Денис Медоуз: Демокрацията не решава особено добре сегашните проблеми

Разговор с изследователя на бъдещето проф. Денис Медоуз

Професор Денис Медоуз (роден през 1942 г.) е съавтор на изследването „Границите на растежа”, представено на Римския клуб през 1972 г., което се занимава с въпросите на бъдещето и предизвика по онова време разгорещени дебати по целия свят. В него той за пръв път описва катастрофалните последици от икономическата експлоатация на природата, причинени от дейността на човека. Само драстична промяна може да спаси света от колапс. Денис Медоуз е професор в Университета на Ню Хемпшир.

Въпрос: Г-н Медоуз, апокалиптичните теории в момента са в разгара си. Вие предсказахте, че границите на растежа за пръв път ще станат очевидни през 2010-2020 г. През 2050 г. ще е краят на цивилизацията, такава, каквато я познаваме. Доколко Вашите прогнози са все още актуални?

Проф. Денис Медоуз: Доколкото може да се направи сравнение между сегашните компютърни модели и нашата статистика, ние все още сме на прав път.

Вашият модел е на много години. През това време технологиите се промениха, Интернет предизвика ли революция в света.

Е, отново направихме изследвания през 1999 и 2004 г. и предприехме малки промени. Способността ни да тълкуваме бъдещето не зависи толкова много от технологиите, а от разбирането ни за човешкото и социално развитие.

Нека да разгледаме едно такова развитие: САЩ имат държавен дълг в размер на над 14 трилиона долара, повече от 100 процента от техния брутен вътрешен продукт (БВП). В еврозоната задлъжнялостта е 79 на сто от БВП. Дали това е знак за края на растежа, както сте го прогнозирали?

Мисля, че съществуват взаимни зависимости. Финансовата и дълговата криза се отнасят към растежа така, както ураганът към изменението на климата. Доказва ли един ураган, че има изменение на климата? Отговорът е - не. Изменението на климата само ни казва, че скоро ще имаме повече такива бури.

Така ли стоят нещата и с икономическата криза? През 2000 г. се спука Интернет- балонът, през 2008 г. ипотечният балон в САЩ, сега имаме дългова криза ...

Да, но това не се отнася само за дълговата криза. През следващите 20 години ние ще видим повече обществени промени, отколкото преживяхме през последните 100 години. По-конкретно това означава: енергията и ресурсите, от които имаме нужда, за да сме добре икономически през следващите две десетилетия, са сравними с всичко, което сме изконсумирали до днес. Ние сме в една революционна фаза.

В каква степен?

Финансовите елити не инвестират вече пари само за изобретения и нови производствени процеси, а по-скоро предпочитат да разработват стратегии как да вземат парите от другите. Един пример: френските банки не употребиха времето си в последните три години да подобрят своя бизнес, а по-скоро да избегнат държавното регулиране. Това е основното в движението „Окупирай Уолстрийт”. Хората са разочаровани, че вече не са в състояние да създават богатство.

Нашето единствено решение на въпроса как да се борим с бедността и безработицата винаги е било: икономически растеж!

Това е вярно, но всъщност тази политика се основава на погрешни хипотези. Човечеството никога не е виждало такъв ръст на брутния вътрешен продукт, както през последните 50 години. И въпреки това днес имаме повече бедни хора, отколкото преди 50 години. Как така растежът намалява бедността?

Как тогава да измерваме постиженията си?

Канада наскоро разработи индекс на богатството, използвайки 64 различни показатели. В него са включени фактори като качеството на питейната вода или делът на свободното време. Когато индексът беше приложен, се установи, че БВП през разглеждания период е нараснал с повече от 30 процента, а богатството само с около десет процента.

От растежа са спечелили най-вече горните 20 процента от обществото. Някои показатели, особено екологични, дори намаляха. Този пример показва, че БВП може да се увеличи, докато щастието намалява. САЩ са по-богати от Германия – и въпреки това имат повече бедност.

Досега успешно забавяхме описаните от Вас граници на растежа – например при петрола: сега се правят сондажи за нефт в морските дълбини, в защитени природни резервати ...

От 1984 г. насам светът консумира всяка година повече петрол, отколкото е открил. Глобалното производство на петрол през 2006 г. достигна своя връх. Не можем да отместваме по-нататък границите на растежа. Наскоро имаше голямо вълнение, например, защото е бил открит петрол в зона около границите Бразилия. Тези находища стигат да се обезпечи света с петрол в продължение на 80 дни. Това просто е една шега.

Казвате, че демокрацията е неподходяща да решава сегашните проблеми?

Не казвам, че тя е лоша, само казах, че тя не работи. Политиците действително искат да решават проблеми, те искат също така и да бъдат преизбирани. Ако и двете неща функционират едновременно, е много добре. Но сега говорим за изменението на климата, трябва най-напред да се премине през труден период на промяна. Например, в момента проблемите в еврозоната изискват толкова внимание и пари, защото хората казват: не можем повече да плащаме промяната към възобновяеми енергийни източници.

Демокрацията не решава особено добре тези проблеми. Бихме могли обаче да си представим демокрация, която разсъждава в дългосрочен план. Факт: мислехме, че демокрацията е крайната точка на човешкото развитие. Вместо това усещаме първите трусове на едно земетресение. Може би с това земетресението ще спре, може би ще унищожи всичко около нас.

Това звучи много мрачно. Събитията в арабския свят не оборват ли Вашите съмнения относно стабилността на демокрацията?

Наистина ли вярвате, че проблемите в Тунис могат да бъдат решени чрез демокрация?

Страната току що изживя своите първи свободни избори.

Хората пускат лист хартия в избирателната урна - и това е демокрация? Това просто е една илюзия! Не ме разбирайте погрешно, аз съм запален демократ. Но виждам също така недостатъците.

Дайте все пак шанс на тези страни! Минаха почти 200 години, докато демокрацията в Съединените щати узря.

В САЩ? Но демокрацията се развива в обратна посока. Конгресът се блокира от спора между демократи и републиканци. Всяка мярка, всяко съобщение за пресата служи само за създаване на предимства в краткосрочен план преди следващите избори. Корпорациите взеха нашите медии, вестници фалират. Това ли трябва да представлява една узряваща демокрация? Узрява в смисъл, че тя застарява и става сенилна. Установявам, че нищо от това, което ни беше обещавано толкова дълго време, вече не е сигурно.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Цицеро”;

Снимки: energiestiftung.ch; stephenvoss.com;