Дейв Коз: Чувствам се благословен, защото звуците ми докосват хората

Саксофонистът Дейв Коз: Инструменталистът трябва да пресъздаде емоциите си без думи

Публикуваме споделени мисли на Коста Костов, главен редактор на списание InSpiro и началник на клиниката по белодробни болести към Военномедицинска академия, за изключителния музикант Дейв Коз.

Тройният носител на наградата Grammy – саксофонистът и композитор  Дейв Коз е един от най-експресивните представители в съвременния Smooth Jazz и вероятно един от най-ангажираните музиканти в този бранш. Дейв Коз, соло-изпълнител, хуманист, радио-водещ и посланик на инструменталната музика, е вдъхновението ми за този текст.

Дейв Коз е роден на 27 март 1963 в Енкино, Калифорния и е привлечен от музиката още в детска възраст. Неговият по-голям брат Джеф е най-отговорен за ранния напредък на Дейв в музиката и превръщането му от страстен привърженик в изпълнител. Когато е едва на 13 години, Дейв наблюдава своя по-голям брат, китарист, който свири по сватби и тържества.

Това силно привлича Дейв и вместо да си изкарва парите в заведения за бързо хранене, той става част от групата на своя брат. Понеже на групата е липсвал саксофонист, Джеф помолил брат си да наблегне на този инструмент и ако се справи, да поеме тази задача. За този период от живота си  Коз споделя: „Саксофонът стана мой първи приятел, моят най-доверен съюзник, защото ми позволи да споделям чувства и настроения, за които нямах думи. В много отношения, той спаси живота ми.”

През 1986 г. Дейв се дипломира в Калифорнийския университет UCLA по специалността масови комуникации и само седмица след дипломирането решава да си даде шест месеца, за да пробва шанса си да се препитава като професионален музикант. Само седмици след това решение той става член на групата на Bobby Caldwell и това е неговият първи професионален ангажимент. В останалите няколко години до края на 80-те Дейв Кoз свири като придружаващ музикант на много банди, концертира на турне с групата на пианиста Джеф Лорбър, който е впечатлен от възможностите на саксофониста.

Голяма рядкост е един от хилядите музиканти да бъде забелязан от критиката още при старта на кариерата си и Дейв Коз има това щастие. След близо 20 години успешна солова кариера Дейв Коз е един от зрелите и най-изявени и влиятелни музиканти в съвременната музика, джаз-музикант със световна слава и успехи, както и голямо вдъхновение за други начинаещи музиканти.

Още през 1990 г. Коз решава да започне солова кариера и първите му албуми – Lucky Man (1993) и The Dance (1997), придобиват статут на златни, а по-късния също златен албум Saxophonic (2003) получава две номинации за наградата Grammy.

С помощта на Джеф Лорбър през октомври 1990 г. младият Дейв Коз прави соловия си дебют с наречения на негово име албум – „Dave Koz”. Този албум утвърждава Дейв като интригуващ артист в съвременния джаз. Създавайки стилистични мостове между зрелия съвременен и модерния джаз, критиците не могат да определят стиловата позиция на Коз. Дейв също е затруднен да се самоопредели стилово.

Той нарича своя стил честен, извиращ от сърцето и това е единственият шанс според него да „хванеш” публиката си за гушата. Тогава няма значение какъв е стилът, в който свириш.

Самият той не се счита за джаз-музикант и заявява, че свири поп-музика. Още на старта Дейв Коз впечатлява с вдъхновената си музика. Дебютният му албум получава щедра оценка от музикалната критика и печели престижни награди.

През 1993 саксофонистът издава своя втори албум с името „Lucky Man”. Албумът не само му носи по-високи печалби от първия, но изхвърля Дейв Коз във висините на музикалната индустрия. „Lucky Man” прави от Дейв световна звезда и албумът прекарва цели две години в класацията на Billboard’ за съвременен джаз, достигайки златен статут. Отчасти отговорен за този успех е сингълът „Faces of the Heart“, написан в съавторство с брат му Джеф Коз.

Въпреки че Дейв Koз печели световна слава твърде млад, в интервю за Chicago Tribune Magazine Дейв казва „Бих искал да прекарам повече време, работейки върху опознаване на самия себе си.” Многото концерти, участия в шоу-програми и други активности го лишават от лично време. За да успокои ритъма на концертния си живот, през 1996 г. Дейв се мести от дома си в Лос Анжелис в посока северна Калифорния.

Преместването обяснява по следния начин: „Аз съм на тридесет и три и бих искал повече баланс в живота си. Прекарах десет години в концерти и преследване на кариерата си, загърбвайки простите неща като да се погрижиш за собственото си здраве и щастие, както и това на семейството си. За мен всичко беше свързано с работата ми. Мисля, че животът е повече от това да концертираш и продаваш албуми и затова искам промяна в живота си и нов фокус.’“

На въпроса как се определя като музикант, Дейв отговаря: „Никога не съм се считал за джаз-музикант. Въпреки, че съм се учил от големите майстори – Джон Колтрейн, Чарли Паркър, Сони Стит и Декстър Гордън. Това не е точно за мен. Израснал съм с pop и R&B. Аз съм по-близо до музиката на Том Скот и Дейвид Сенборн. Музиката им е толкова опростена.

Музиката им е непосредствено достъпна – те свирят за хората. Защото без думи инструменталистът трябва да работи двойно повече, за да пресъздаде емоциите си. Всяка нота трябва да говори за нещо. Аз правя инструментален поп. Това е, което обичам. Чувствам се благословен, защото звуците ми докосват хората. Моят път е ясен.”

Със съкращения от от списание InSpiro  

Снимки: saxophonebackingtracks.com; news.smoothjazznetwork.com;

„It might be you” в изпълнение на Дейв Коз и британския китарист Питър Уайт:

http://www.youtube.com/watch?v=_c89Af1dyaw