи рамкови условия са били надценявани. Важен е преди всичко учителят: „Той оказва едно от най-ефективните влияния при ученето”, казва Джон Хати.

За Еразъм Ротердамски беше важна личната симпатия, човешките отношения между ученици и учители. Тоест, съвсем различен подход от този, който следва новото проучване на Института за икономически изследвания „Лайбниц” в Мюнхен, което се фокусира върху проверими величини като компетентностите, свързани с четене и смятане.

Кои обаче са останалите неща, която формират същността на добрия педагог? Дали това е просто „любезното същество”, което Еразъм толкова много цени? И ако е така, това вродено качество ли е или може да се усвои чрез тренировки?

Джон Хати описва идеалния учител по-точно от Еразъм: той трябва да изгради отношение с учениците си, да може да ги слуша внимателно, да получава обратна връзка от тях, при това да работи със страст, да следва ясна линия (също и спрямо към родителите), да се придържа към взискателни учебни цели, да комуникира ясно и така да ръководи класа, че всички ученици да могат да разгърнат напълно своите силни страни.

Фактът, че такива учители могат да придадат блясък дори на мъждукащи светлини, беше демонстриран преди няколко години от експеримент в едно училище в град Малмьо, Швеция. Там всеки втори ученик в продължение на години пропадаше на заключителния тест в девети клас. Докато един телевизионен канал не изпрати в един от класовете осем педагози, отличени с награди.

Резултатът беше поразителен: само шест месеца по-късно младежите постигнаха отлични резултати в националните тестове за постиженията на учениците и дори спечелиха първото място по математика.



Телевизионният експеримент беше толкова интересен и затова, защото всички останали фактори като родителския дом на учениците, самото училище, оборудването и големината на класа останаха същите. Успехът на учениците беше свързан еднозначно с новите учители.

 „Който не гори, не може да запали”

Който иска да разбере каква е същината на добрият учител, не трябва да разчита на математически формули и не трябва само да чете научни изследвания, а също да разговаря с онези учители от практиката, които знаят това най-добре. Например, с Марион Хеле-Лауман, носител на наградата „Учител на Германия 2017 година”.

Всеки, който говори с нея, веднага забелязва, че учителката гори за професията си, въодушевлението сякаш се разлива от телефонната слушалка. „Имаме толкова много прекрасни младежи”, възхищава се Хеле-Лауман от своите ученици. „Естествено, един или друг ученик трябва да полага повече усилия, но виждам тооолкова много потенциал.” Според Хеле-Лауман най-важното качество на добрия учител, обаче, е да изпитва радост от професията и да може да вдъхновява другите.

Други гимназиални учители се присъединяват към нея : „Който не гори, не може да запали”, казват те. „Учениците усещат веднага, дали някой учител изпява рутинно урока си. Те забелязват: тоя не гори.”

Учениците се изразяват по подобен начин. Ако човек прочете, защо младежите са предложили своя учител за наградата „Учител на Германия”, думата „способност да въодушевява” винаги е на централно място.

Споменават се постоянно и други качества: учителят трябва да е ангажиран и учебните часове при него да са оживени. Учениците искат да проявяват респект към него и въпреки това да го харесват. За тях е важно също, той да се отнася справедливо - и самият учител да е критичен.

Йозеф Краус, дългогодишен ръководител на Германския съюз на учителите, веднъж изрази това по подобен начин: „Учителят трябва да владее предметите си превъзходно и да ги обича. Той трябва да харесва младите хора, без да иска да бъде техен приятел. Учителят трябва да бъде справедлив, но не трябва да се оставя да го водят за носа. И той има нужда от здрави нерви”.

Така изглежда идеалният учител. В идеалния случай той е в класната стая, пред своите ученици. Отдавна това не винаги е така: между два и осем процента от всички учебни часове отпадат, защото учителят е болен, отсъства поради по-нататъшното си обучение и квалификация или просто е на екскурзия или излет с друг клас. Тогава няма полза дори от най-любезното същество и от най-голямата компетентност.

Източник: faz.de; автор – Кристоф Шефер; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: welt.de; pinterest.de; 20min.ch;