Дитрих Бонхьофер: Липсата на гражданско мъжество не се свежда до личен страх

Дитрих Бонхьофер - Размисли за гражданското мъжество Видният теолог и участник в съпротивата срещу националсоциализма Дитрих Бонхьофер (1906–1945) е роден в Бреслау (днес Вроцлав, Полша), в лекарско семейство. Следва богословие в Тюбинген, Рим и Берлин, където от 1932 г. е студентски пастор и преподавател по систематично богословие. През 1943 г. е арестуван по подозрение за участие в заговор срещу Хитлер. Един месец преди края на Втората световна война Дитрих Бонхьофер е обесен в концлагера Флосенбург. Публикуваме размисли на Дитрих Бонхьофер (на снимката заедно със сестра си Сабине) за гражданското мъжество:

Гражданско мъжество?

Какво всъщност се крие зад оплакванията, че ни липсва гражданско мъжество? През тези години (през годините на хитлеристката диктатура) ние станахме свидетели на прояви на храброст и саможертва, но никъде не видяхме гражданско мъжество, даже в нас самите. Твърде наивно би било психологическото обяснение, свеждащо липсата на гражданско мъжество до личен страх. Корените на явлението са съвсем други.

В своята дълга история ние, немците, трябваше да познаем необходимостта от послушание и силата на послушанието. Виждахме смисъла и величието на живота ни в подчиняването на всички лични желания и мисли на възложената ни заръка. Очите ни бяха устремени нагоре, но не с раболепен страх, а със свободно доверие, което вижда в изпълнението на поставената задача своя занаят, а в занаята - своето призвание.

Готовността да се следва по-скоро заповедта ,,отгоре”, отколкото собствения ум, произтича от едно отчасти оправдано недоверие към собственото сърце. Кой ще отрече, че при послушание, при изпълнение на заповедите, в своя занаят, немецът винаги е показвал чудеса от храброст и самоотверженост?

Но немецът държеше на своята свобода (къде другаде по света се е говорело с такава страст за свободата, както в Германия - от времето на Лутер до епохата на идеалистическата философия?), за да се освободи от собствената воля в служба на цялото. Работата и свободата той възприемаше като двете страни на едно дело.

Но и тъкмо поради тази причина, сметката му излезе крива. Той не можеше да си представи, че готовността му за подчинение и саможертва при изпълнение на заповедта може да бъде използвана в името на злото. Когато това се случи, самият му занаят, неговият труд се оказаха съмнителни и в резултат всичките нравствени устои на немеца се разклатиха.

И ето че стана ясно - нямаше как да не стане ясно, - че на немеца все още му липсва решаващото, главното знание: знанието за необходимостта от свободно, отговорно действие. Даже ако то влиза в противоречие с твоя занаят и с получената заповед. Вместо това наблюдаваме, от една страна, безотговорна наглост, а от друга - самопоглъщащи угризения на съвестта, които никога не водят до практически резултат.

Гражданското мъжество израства от свободната отговорност на свободния човек. Едва днес немците започват да откриват за себе си що е това ,,свободна отговорност”. Тя има за основа онзи Бог, Който изисква свободния риск на вярата при един отговорен акт, и обещава прощение и утеха на онзи, който поради това е станал грешник.

Със съкращения от http://harta-bg.info ;

Превод: Тодор Велчев

Снимки: nybooks.com; sueddeutsche.de;