Дени дьо Ружмон: Духът, ценностите и практическите измерения на общността

Дени дьо Ружмон: Общността и потребността на човека от общуване

На нас ни предстои да открием отново Общността, нейния дух, нейните ценности и практически измерения. Трябва да я измислим отново върху универсалната основа на личността. Кои са главните условия, които трябва да спазим? Първото ще бъде определящата крайна цел. Романските народи са убедени, че всяка общност се образува и дефинира на първо място чрез онова, което тя изключва, забранява, отлъчва и задължава да се презира: омразния чужденец, „нечестивеца” или „модното конте”.

Други, като например американците – и това се обяснява с тяхната история – са склонни да я дефинират с онова, което тя предлага и ще даде възможност да бъде осъществено съвместно. И това не са само възможностите за контакти, а преди всичко целите за действия. Нищо не свързва по-добре хората от общите им усилия. Независимо дали те са успели или не, това са най-хубавите им спомени.

Общност и многообразие

Второто главно условие е многообразието. Това за мен поне е първото условие: свободният избор на общността, в която човек би приел да живее, да обитава, да сътрудничи, да слуша и да бъде изслушан, да помага и да бъде подпомаган, да обича и да бъде обичан от близо и далеч, рамо до рамо в някои спешни случаи, а друг път само мислено и със сърцето.

Да се интегрира дълго, трайно на едно място в групите, които са го създали и които той е създал, ала винаги да може да си отиде към друго, по-съкровено отечество. Няма жива общност без чести съобщения, без средства, с които да прекосиш разстоянията, да разговаряш с тези, които не виждаш.

Третото правило или условие, което трябва да се спази, взима името си от Посланията на свети Павел. Това е разнообразието на дарбите или на призванията, дарени от Бога. Бъдещата общност е отворена най-напред за отделните призвания.
 

Общността като фактор за различие

Само чрез своята виталност самата общност ще стане фактор за различие, вместо да уеднаквява своите членове. Няма никаква нужда всички да живеят в нея съгласно един и същ режим.

В Посланията си до общностите на Коринт или Рим, които са още в зараждащото си състояние, следователно склонни към нетърпимост, свети Павел често настоява върху различните дарби и върху необходимостта дори самата „Църква” да им остави възможност да се изразяват свободно. Ала също да ги преведе ясно за всички. Той пише: „Ако тръбата издаваше неопределен звук, кой ще се готви за битка?”..

А в този разбунен свят много необходимо е да има също и това, ние, пътниците, винаги търсещи, да бъдем приети в общността за една вечер с нашия въпрос: „Дали тук е моето място? За коя част от мен?”

 За западния човек днес чувството за общност трябва да се изнамери отново в безкрайното на практика разнообразие на нейните формули. Общността ще бъде място не на наложено отвън или търсено вътре в нея еднообразие, нито на дух на стремеж към изравняване, а благотворно пространство, в което изобилстват индивидуалните особености.

Онова, което трябва да очакваме от една общност, не е нищо повече – но нищо не може да бъде повече – от възможност за общуване. Основна, универсална необходимост и съставна част на човешкото същество.

Дени дьо Ружмон, „Бъдешето е наша работа”;

Златорог, София 1997 година; превод: Лилия Сталева;

Снимки: letemps.ch;  rts.ch;