Дейвид Сенборн – един от най-добрите джаз-саксофонисти на всички времена

Дейвид Сенборн: Музикантът трябва да бъде воден от сърцето си

Дейвид Сенборн: „Творчеството и креативността се съдържат в умението да ползваш елементи от всички музикални форми и стилове, а не да оставаш затворен в техните граници.

Музикантът трябва да бъде воден от сърцето си и да не се интересува от клишетата на музикалния пазар, които ограничават твореца. Саксофонистът на Рей Чарлз - Ханк Крауфорд е този, който ме вдъхнови да избера саксофона. Той е мой идол.

Чрез неговото свирене научих, че можеш да кажеш много с малко ноти. При него всяка нота казва нещо”. Всичко започна една лятна вечер в Берлин. Годината – 1987. Не можех да си поема дъх от току-що чутото. Концерт на Дейвид Сенборн за едно немско телевизионно шоу, на който представи неподражаемия си албум „Straight to the heart”. Групата – извънземна: Дейвид Сенборн (алто сакс), Тони Уйлямс (барабани), Хайръм Бълък (китара), Рики Петерсън (клавишни) и фамозният Маркъс Милър (бас), продуцент на албума. Забиха емблематични фюжън-парчета от този легендарен албум, като „Chicago song” и едноименната сакс-тупалка „Straight to the heart”, композирана и  аранжирана от Маркъс Милър. Добавиха и малко екстри, като любимата ми „J.T.”, вероятно посветена на James Tailor, който композира за Дейвид от години.

До този момент не ми се беше случвало да чуя подобен гръмовен фюжън. Бях като парализиран. Гледах в една точка и не можех да се посветя на каквото и да е друго удоволствие през тази лятна вечер, която за мен бе приключила съдбовно. Душата ми най-накрая беше намерила покой и посока – музиката на най-продавания джаз-саксофонист на нашето време, считан от мнозина за един от най-добрите за всички времена - Дейвид Сенборн. Излетях като совалка към лунните полета на джаза. Този летеж ми предстоеше още няколко пъти, включително и в зала 1 на НДК, където в една октомврйска вечер на 2008 г. той дойде, свири и си замина преди публиката да се окопити от чутото.

Роден на 30 юли 1945 г. в гр. Тампа, Флорида, определян погрешно от мнозина като smooth jazz саксофонист, Дейвид представя най-високия клас на алт-саксофонистите и най-вдъхновяващия и подражаван саксофонист на съвременния джаз. Считан е за гуру на една цяла генерация съвременни саксофонисти, а звукът на неговия сакс е може би най-разпознаваемият и е толкова специфичен, че може да се мери с този на класиците Джони Ходжис,  Бен Уебстър и Стен Гец. Тези, които обичат Сенборн, знаят, че той се движи свободно по всички стилове - от фюжън, през нео-боп, до прогресивен и съвременен джаз, без да се интересува от терминологията, която отделя музиката в различни стилове.

Пуснал е своите корени в блуса, който неотменно присъства в неговите композиции, но музикалният му гений прекрачва всички граници. Свири както с поп-, така и с блус- и джаз-звезди. Той е най-предпочитаният саксофонист за съвместни сешъни именно поради тази му способност да свири с всеки и да прави с лекота маневри във всички музикални посоки. Детството го бележи с тежка съдба. Едва тригодишен, заболява от полиомиелит и този ранен детски кошмар се оказва решаващ за по-нататъшната му съдба.

Лекарите му препоръчват за по-бързото възстановяване на движенията на ръцете да започне да свири на саксофон. Тази привидна случайност изстрелва Дейвид до висините на музиката, там, където нито неговите родители, нито лекуващите го лекари са могли да предположат. Избира алт-саксофона, защото най-ранните му детски инспирации идват от радиото, където най-често звучи този тип саксофон. Решаващ за избора му се оказва и респектът, който цял живот изпитва към своя идол - алтсаксофониста Ханк Крауфорд. Дейвид израства в Сейнт Луис, спирка за блусари, свирещи на корабите по Мисисипи и концертиращи в града.

Първите му изяви на сцена са свързани именно с блус-музиканти в един малък клуб на Сейнт Луис, наречен „The other side”. Блусът се влива в детските му вени и ще остане там завинаги. Тогава е на 15, но на блусарите от групата, с които свири за първи път, им увисват челюстите и го канят като постоянен член на бандата. Още ненавършил 18 години, той свири с такива блусари като Албърт Кинг и Литъл Милтон. Още в тези юношески години, Сенборн осъзнава, че за него няма друг път в живота, освен този на музиката и завършва Музикалната академия на щата Айова.



Малко по-късно се озовава първо в Сан Франциско, а после в Лос Анджелис, за да се присъедини към групата Butterfield Blues Band, с които концертира цели пет години, вкл. и на фестивала в Уудсток. По това време участва в гигове на Стиви Уондър, Ролингстоунс, Брекър Брадърс, Гил Еванс, Пол Саймън, Джеймс Браун и Дейвид Боуи.

