Денис Ризов: Добрият музикант влага душата си в музиката

Разговор с Денис Ризов – музикант, телевизионен продуцент и водещ

„Големите мъже са хаос от противоречия и остават скандално безразлични към образа, който създават за себе си. Такъв е и Даниел Ризов, известен с името Денис. Това интервю е една добра възможност да преоткриете Денис, един от малкото истински пичове, които познавам.” Коста Костов

Въпрос: Как откри музиканта в себе си? Чувал съм те да говориш с възхищение за Бийтълс?

Денис Ризов: Като ученик ми попадна един сборен албум на Бийтълс, на който имаше тяхна снимка като млади на един балкон. На задната обложка имаше същата снимка, правена години по-късно. Когато чух и музиката им, вече бях заразен. От Бийтълс тръгва всичко. Те са първата група. Преди това е имало певци и оркестри. Те са философи и бунтари. Всеки рок музикант иска да е такъв.

Какво имаше да казваш чрез музиката? Мислиш ли, че музиката дава повече свобода за изява на духа? Някой беше писал или казал, че най-великите изкуства са музиката и живописта, защото ползват най-малко думи. Музиката ли е най-великото изкуство?

Музиката ме е „вдигала”, когато съм имал трудни моменти. Единият ми дядо беше почитател на класическата музика и когато бях дете се запознах с много велики произведения. Другият дядо свиреше на тамбура и обичаше народна музика. Когато дойде време сам да избирам какво да слушам, се запознах с Бийтълс, а малко по-късно с така наречения „твърд рок”. Във времето на „зрелия социализъм” се живееше трудно, ако си свободолюбив, а в рок музиката открих начин да изразя протеста си. Другото е голямото ми его. Всеки иска хората да го харесват, а и се оказа истина мълвата, че покрай музикантите се навъртат много момичета.

Кои са твоите музикални предпочитания?

Обичам да слушам хубава музика без значение каква. Омерзен съм от това, че в България простотията надделя и хората масово започнаха да слушат чалга, а и медиите официализираха един толкова просташки жанр по непонятни за мен причини.

Мислиш ли, че добрият музикант трябва да бъде задължително музикално образован или талантът е спонтанен изблик на духа? Джордж Бенсън е например музикално необразован по общоприетите понятия.

Добрият музикант не е най-виртуозният, а този, който влага душата си в музиката и дава емоции на хората, които го слушат. Харизмата е задължително условие и е нещо, което не може да се научи в консерваторията.

Коя е мерната единица за музикален талант?

Единственият критерий според мен е възхищението на публиката. Познавам много добри музиканти, които не успяват. Осмокласниците в музикалното училище в София са много по-технични китаристи от Джордж Харисън. Но той е Бийтъл. Всеки би могъл да положи труд и да стане инструменталист. Важно е какво си измислил.

Кое е най-голямото ти музикално вдъхновение въобще?Любимото ти парче?

Вдъхновенията са много и са различни в различните периоди. Родителите ми не приемаха желанието ми да стана музикант. Когато започнаха да ме виждат на големи концерти и по медиите, видях гордост в погледа им. Това ме вдъхновяваше като малък. Да се докажа. Всеки период има свой чар. Една жена може да те окрили и да направиш велики работи… Любимото ми парче е „Hole hearted” на Еxtreme.

Как гледаш на брака и на моногамията въобще? Мислиш ли, че мъжете сме неверни по природа или има изключения?

Бракът в днешната си форма е измислен от църквата някъде около четвърти-пети век от н.е. Тогава средната продължителност на живота е била близо 38 години. „Докато смъртта ни раздели” е лаф, касаещ съжителство за около 18-20 години.

