Далай Лама: Отвъд религията – вътрешни ценности и етика за цялото човечество

Далай Лама в търсене на нов подход към универсалната етика

Публикуваме въведението на Негово Светейшество Далай Лама към книгата „Отвъд религията – етика за цялото човечество” на издателство ФАМА.

„Сега съм стар човек. Роден съм през 1935 година в малко село в Североизточен Тибет. Поради независещи от мен причини прекарах по-голямата част от зрелия си живот като лишен от родина бежанец, в Индия, която стана мой втори дом в продължение на повече от петдесет години. Често се шегувам, че съм най-дълго задържалият се гост в Индия. Заедно с много други хора на моята възраст станах свидетел на немалко от драматичните събития, които оформиха света, в който живеем.

След края на шейсетте години също така пътувах много и имах честта да се срещам с най-различни хора – не само президенти и министър-председатели, крале и кралици, но и водачи на най-големите световни религиозни традиции, както и с обикновени хора от всички сфери на живота.

Като гледам назад, през последните десет години откривам много причини за радост. Благодарение на напредъка на медицинската наука изчезнаха смъртоносни болести. Милиони хора бяха изведени от бедността и получиха достъп до образование и здравеопазване. Имаме универсална декларация за човешките права и все повече хора осъзнават колко важна е тази декларация.

В резултат идеалите на свободата и демокрацията се разпространиха по целия свят и е налице все по-широко осъзнаване на факта, че хората са еднакви навсякъде. Все повече се осъзнава и колко важно нещо е здравословната околна среда. В много отношения последните петдесет години бяха години на напредък и положителни промени.

Същевременно, въпреки неимоверния прогрес в множество сфери, все още има и много страдание, а човечеството продължава да е изправено пред огромни трудности и проблеми. Макар че в по-заможните части на света хората се радват на живот с високо потребление, има милиони, чиито най-основни нужди остават незадоволени.

С края на Студената война заплахата от глобално ядрено унищожение намаля, но много хора продължават да живеят със страданията и трагедиите на въоръжените конфликти. В много райони населението трябва да се справи с екологични проблеми и заедно с тях със заплахи за поминъка и още по-лоши неща. В същото време мнозина живеят в обстановка на неравенство, корупция и беззаконие.

Тези проблеми не са характерни само за развиващите се страни. В по-богатите също има сериозни трудности, включително ширещи се социални проблеми – алкохолизъм, злоупотреба с наркотици, домашно насилие, разпадащи се семейства. Хората се безпокоят за децата си, за тяхното образование, за бъдещето им.

Сега също така трябва да признаем, че е напълно възможно човешката дейност да уврежда планетата непоправимо – заплаха, която буди още страхове. И цялото напрежение на модерния живот носи със себе си стрес, тревожност, депресии и все повече самота. В резултата, където и да отида, хората се оплакват. Откривам, че дори аз самият се оплаквам понякога.

Ясно е, че нещо сериозно липсва в начина, по който ние, хората, подхождаме към нещата. Какво е то обаче? Фундаменталният проблем, вярвам, е, че на всяко ниво отделяме твърде много внимание на външните, материалните аспекти на живота, като пренебрегваме морала, етиката и вътрешните ценности.

Под вътрешни ценности разбирам качествата, които ценим у другите и към които всички ние имаме естествена склонност, наследена от биологичната ни природа на животни, които благоденстват единствено в среда на загриженост, обич и добросърдечност – или, с една дума, в среда на състрадание. Същността на състраданието е желанието да облекчим страданието на другите и да допринесем за тяхното благополучие. Това е духовният принцип, от който произтичат всички останали позитивни вътрешни ценности.

Всички ценим у другите вътрешните качества доброта, търпение, толерантност, щедрост, способност да прощават и по същия начин всички се чувстваме отблъснати от демонстрациите на алчност, злоба, омраза и фанатизъм. В такъв случай активното насърчаване на вътрешните качества на човешкото сърце, които произтичат от нашето съкровено предразположение към състраданието и усвояването на умения да се борим с нашите по-деструктивни склонности, ще бъдат оценени от всички.

И първите облагодетелствани от подобно извисяване на нашите вътрешни ценности ще бъдем, без съмнение, самите ние. Пренебрегваме вътрешния си живот с риск за самите себе си и много от най-сериозните проблеми, пред които сме изправени в днешния свят, са резултат тъкмо на това пренебрегване.

Неотдавна посетих Ориса, регион в Източна Индия. Бедността в тази част на страната, особено сред местните племена, напоследък доведе до задълбочаващи се конфликти и бунтове. Срещнах се с парламентарист от региона, с когото обсъдихме тези проблеми. От него научих, че имало голям брой правни механизми и добре финансирани правителствени проекти, целящи да защитят правата на тамошните племена и дори да им осигурят материална помощ.

Проблемът според него бил в това, че поради корупция тези програми не облагодетелствали тези, за които са предназначени. Когато подобни проекти са саботирани от непочтеност, неефективност и безотговорност от страна на тези, които са натоварени с осъществяването им, те стават безпредметни.

Този пример показва ясно, че дори и една система да е разумна, ефективността й зависи от начина, по който тя се използва. В крайна сметка всяка система, всеки набор от закони и процедури не могат да бъдат по-ефективни, отколкото са хората, натоварени с прилагането им. Ако поради отсъствие на персонална почтеност с една добра система се злоупотребява, тя може да се превърне в източник на вреди, вместо да е източник на ползи. Това е обща истина, която важи за всички сфери на човешката дейност, дори и за религията.




