„Човешко, твърде човешко” на Ницше – съвременна проекция

 Фридрих Ницше: Да прикачим на идола всички белези на масата и тя ще се гордее с него

Книгата „Човешко, твърде човешко” по думите на нейния автор Фридрих Ницше е книга за свободни духове – „чрез нея се освободих от всичко, чуждо на моята природа. Например чужд ми е „идеализмът” – там, където вие виждате идеалното, аз виждам „човешкото, твърде човешкото”... Аз по-добре познавам хората... Думата „свободен дух” не би трябвало да се разбира в никакъв друг смисъл, освен като освободен дух, станал отново господар сам на себе си”.

Фрагментите от „Човешко, твърде човешко” на Ницше са внезапни проблясъци на психологическа задълбоченост и прозрения за моралните ценности. Те оставят открито пространство за допълване и придаване на нов смисъл. Предлагаме една възможна проекция на фрагменти от „Човешко, твърде човешко” на Фридрих Ницше в образи на личности от съвременната българска действителност.

Собственост и справедливост – Когато социалистите доказват, че разпределението на собствеността в съвременното човешко общество е последица от безброй несправедливости и насилия и отхвърлят изцяло задължението да защитят нещо така неправилно изградено, всъщност те разглеждат въпроса само откъснато от неговата взаимовръзка с общото.

Цялото минало на старата култура почива на насилие, робство, измама, заблуда. Обаче ние, наследниците на всичко това, не можем да зачеркнем с декрет самите нас или пък сблъсъците на цялото това минало, нито пък бива да откъснем от него дори и един фрагмент.

Социализмът с оглед на неговите средства – Социализмът е по-младият брат фантаст на почти отживелия деспотизъм, когото той желае да наследи. Това е причина неговите стремления да са в дълбоката си същност реакционни. Защото той се домогва жадно да присвои държавната власт в размери, каквито е притежавал само деспотизмът. Дори надхвърля всичко, известно в миналото, с домогването си формално да унищожи индивида.

Учените като политици – Обикновено на учените, които стават политици, се отрежда комичната роля да се превърнат в чистата съвест на политиката.

Идолът на масата – Рецептата за това, какво масата нарича свой идол, е лесна. На всяка цена трябва да й се остави нещо, което й е много приятно или да й се внуши, че едно или друго нещо е много приятно и после да й се даде. Но в никакъв случай веднага, а да се извоюва с голямо усилие или поне да се даде вид, че е извоювано по този начин.

Масата трябва да добие впечатлението, че пред нея се намира една силна непреклонна воля, най-малкото да изглежда така. Всеки човек се възхищава от силната воля, защото никой не я притежава и всеки си мисли, че ако би я имал, за него и за неговия егоизъм няма да съществуват вече никакви граници.

А окаже ли се, че тази силна воля успее да издейства за масата нещо много благоприятно, вместо да се вслуша в желанията на собствената си алчност, нейното възхищение се удвоява и тя си честити и сама си пожелава успех.

Впрочем нека прикачим на идола всички белези на масата, защото толкова по-малко ще се срамува тя от него и толкова по-популярен ще стане той. И така: нека бъде насилник, завистник, експлоататор, интригант, ласкател, подмазвач, надут – според обстоятелствата – всичко.

Фрагменти от „Човешко, твърде човешко”, Книга за свободните духове, том I,

Фридрих Ницше, издателство „Христо Ботев”, София, 1993г.;

Съставител и преводач Донка Илинова;

Снимки: vk.com; starozagorskinovini.com; gerb.bg;