Далай Лама: Съчувствието и прошката изграждат основата на обществото

Разговор с Далай Лама за световната икономическа криза

В интервю за списание „Мениджър магазин” духовният водач на Тибет Далай Лама говори за потребността от фундаментални промени в пазарната икономика, която трябва да поеме повече глобални отговорности. Публикуваме интервюто на почитания от Запада и отхвърлян от китайските комунисти духовен учител Далай Лама, носител на Нобелова награда за мир.

Мениджър магазин: Ваша светлост, световната икономическа криза засяга в личен план много хора. Върлуват страх и песимизъм. Дори мениджърите изживяват чувство на безсилие от тази катастрофа. Интересува ни Вашия поглед върху актуалното развитие. Как виждате срива на световната икономика?

Далай Лама: Не съм експерт по икономически въпроси. Но проявявайки голямо любопитство разговарях със специалисти и премислях този феномен. Основните причини за глобалните проблеми се коренят в прекомерната алчност, в спекулациите и в недостатъчната прозрачност на системата. Това са някои от причините. Ние трябва отново да си припомним моралните и етични принципи. Ако се отнесем открито и честно към неблагоприятното икономическо положение, това ще помогне на хората. То ще ги плаши по-малко. Кризата ни показа, че фиксирането върху материалните ценности стеснява нашия дух и нашето мислене.

Предполагаме, че Вие не сте загубили пари на финансовите пазари?

Не, държа се далече от финансовите пазари. Онези обаче, които се интересуват само от пари, вече имат проблем. Сигурен съм, че тази криза предизвиква големи бури в главите им.

Считате, че парите се надценяват?

Човек има нужда от пари за да живее, аз също имам нужда от тях. Всеки обича парите. Но заедно с парите съществуват и други ценности като сплотеността на семейството, вътрешното доволство, медитацията и познанието, че материалните неща ни ограничават. Който счита тези неща за основни в своя живот, той се чувства по-малко засегнат от кризата. И дори когато някой загуби работното си място, той намира опора в семейството и в приятелите. Освен това на него му остава и медитацията.

Може ли една пазарна икономика да функционира без пари, без алчност и без растеж?

Пазарното стопанство е по-динамично от социалистическото планово стопанство, това е чистата истина. Но материалните ценности и икономическата принуда за растеж стесняват мисленето ни. Задвижващите механизми на икономиката трябва да бъдат ентусиазмът и глобалната отговорност – в духа на съчувствието. За това са нужни пари, преди всичко бедните хора и бедните нации имат голяма нужда от тях. В Германия ножицата между бедни и богати е относително малка. В САЩ и Индия разликата е огромна. В Китай също, там много функционери стават капиталистически комунисти. Стандартът на живот на бедните хора, образованието на децата и здравната система трябва да се подобрят навсякъде по света. За тези неща имаме нужда от пари, но не и за един разточителен живот в лукс. Най-важният въпрос е как се изразходват парите – за задоволяване алчността на малко хора или в духа на глобалната отговорност.

Може ли един топ-мениджър да следва Вашите указания? Няма ли тогава той да бъде неизбежно изпреварен от по-алчни конкуренти?

Разбира се, индивиди като мениджъри, политици, учени могат да следват духовни наставления – както християнски, така и ислямски, индуистки или будистки - и да работят професионално. Най-важното е да се изпитва съчувствие и да се носи отговорност към обществото. Будисткото учение е много холистично – всичко зависи от всичко. Иначе всички религии си приличат. Следователно: естествено, един мениджър  може да бъде будист. При това съчувствието при мениджъра трябва да бъде една важна величина, защото тя води към голямата цялост и към честност спрямо човека.

За съжаление обаче отново наблюдаваме случаи на корупция, не само при мениджъри, но също и при религиозни хора. В тези случаи собствените интереси се поставят на преден план, религията се замърсява.

Как кризата ще промени западната пазарна икономика?

Това не го знам (смее се). Реалността ще създаде една нова реалност. Това ще се случи тъкмо в икономиката. Как точно ще изглежда тази реалност, не съм в състояние да кажа. Нуждаем се от нови, ефективни структури, трябва да организираме процесите по друг начин. Досегашното мислене в икономиката, но и в междудържавните отношения, прави все още разлика между „ние” и „те”. Реалността изпревари това мислене. В икономическата криза това мислене не работи, ние всички сме засегнати, целия свят.

Какъв съвет ще дадете на банкерите?

Главният въпрос ще бъде как хората могат да водят един изпълнен със смисъл живот и да развият съчувствие. Вътрешната сила и съчувствието водят до повече съзнание. Имам добър приятел, който беше задържан 18 години в китайски наказателен лагер. След освобождаването си той ме посети в Индия. Разказа ми, че по време на своя плен, в определени моменти е изпитвал усещане за опасност. За каква опасност? – го запитах. Усмихвайки се, той ми отговори - за опасността да загубя съчувствието си спрямо китайците. Този манталитет е много важен, когато хората трябва да се справят с болки и с тежки ситуации като например икономическата криза.

Съчувствието като път, който извежда от кризата?

Съчувствието спрямо другите води до една вътрешна сила. Искам да обясня това на хората: съчувствието и прошката са от огромно значение за функционирането на едно общество. Наричам това секуларна етика, респект спрямо другите религии.

Задавал съм въпрос на японци, дали изпитват лоши чувства към някогашния противник от войната Америка, защото американците хвърлиха две атомни бомби над японските градове Хирошима и Нагазаки. Хората, които запитвах, отричаха. Те са простили. Хората са в очакване на една нова реалност. Трябва да преодолеем старото мислене в категориите „ние” и „те”, да съборим изкуствените граници. Трябва да разглеждаме останалата част от света като част от самите нас. Тогава хората ще предотвратят войните.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от списание „Мениджър магазин”;

Снимки: carpatys.com; news.bbc.co.uk;