Първият му самостоятелен албум „Taking off” се появява през 1975 г. Някъде по това време свири и с групата Allman Brothers, които счита за едни от най-великите музиканти, с които някога е свирил. В началото на 80-те пише дори филмова музика, има съвместни участия с Ал Жиро, а през 1980 и 1981 издава албумите „Hideaway” и донеслия му наградата Грами - „Voyeur”.

Първият от споменатите албуми прави големия пробив с 350 000 продадени копия, а вторият му носи голямото признание и на гилдията. През 1983 г. излиза неговият концептуален албум „Backstreet”, донесъл му изключително признание в света на съвременния джаз.

През 1986 г. печели втората си награда Грами за концептуалния албум „Double vision”, а малко по-късно води едно от най-популярните музикални телевизионни шоу-програми за всички времена - Night music.

Това радиопредаване почитателите на музиката помнят като любимо място за срещи на звезди от калибъра на Сони Ролинс, Ал Грийн и Ленърд Коен. По същото време е редовен гост-музикант в късното шоу на Дейвид Летърман и издава фюжън-албумите „Change of Heart” и „Straight to the Heart”. През деветдесетте и до днес Дейвид Сенборн продължава да вдъхновява своите почитатели с неподражаемия си виртуозен стил и звук, който е като божие просветление за всички влюбени в саксофона.

Албумите му от тези години („Pearls”, „Songs from the night before”, „Close up”, „Essentials”) все по-ясно издават аспирации към съвременния джаз, имат все по-заглъхващо поп-звучене и доказват дори на най-големите джаз-фанатици, че походите му в различни музикални стилове правят Дейвид изключителен и неповторим джаз-музикант.

Това са годините на неговия абсолютен творчески възход и професионална зрялост. Всеки от вас, изкушен от красивата съвременна музика и далеч от поп-фолка, когато чуе парчетата „J.T.”, „So far away” и „You are everything” от албума на Сенборн „Close up”, веднага ще приеме правата вяра и ще започне да си говори с Архангелите.

Свири няколко пъти на фестивала в Монтрьо и концертира в Европа с Джордж Дюк и Джо Семпъл. Сътрудничи тясно с такива светила на нашето време като Маркъс Милър и Ерик Клептън, към които храни особена почит. Удивен е от гения на Клептън и уникалния му усет към партньора на сцената. Нарича го роден музикант, какъвто никоя школа не може да създаде.

Сенборн предлага страстен, почти оргазмен, дрезгав саксофонен звук, с характерни пискливи тонове и хоруси в горния регистър. Неподражаемите му интерпретации на различни мелодии, както и гениалните му сола, правят изключителен всеки запис, в който участва. Пример за това е парчето „How Sweet It Is To Be Loved By You” на Джеймс Тейлър от албума му „Here & Gone”, в което звучи гениално саксофонно соло на Сенборн.  

Не обича да се определя като джаз-саксофонист, а по-скоро държи на корените си в блуса и ритъм енд блуса, присъстващи  непрестанно в неговите проекти. Предпоследният му албум „Closer” (2005), посветен на сина му Джонатан Сенборн e джаз-ориентиран и това до голяма степен се дължи на участието на басиста Крисчън Мак Брайд.

В албума ще откриете един невероятен млад талант - певицата Lizz Wright в невероятното изпълнение на баладата „Don’t Let Me Be Lonely Tonight” композирана от Джеймс Тейлър. Дейвид харесва музиката на съвременните саксофонисти Майкъл Брекър и  Арт Пепър. Нарича австриеца Joe Zawinul и американеца Herbie Hancock феноменални, убийствени музиканти. Има особена слабост към албумите си „Up front” и „Another hand”, правени с най-голямо удоволствие и поради това за много кратко време – първият само за пет дни.

Любимите му градове за концертиране са Париж и Токио, където според него е най-подготвената и ентусиазирана за музиката му публика. Обича да експериментира като участва в различни формации и музикални проекти. На фестивала в Монтрьо през 2008 г. свири с брас-секцията на легендарните Tower of Power и певицата Роберта Флек. Албумът му „Here&Gone” е почит към Рей Чарлз и саксофонистите му Ханк Кроуфърд (алто) и Дейвид Нюмън (тенор и алто).

Шесткратен носител на Грами, Дейвид Сенборн се възхищава на изключителните възможности на Рей да съчетава стиловете госпъл, блус и ритъв енд блус, които са всъщност есенцията на американската музика.

С незначителни съкращения от списание InSpiro www.inspiro-bg.com; Автор: Доц. Коста Костов, научен ръководител на медицински център InSpiro, главен редактор на списание InSpiro; Снимки: lobero.com; eurweb.com;