Демократическа партия: За народното образование - програма от април 1902 г.

 Демократическа партия - културен отдел

В делото на народното образование Демократическата партия (горе на снимката - лидерът на демократите Петко Каравелов) признава за своя основна задача стремежът да се повдигне народът културно колкото се може по-високо, като се гледа, щото наред с просветата да върви и подигането общото равнище на възпитанието. За да се постигне тази задача освен общото искане да се уредят училищата ни съгласно най-последните изисквания на науката за възпитанието ще ратуваме още и за следните особени искания:

Първо. Да се прокара напълно принципът за задължителността на първоначалното учение. За тази цел е потребно: а) да не се пречи от централната власт на по-малките села да си отварят училища; б) да се назначават за колибите и за малките селца, отдалечени от по-големите центрове, пътующи учители; в) да се построят навсекъде, с помощта и под надзора на държавата, сгодни училищни здания; г) да се доставят на всички бедни деца учебници и учебни помагала безплатно; д) да се устройват за бедните деца, с помощта на общините, безплатни ученически трапезарии.

Второ. Да се увеличи курсът на първоначалното учение, като се прибавят към сегашното основно училище, под вид на горен курс или на главно училище, досегашните трикласни училища и долните курсове на гимназиите. Тези училища да бъдат безплатни и задължителни за децата в ония места, дето такива се открият, а откриването на такива училища да е задължително за всичките градове и по-големи села – и допустима за групи от по-малки села.

Трето. Да се наредят от закон допълнителните вечерни и празнични училища, като се направят те задължителни за децата до известна възраст в ония села, гдето няма главни училища, а също и за децата в градовете и големите села, които, поради бедност, не могат да следват в главните училища.

Четвърто. Да се насърчава и подпомага от държавата откриването на частни училища, в които да се опитват и провеждат нови възпитателни системи, разбира се, ако не преследват некои религиозни тенденции. Да се откриват такива училища и по инициативата на държавата.

Пето. За да може да се осигури след време самостоятелната поддръжка на основните и главни училища, без да тегне тя на държавния и общинските бюджети, да се иска уредбата на училищни фондове – общо-държавен и частно-общински, за увеличаването на които да се определят особени приходи. Засега поддръжката на основните и главни училища да става съвместно от държавата и общините.

Шесто. За да се усили интересът на обществото към училищното дело и с това да се създаде по-тесна връзка между дома и училището – да се искат следните наредби:

а) да се отдели институтът на училищното настоятелство от общинското управление;

б) при повече училища в едно населено место да има за всеко училище отделно настоятелство, като всичките вкупом по общоучилищните работи образуват едно цяло;

в) да се подмлади и съживи училищното настоятелство, като се допусне да се избират за настоятели и лица, по-млади от 30 години, както и жени с известно образование;

Конгрес на Демократическата партия, проведен през 1926 година. Панихида на гроба на лидера на Демократическата партия Петко Каравелов при църквата „Свети Седмочисленици”, град София

г) да се остави на училищното настоятелство изключителното право да назначава учителите в основните и главни училища, разбира се, при известен ценз, а по възможност и при конкурс; д) да се даде право на членовете на училищната община, сиреч на родителите, които си пращат децата в едно училище, да искат уволняването на един учител, когато те не одобряват било работата на учителя като възпитател, било характера или посоката на обществената му деятелност.

Седмо. Във всяка околия да има по един околийски училищен съвет, съставен от изборни представители на училищата и на училищните настоятелства, който съвет, свикван периодически, да се грижи за подобрението и успеха на училищното дело в околията.

Осмо. Учителят в основните и главни училища да не се смета за държавен чиновник. Да му се гарантира свободата на мненията и убежденията му, както и свободата му, като обществен деец, разбира се, в извънучилищната му работа. Уволняването на учителя да не може да става, освен или по решението на особен дисциплинарен съд, състоящ се от представители на съдебната власт, на учителите и училищните настоятели, или по искането на болшинството от членовете на училищната община.

Девето. Да се реформират средните училища, като се оставят те само с горните класове. Да се отворят повече средни училища и да се разпределят те по-равномерно в страната, та чрез това и по-достъпни да станат те за населението, а в същото време да се избегне и сегашното вредно за възпитателното дело струпване на много ученици в едно училище. Да се премахнат училищните такси. Наред със средните общообразователни, да се подведат под надзора на гражданските училищни власти и всички специални училища.

Десето. Програми, правилници и разни наредби за училищата да се изработват от особени учителски събори, състоящи се от делегати на учителите и на училищните настоятелства.

Наред с гореизложените искания по училищното дело, Демократическата партия смета, че за културното подигане на народа е необходимо да се работи още и за да се устройват, колкото се може повече, общодостъпни библиотеки и читалища, народни четения и забавления, всевъзможни научни и общообразователни курсове и сказки, най-после да се уредят и систематически народни университети.

Признавайки тази необходимост, Демократическата партия, от една страна, вменява за дълг на всички по-интелигентни свои членове, било сами да земат инициативата за създаване и уреждане подобни културни учреждения, било да подкрепват всички ония дружества, корпорации и частни лица, които са зели подобна инициатива; от друга страна Демократическата партия ще иска да накара и държавата, окръжните съвети и общините да подпомагат съществующите учреждения от този род, па и сами наново да основават такива.

Източник: Програми, програмни документи и устави на буржоазните партии в България 1879-1918 г.;

Съставители: Веска Николова и Димитър Саздов;

Наука и изкуство, София, 1992 година;

Снимки: www.bulgarianhistory.org; stara-sofia.blogspot.com;