Държава, закон, ред, право, сигурност

Държава

Една държава, каквато е нашата, е силна не със своите материални сили, не със своята територия, не с тежестта, която тя упражнява върху решението съдбините на европейските въпроси. Такива държави са силни със своите свободолюбиви учреждения, такива държави са силни с реда, който владее в тях; те са силни, когато са центрове на прогреса, център на гражданските правдини и на свободата и всякога такива държави се сочат с пръст като образец на добра организация и тогава гласът им се слуша в международния свят.

Тогава тая малка държавица, със силата на защитата на свободата и на гражданските правдини, тогава тая малка държава е нравствено една велика държава. Константин Стоилов (1853-1901), български държавник

Свободолюбивата секуларизирана държава живее от предпоставки, които самата тя не може да гарантира. Това е големият риск, в който тя, заради свободата, е попаднала. Като свободолюбива държава тя може да съществува само ако свободата, която тя признава като право на гражданите си, се регулира отвътре, от моралната същност на отделния човек и от хомогенността на обществото.

Държавата разчита и се основава на това, че гражданите имат определени основни нагласи, един етос, който обезпечава държавния ред, в противен случай тя трудно ще осъществява политика, ориентирана към общото благо. Ако всички нейни цели трябваше да бъдат налагани с принуда, скоро държавата вече нямаше да бъде свободолюбива държава.

Свободолюбивата държава наистина може да подкрепя и насърчава моралната същност на своите граждани, но не самата тя да го създава или гарантира. Тъй като, ако със своите величави методи тя се опитва да налага на гражданите един етос и морални признания и да постига това насила, тогава тя вече не е свободолюбива държава.

Освен това самата държава може благонадеждно да преследва морални цели, като например социална справедливост и така да създава климат, в който моралът се възприема сериозно. Ернст-Волфганг Бьокенфьорде, роден през 1930 г., немски професор по публично право

В „Благоденствие за всички” Лудвиг Ерхард формулира как трябва да изглежда отношението между граждани и държава: „Аз искам да се справям с моите собствени сили. Искам да нося сам риска на живота, самият аз да бъда отговорен за съдбата си. Погрижи се, държаво, да съм в състояние да извърша това!”

Държава, на която можеш да имаш доверие, не може да тиранизира своите граждани посредством бюрокрацията. Една държава, на която можеш да имаш доверие, трябва да бъде силна там, където гражданинът има нужда от нея. Тя трябва да държи на реда, на правото и на законите. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Първият и най-прекият отговор на въпроса „Защо хората крадат от своята държава” е, че тези хора не смятат тази държава за своя, а за чужда. Георги Марков (1929-1978), български писател

Ако държавата е силна, тя ни смазва, ако е слаба, ние загиваме. Пол Валери (1871-1945), френски поет и есеист

От много десетилетия германският народ боледува във всички свои прослойки от едно погрешно разбиране за държавата, за властта и за положението на отделния човек. Той превърна държавата в идол и я издигна върху олтар. Пред този идол той пожертва отделните индивиди, тяхното достойнство и тяхната ценност. Материалистическият светоглед принудително довежда до прекалено въздигане на понятието за държава и власт, до принизяване и подценяване на етическите ценности и на достойнството на отделния човек. Конрад Аденауер (1876-1967), бивш канцлер на Федерална република Германия

Законите и редът в държавата трябва широко и здраво да се основават върху високото схващане за достойнството на човешката личност, за обществеността като необходима негова среда и върху доброто, което те осъществяват. Проф. Ганчо Пашев (1885-1962), български православен богослов
 

Закон, право
 

Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за човека. Обществото, стъпило на почвата на закона, но не по-високо – слабо прилага висотата на човешките възможности. Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека.  Александър Солженицин (1918-2008), руски романист, носител на Нобелова награда за литература

Училищата трябва да играят съществена роля и да насърчават у младите хора съзнание за културата на законността като най-важното от всички обществени изисквания. Младите трябва да поставят верността към закона над конкуренцията и собствения интерес. Те трябва да разберат, че спазването на правилата е изгодно и от икономическа гледна точка и прави предвидимо поведението на другите.