Относно моногамията смятам, че нито мъжете, нито жените са по природа моногамни. Въпрос и на партньор е какъв ще си. Ако не си с „твоя” човек, е много трудно да си моногамен. Познавам хора, които практикуват секс като зайци. Колкото повече – толкова повече. Познавам и хора, които са заедно от около 30 години и никога не са били с друг партньор. Аз съм моногамен, когато имам сериозна връзка. Не съм изневерявал на Наталия (б.р. водещата Наталия Симеонова), когато бяхме заедно. Когато съм сам, никак не съм моногамен.

Какво мислиш за България? България липсва в класацията на 500-те най-добри университета в света?!

България се промени много и то към добро. Аз съм голям критик на манталитета и разбиранията на повечето хора, живеещи тук, но не мога да не призная, че правилата на живот вече са същите като в нормалните държави. Всичко, което има в Америка, го има и тук. Правилата са същите и ако неспазването им започне да се наказва строго, всичко ще зависи от самите хора.

Лошото е, че сме бедна и малка държава и всичко става по-бавно. Здравеопазването, образованието и правосъдието са важни неща за оправяне. Нещо, което никое правителство не би могло да оправи, е манталитетът. Затова трябва да се погрижат интелигенцията и медиите.

Кое е в основата на опростачването на българина?

Бедността, внезапното и неадекватно забогатяване на необразовани и нискоинтелигентни роднини. Моделите на поведение – лесни пари, леки жени, бандити. Повечето хора у нас са честни и нормални, но простаците са агресивни и налагат своите навици. Медиите в борба за рейтинги ги официализират и ето една трудна за живеене България.

Какво мислиш за манталитета на българина? Кое харесваш и кое не?

Не харесвам мързела. Това е манталитет. Виждал съм българи, които работят като бесни в чужбина. Тук не можеш да ги накараш никога. Има известен срам от работене у нас. Не е достатъчно тарикатско да работиш. Това не харесвам. Харесвам младите. Те са плод на ново мислене. Работят на повече места, защото не са обременени от соц-мисленето и искат да имат.

Какво би премахнал в България, за да пребъдем физически и духовно? Мислиш ли, че от България трябва да се махнат българите, за да се придвижим напред?

Бих казал, че част от проблема е напускането на голям процент качествени българи. Много хора с качества заминаха да се реализират навън и от това страдат всички.

Иначе само чалгаджийниците бих премахнал, но ние сме се борили за свобода в това отношение и нека всеки си слуша каквото си иска.

Какъв е днешният средностатистически българин?

Според мен добър човек. Малко беден и много подтиснат от обстоятелствата и неориентиран как да живее хем по правилата, хем да не става за смях, хем да печели, хем да не лъже.

Радваш ли се, че си българин, или по-често се срамуваш?

Никога не съм се срамувал, че съм българин. Имам самочувствие и смятам, че съм качествен представител на това племе.

България преди десети ноември и сега – в коя искаш да живеят внуците ти? Къде искаш да живеят твоите внуци и правнуци?

България преди 10 ноември е загубена част от живота ни. Искам внуците ми да могат да избират къде ще живеят.

Знам, че обичаш Щатите. Кое те привлича отвъд океана?

Там има много въздух. Има място. Освен това Флорида е много слънчева. Сутрин като се събудиш и видиш мексиканския залив, облян в слънце, дори и нещата да не са както трябва, си казваш „Всичко ще се оправи”. От друга страна в София между ноември и април като погледнеш през прозореца и небето е захлупило прозореца, ти става страшно. Ако това се съчетае с кретен, който си тупа килима и слуша Азис – оптимизмът ти се изпарява в миг.

Ако трябва да кажеш едно изречение на българина, какво ще е то?

Хайде да се стегнем и да довършим ремонта на държавата, че не се издържа вече!

С кого би изпушил последната си цигара?

Сам. Без да е свързано задължително с болест. С ясното съзнание, че не искам да се тровя повече.

Въпросите зададе Коста Костов;

Със съкращения от списание InSpiro

Снимки: razkritia.com; senzacia.net; www.nafocus.net;