Диригентът Манфред Хонек за музиката, ценностите и таланта като дар от Бога

Интервю с диригента Манфред Хонек

Манфред Хонек е роден през 1958 г. в Ненцинг, федерална провинция Форарлберг, Австрия. След ранната смърт на майка му неговият баща, който обича музиката, се премества във Виена заедно с Манфред и осемте му братя и сестри. Във Виена Манфред Хонек слуша за първи път музиката на Антон Брукнер.

След престои в Лайпциг, Осло и Стокхолм през 2007 г. Манфред Хонек става генерален музикален директор в Щутгарт. От 2008 г. е и музикален директор на Симфоничния оркестър в Питсбърг. „Бъди самия себе си” - това е един от най-важните съвети, които Манфред Хонек обича да дава на младите диригенти.

Манфред Хонек е женен и има 6 деца. Публикуваме интервю с диригента Манфред Хонек за музиката ценностите и таланта като дар от Бога.

Въпрос: Уважаеми господин Хонек, с какво можете да свържете понятието „маестро”?

Манфред Хонек: Тази дума винаги ми е създавала трудности. Всъщност, тя е наименованието на учител. В Италия или в Южна Америка това е съвсем нормално. Трудно ми е обаче, когато значението на думата се свързва с издигането на човека. Като личност, която интерпретира, в същината си аз съм слуга.

Без Моцарт, без Бетховен щях да бъда едно нищо! Тогава моята професия нямаше изобщо да съществува. Не бива да се преструваме, че сме най-важните типове на света. Ние сме част от представлението. Дума, която в наши дни никой не иска да чуе, е смирение – понятие, което напълно е излязло от мода.

Смирението е нещо толкова непопулярно. Думата „смирение” произлиза от смелостта за служене. Но какво означава тази дума? Смелост за служене! По този начин аз служа на Брукнер, на Шостакович или Рахманинов. Не аз съм писал тази чудесна музика. Аз съм само слугата. Това няма нищо общо със сдържаността.

Не съществува сдържаност, когато става дума за музикални неща. Защото това се отнася до резултата, който искаме да постигнем.

Въпросът ми е свързан с вярата. Каква роля играе вярата за Вас?

През живота си се научих да поставям Бог в центъра на моя живот! Да поставиш Бога в центъра на своя живот, означава да служиш на човека. Това изисква творението - как се отнасяме към човека и към това, което сме. Ето защо познанието е толкова важно и значимо. Тогава се проясняват въпроси, които животът ни задава.



Толкова е вълнуващо да открием отново с Густав Малер въпроса за смисъла на нашия живот, какво се случва след смъртта. Подобно на него, тези въпроси ме занимават изключително много. Разкриват се много неща, които помагат на някого като човек и го усъвършенстват.

Личността не се развива чрез това, че знае всички партитури. По-скоро самите ние трябва да се познаем - откъде идваме и къде отиваме. Това са централни въпроси, които ни се поставят. Постоянно съм в търсене на смисъла на живота и го открих във вярата. Къде отиваме? Какво означава раждане? Какво смърт?

Това са въпроси, които като диригент ме вълнуват. В писмо до баща си Моцарт е написал: „Смъртта е най-добрият ми приятел.” Освен професията, Бог играе решаващата роля в моя живот. Не съм мисионерски настроен, но практикувам вярата си. Имах много красиви преживявания. Така например в Питсбърг ме попитаха, дали преди концерт се моля. Да, правя го. И членове на оркестъра ме попитаха, дали могат да се помолят заедно с мен. Беше толкова красиво преживяване.

Хора идват в стаята ми преди концерт. Понякога са трима души, а понякога до 40. Да гледаш на музиката през филтъра на вярата. Виждаме това реализирано при Малер или преди всичко при Брукнер.

Усещате ли таланта си като дар от Бога?  

Задавал съм си вече този въпрос. Много често съм размишлявал, защо имам музикално дарование, а не например талант за математика. Израснах с осем братя и сестри, самият аз имам шест деца. Моите братя и сестри и аз сме много различни, въпреки че имаме едни и същи родители, децата ни са много различни, въпреки че имат едни и същи родители.

Всеки човек е нещо единствено по рода си и неповторимо, на всеки човек е дадено нещо особено. Той не е само резултат от своето възпитание или поощряване. Усещам като дар от Бога това, че изпитах копнежа за дирижиране на музикални изпълнения.

Защо днес се композират толкова малко музикални меси?

Може би защото месите в историята на музиката са толкова превъзходни. Хайдн, Моцарт, Шуберт, Бетховен, Брукнер - това със сигурност са върховни постижения. Бих си пожелал фантастичният литургичен текст да бъде интерпретиран  със съвременни музикални средства.

Спадът в интереса към месите няма ли нещо общо с ерозията на вярата? 

Може да е така. Но християнските ценности все още се споделят. Когато чуя коледна оратория, трябва да знам коледната история, при един музикален пасион - историята на страданието на Исус. Но духовно вдъхновената музика въздейства и тогава, когато човек не познава християнската основа.


Диригентът Манфред Хонек със семейството си - съпругата Кристиане и шестте деца

Вземете великите реквиеми на Верди и Моцарт. Всеки слушател чувства, че се поставят екзистенциални въпроси. Тази музика не може да бъде изпълнена просто като концерт, тя е богослужение. Например, аз винаги въвеждам биене на камбана в Реквиема на Моцарт, тогава се чува да звучи камбаненият звън на смъртта. Може би това има нещо общо с факта, че майка ми почина рано. Комбинирам Реквиема с „Ave verum”, тогава и човек нехристиянин се вслушва в надеждата, че след смъртта не всичко приключва.

Дали Караян е диригент, от когото и днес може да научите нещо?

Като музикант имах възможността да преживея Караян в последната му фаза от живота, когато той вече не беше авторитарният, властолюбив диригент. Чувствахме го като бащинска фигура. Караян никога не е бил недружелюбно настроен към оркестъра, винаги се опитваше да увлича музикантите.

В публичните си изявленията някои диригенти като Херберт Бломстет или Лоренцо Виоти заявиха, че успели да добият нещо положително от кризата с коронавируса и свързаното с нея затишие. Как Вие се чувствате в кризата?

Имам голямо семейство и най-сетне успях да изживея различни рождени дни на моите децата и внуци. Естествено, човек има и повече време за размисъл. Какъв е смисълът на професията ми? Каква ценност притежава музиката? За кого изпълняваме музикалните произведения? Когато намеря време да отида на излет в планината, тогава спокойствието там разпръсква лъчите си върху моята фантазия.

Имате ли и други страсти освен музиката?

По-рано в моето детство се интересувах от футбол. Произхождам от голямо семейство. Разбира се, там се играеше футбол и това беше станало страст. Но за съжаление, сега трябва да призная, че спортните ми способности малко са отслабнали. Но в свободното си време обичам да ходя на планината. И както вече казах, природата и вярата играят много голяма роля. Чета и книги, обичам биографиите. Правя тези неща тогава, когато времето позволява.

Иначе се занимавам с нещо много хубаво, а именно с партитурите, които също са книги, музикални книги, където човек прави и музикални пътешествия по света. Това е много вълнуващо. То е много важно за мен заради професията, но всъщност е и хоби.

Източник: concerti.de; onlinemerker.com; schwaebische.de; classicpoint.net;  

Превод: Господин Тонев;

снимки: icma-info.com; post-gazette.com; triblive.com;