Трябва да се разработят различни кодекси на поведение, за да се поощряват „най-добрите практики” и да се съдейства за моралната ориентация в поведението на длъжностните лица както вътре в службите и институциите, така и в отношенията извън тях. Франческо Борели, роден през 1930 г., прокурор от Милано, един от водещите мъже в борбата срещу корупцията в Италия

Мисля, че първо трябва да сме хора и подир това – поданици. Не е толкова важно да питаем уважение към закона, колкото към правдата. Едничкото задължение, което имам право да поема, е по всяко време да върша онова, което смятам за правилно. Съвсем вярно е твърдението, че общността няма съвест; но общност от съвестни люде е вече общност със съвест. Законът не е направил хората ни на йота по-справедливи, а от почит към него дори и добронамерените стават всекидневно проводници на несправедливостта. Хенри Дейвид Торо (1817-1862), американски писател и философ

Само мога да се надявам, че в крайна сметка човек е по-богат, ако се ръководи от правила и табута, установени от Някой Съвършено Неосезаем, а не само от Наказателния кодекс. Йосиф Бродски (1940-1996), руски и американски поет, носител на Нобеловата награда за литература

Народната воля, както се изразява в законите, трябва да бъде твърда и постоянна, защото и законите трябва да бъдат яки и определени, а не дело на каприз на минутата. А за да бъдат законите следствие на дълбоко уяснени причини и цели, тий трябва да бъдат плод на здраво обмисляне и всестранно разглеждане.

Но пита се, възможно ли е таквози разглеждане, когато то ще става само на едно място, когато ще разглеждат само онези, които въплъщават в себе си неуяснените или уяснените само от една страна желания на народа и гледат на работите по същия начин, както и масата? Ако за блясване на каква да е истина е потребна противоположност на мненията, за делото на законите това е още по-потребно. Тая потребност много добре се изпълнява от Сената. Тодор Икономов (1835-1892), български публицист и политик

Той (законодателят) е длъжен да знае, че в душата на сегашния човек се таи едно наследство от обичаи и вярвания, оставено от десетки изчезнали поколения, че между настоящето и миналото има неразрушими духовни връзки, че внезапен и насилствен преход от един мироглед в други, от едни начала в други, от едно обществено Верую в друго може да докара смъртоносна криза посред народните маси; и знаейки това, той е длъжен лека-полека да преправя, да поправя и да подобрява съществуващите наредби, а не да ги премахва изцяло и да ги заместя набърже с нови…

С една реч, законодателят е длъжен да зачита този върховен принцип в развоя на народите, принципа на постепенността и мудността на прогреса! Стоян Михайловски (1856-1927), български писател, общественик и политик

Много зависи от това, да разбираме достойнството на отделния човек като най-висша повеля на съвместния живот. В еврейската, както и в християнската интерпретация, човекът е образ и подобие на Бога. От идеята, че пред Бога всички хора са равни, следва, че пред закона всички хора са равни. Като гражданско-религиозно убеждение това трябва да създава облика на нашето общество и политическата ни култура. Хайнрих Винклер, роден през 1938 г., немски историк
 

Права

 

Никoй в Бългapcкoтo Княжecтвo нe мoжe ни дa купувa, нитo дa пpoдaвa чeлoвeчecки cъщecтвa. Вceкoй poб oт кaкъвтo пoл, вяpa и нapoднocт дa бъдe, cвoбoдeн cтaвa, щoм cтъпи нa бългapcкa тepитopия. Търновска конституция
 

Сигурност

 

Всяко разяждане на чувството за справедливост в края на краищата само ще задълбочи несигурността на хората и ще доведе до нещо, което разглеждам като голяма опасност: до разделяне на обществото по отношение на сигурността в две класи. Едните могат да си купят сигурност, другите не я получават. Това може би е едно от предизвикателствата на новото общество. Държавата трябва да се грижи за сигурността на всички. Това е нейна задача. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия

Снимки: velikoturnovo.info; dversepoets.com;