Дени дьо Ружмон – Приказка за луди: Хитлер, антипророкът на нашето време

Дени дьо Ружмон за злото и неговата зараза
Най-бележитият съвременен теолог Карл Барт писа: „Пророкът няма биография. Той се издига и пада ведно с мисията си.” Така е и с Хитлер, антипророкът на нашето време. През март 1932 г., непосредствено след една среща с млади френски и немски революционери, която се беше състояла във Франкфурт „в плен на карнавала и на тревогата”, говорих за „последния карнавал на тази буржоазия, на чиито патинирани съкровища току-що се бях любувал във високото семейно жилище на Гьоте”. Точно единадесет месеца по-късно Хитлер взе властта. ... През юли 1939 г. висшият комисар К. Ж. Бургхарт е приет на аудиенция от Фюрера: става дума за един последен опит да се спаси мирът. Хитлер отваря албума, в който залепват всеки ден излезлите за него статии в чужбина. Той посочва една изрезка от „Курие дьо Сент-Етиен”, озаглавена „Фюрерът изгуби войната на нерви.” Той избухва в безумна ярост. „Виждате ли - крещи, - принуден съм да воювам с Полша, щом пишат подобни неща за мен.” Бургхарт го пита защо отдава такова внимание на някакъв провинциален вестник. „Защо ли? – простенва Фюрерът. – Защото аз съм нищо. Аз имам само престижа си пред моя народ! Аз съм обикновен човек от простолюдието. Ако загубя престижа си, загубвам всичко! Вие, господин Бургхарт, знаете кой сте, Вие принадлежите на голямото семейство Бургхарт от Базел. Вие бихте могли да се надсмеете на подобна статия. Но аз съм само един пролетарий!” ... Разбира се, Хитлер не беше Дяволът. Ала някои са мислели така, защото са го изпитали в негово присъствие: от тръпката на свещен ужас разбирали, че той е обладан от някой „дух”, от някой „трол” или някоя „сила”, както свети Павел обозначава второстепенните духове, които могат да попаднат в нечие тяло и да го завладеят. Чувал съм го да произнася една от големите си речи и го видях на излизане от тази церемония прав в колата, която бавно се движеше по една не много широка, зле осветена улица. Само един ред есесовци го отделяха от тълпата. Аз бях на първия ред, на три метра от него, вървях успоредно с колата. С ръце в джобовете на пардесюто ми. Един опитен стрелец би го улучил лесно. Но този добър стрелец никога не се намери при сто подобни случая. Не се стреля по човек, който не е нищо и който е всичко. Не се стреля по дребен буржоа, който е мечтата на шестдесет милиона души. Стреля се по тиранин, по крал, но основателите на религия са обречени на други катастрофи. Фюрерът заяви един ден: „Не се страхувам от Равайаковци, защото мисията ме закриля.” Трябва да се вярва на човек, който казва това. ... За да провокира необходимата истерия, Хитлер разполага с две средства: „факлата на словото”, хвърлена сред масите, ще ги намери готови да се разгорят, ако „жестоката богиня на Мизерията” най-напред ги е подготвила за това. Под всичките си форми, частни или обществени, нещастието следователно ще се превърне в суровина на неговото дело, в залог на словото му. Всъщност Хитлер идва на власт благодарение на безработицата (шест милиона безработни германци през 1931 г.), инфлацията, флагрантната несправедливост на мирните договори, класовата ненавист, националната гордост (винаги и навсякъде наранявана), страха от болшевизма, срама от поражението, анархистичния негативизъм на младежта (die Wandervögel бяха хипитата на онази епоха), бруталната безнравственост на банкери и индустриалци, всеобщото разпадане на обществената връзка, следователно на гражданското чувство. В речите си отначало той само предъвква нещастията на западните хора и суперлативното нещастие на германците – изповед на чужди грехове, подклаждаща не угризения, а ненавист. Тогава идват обещанията за благодат: отхвърляйки Версайския договор, „тази Горгона, тероризираща германския народ, живеещ обезоръжен и унизен под погледа на хиляди очи” („Моята борба”), той премахва и Съдника и прегрешението. Сливайки цял един народ в страстна маса, той го връща в състоянието на първоначална невинност – няма отговорни в една маса, следователно няма и вина. След като възстановява по този начин гражданските литургии, германска меса, наистина национална, Хитлер се вижда в състоянието на основател на религия, в първоначалния смисъл на думата „religio”, възстановена връзка. След речта във Франкфурт, която чух и изтърпях през 1936 г., писах следното: „Мислех, че се намирам на масов митинг, на някаква политическа манифестация. Ала те честват своя култ! И това е литургия, тържествената свещена церемония на религия...” ... Съвсем отблизо виждах модела на всеки тоталитарен режим, живеех в неговото обкръжение във Франкфурт, където бях лектор в университета. На 11 март 1935 г. съобщават за речта на Хитлер в 20.00 часа във Фестхале. Когато влизам там в 17.10 часа, 35-те хиляди места бяха заети. Чакам прав, смазан в тълпата в продължение на четири часа.