Макар че религията определено може да помогне на хората да водят смислен и щастлив живот, ако с нея се злоупотребява, тя лесно може да се превърне в източник на конфликти и разделение. По същия начин в сферите на търговията и финансите съществуващите системи може и да са добри, но ако хората, които ги използват, са безскрупулни и мотивирани от егоистична алчност, ползите от тези системи ще бъдат подкопани. За жалост виждаме това да се случва в много полета на човешката дейност – дори в международния спорт, където корупцията заплашва самата идея за честна игра.

Разбира се, множество проницателни хора осъзнават тези проблеми и работят искрено, за да ги отстраняват, в областта на собствената си компетентност. Политици, граждански служители, адвокати, преподаватели, еколози, активисти и така нататък – специалисти на всякакви позиции вече участват в тези усилия. Всичко това е много хубаво само по себе си, само че също така е факт и че никога няма да решим проблемите си с просто въвеждане на нови закони и регламенти.

Ако отделният индивид няма морални ценности и почтеност, никаква система от закони и правила не може да функционира адекватно. Докато хората дават приоритет на материалните ценности, явленията от рода на несправедливост, корупция, неравенство, нетолерантност, алчност – всички външни проявления на отсъствието на вътрешни ценности – ще се ширят безпрепятствено.

Тогава какво да правим? Къде да се обърнем за помощ? Науката въпреки всички ползи, които е донесла в нашия материален свят, все още не е предоставила научна база за развиване основите на индивидуалната почтеност – тези най-важни вътрешни човешки ценности, които харесваме у другите и би било добре да развием у самите себе си. Може би трябва да продължим да търсим вътрешни ценности в религията, както хората са правили в продължение на хилядолетия?

Разбира се, религията е помагала на милиони в миналото, помага на милиони днес и ще продължава да помага на милиони в бъдеще. Въпреки всичките ползи от нея обаче като източник на морални ориентири и смисъл в живота в днешния нерелигиозен свят религията вече не е адекватна основа за универсална етика. Една от причините за това е, че мнозина вече не следват една конкретна религия.

Друга причина е, че в ерата на глобализацията и мултикултурните общества народите стават все повече взаимосвързани, което означава, че в етиката, основаваща се на една-единствена религия, би била привлекателна само за някои от нас, но не би имала смисъл за всички. В миналото, когато народите са живели сравнително изолирани едни от други – както ние, тибетците, сме живели съвсем щастливо столетия наред зад нашата стена от планини, - фактът, че отделни групи са следвали свои собствени религиозни подходи към етиката, не е представлявал особен интерес.

Днес обаче всеки религиозно обоснован отговор на проблема с масовото пренебрегване на вътрешните ценности изобщо не може да бъде универсален, и следователно ще бъде неадекватен. Днес имаме нужда от подход към етиката, който не се позовава на религията и може да е еднакво приемлив както за хорта с вяра, така и за хората без вяра – секуларна или светска етика.

Подобно изказване може да изглежда странно в устата на човек, който от много ранна възраст живее като монах с монашеска роба. Аз обаче не виждам противоречие. Моята вяра изисква от мен да се стремя към благополучието и добруването на всички чувстващи същества, така че да протегна ръка извън собствената ми традиция към хората от други религии и към хората без религии, е напълно приемливо.

Убеден съм, че е възможно и си струва да опитаме нов, нерелигиозен подход към универсалната етика. Увереността ми произтича от убеждението, че всички ние като човешки същества се стремим или имаме склонност към това, което възприемаме като добро. Каквото и да правим, правим го, защото мислим, че ще е от някаква полза. Същевременно всички ние оценяваме добротата на другите.

Всички ние по природа сме обърнати с лице към основните човешки ценности: любов и състрадание. Всички ние предпочитаме любовта на другите пред тяхната омраза. Всички ние предпочитаме щедростта им пред тяхната злоба. И кой от нас не предпочита толерантността, уважението и прошката за нашите недостатъци пред фанатизма, неуважението и обидата?

Като имам предвид това, твърдо вярвам, че е във възможностите ни да открием път и средства за достигането на основните вътрешни ценности, без да влизаме в противоречие с която и да било религия и без, най-важното, тези ценности да зависят от която и да било религия. В настоящата книга се опитвам да представя развитието и практикуването на такава нова представа за етиката. Надявам се по този начин да допринеса за задълбочаване разбирането на необходимостта от внимание към етиката и вътрешните ценности в нашето време на прекален материализъм.

Трябва да изтъкна, че намерението ми не е да налагам морални ценности. Не би имало полза от подобно нещо. Опитите да се налагат морални принципи отвън, по команда, така да се каже, никога не могат да бъдат от полза. По-скоро призовавам всеки един от нас да достигне до свое собствено разбиране за това, колко важни са вътрешните ценности. Защото тъкмо тези вътрешни ценности са източник едновременно на етично хармоничния свят и на вътрешния душевен покой, увереността и щастието, което всички ние търсим.

Разбира се, основните религии на света с ударението, което поставят върху любовта, състраданието, търпението, толерантността и прошката, могат и утвърждават вътрешните ценности. Реалността в днешния свят обаче е такава, че обосноваването на етиката с религията вече не е адекватно. Поради това вярвам, че е дошло време да намерим начин на мислене за духовността и етиката, който да се простира отвъд религията.”

Източник: „Отвъд религията – етика за цялото човечество”; Негово светейшество Далай Лама, издателство ФАМА, 2012 година;
Превод: Владимир Германов;
Снимки: abendblatt.de; demotix.com;