Човек, съдбата на човека, човешка природа, въпросът за човека (2 част)

Въпросът за човека и неговата същност

Аз отказвам да приема края на човека... Вярвам, че човекът не само ще оцелее – той ще надделее. Той е безсмъртен не защото единствен сред съществата притежава неизтощим глас, а защото притежава душа, дух, способен на състрадание, саможертва и издръжливост. И поетът, писателят, е длъжен да пише за тия неща. Уилям Фокнър (1897-1962 г.), американски писател

Съдбата на отделния човек е по-непроницаема от съдбата на народите. Алексис  дьо Токвил (1805-1859), френски политически мислител и историк

Човекът, комуто с раждането е дадена свободна воля, е много по-силен от демоните и ангелите, защото демоните могат само да се бунтуват, а ангелите – да се подчиняват. Карлос Сантана, роден през 1947 г., американски китарист и рок изпълнител от мексикански произход

Много зависи от това, да разбираме достойнството на отделния човек като най-висша повеля на съвместния живот. В еврейската, както и в християнската интерпретация, човекът е образ и подобие на Бога. От идеята, че пред Бога всички хора са равни, следва, че пред закона всички хора са равни. Като гражданско-религиозно убеждение това трябва да създава облика на нашето общество и политическата ни култура. Хайнрих Винклер, роден през 1938 г., немски историк

Човешката природа е такава, че хората не са откровени дори и пред себе си. Още повече пък, когато говорят за себе си – не могат да не послъгват. Героите в сценария на филма „Рашомон” са изразители именно на тази свойствена за човека черта – да не може да живее без лъжа.

В сценария този човешки грях е разкрит с пределна дълбочина – един от героите премълчава истината за себе си не само в живота, но дори и след смъртта. Подобно на разгъващ се свитък с чудновати картини този филм ще разкрие постепенно същината на себелюбието – порока, който човек носи в себе си от рождение и който е най-неизлечим. Акира Куросава (1910-1998), японски кинорежисьор

Хората са по принцип трудни за опознаване. Понякога ставаш лекомислен при такова отношение от страна на всички околни. Обичам едно изказване на Брандо: „По тия места минаваш за вале пика, татенце, но аз съм виждал и другия ти профил.” Често пъти ми се ще и аз да го кажа. Ал Пачино, роден през 1940 г., американски филмов актьор


Алексис дьо Токвил: „Съдбата на отделния човек е по-непроницаема от съдбата на народите.”

Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте какъв глупец е той! Най-елементарният човек е онзи, комуто са се сбъднали всички желания. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

„Човекът въобще” не съществува. Катедралата е изградена от камъни. Камъните образуват катедралата. Но катедралата облагородява всеки от тези камъни. Те стават камъни, с която е построена катедралата. Така и вие ще намерите братството в нещо по-голямо от вас. Защото хората са братя „в” нещо. Не са братя въобще.

Хората жадуват да си намерят някаква връзка. Тази връзка може да бъде частна. Гърбавите могат да образуват секта на гърбавите. Който не е гърбав, няма да бъде приет в нея. Но гордостта на християнската цивилизация, от която произхождаме и която принадлежи на всички нас – вярващи и невярващи, е, че търси тази връзка във всеобщото.

Не разбирате ли, че някъде сме сбъркали пътя? Човешкият мравуняк е по-богат от преди, имаме повече блага и повече свободно време и все пак ни липсва нещо съществено, което ни е трудно да определим. По-малко се чувстваме човеци, някъде сме изгубили някои свои тайнствени привилегии. Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900-1944), френски писател

Човек получава силата, когато има нужда от нея. Дитрих Бонхьофер (1906-1945), немски теолог

Най-важният въпрос за нас е въпросът за човека. Всичко започва от него и свършва с него. Говори се за появата на нов човек. Търсят новия човек. И това не е ново, то се е случвало често… Идеята за новия човек, за новия Адам, за новото раждане е християнска идея, античният свят не я е познавал.

Само едно ново раждане, раждането на духовния човек, който по-рано е бил приспан и потиснат, е наистина поява на нов човек. Промяната, развитието, появата на нов човек е възможна като победа над стария човек. Николай Бердяев (1874-1948), руски философ и публицист

Човекът не е мярката за всички неща. Човекът е свободен. Затова държавата не може да му налага, как да живее. Човекът е свободен, но не е автономен. Утре и най-силният може да бъде в положение да разчита на помощта на другите. Човек прави грешки. Затова политиката не бива да преследва свръхчовешки цели и въобще да предявява претенции за окончателната дума тук на земята. Ангела Меркел, родена през 1954 г., канцлер на Германия


Махатма Ганди: „Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен човек.”

Първоначално в икономиката, а впоследствие и в обществото, се имплантира тъканта на новия постмодерен човек. „Един човек, който не само консумира, за да съществува, но и съществува, за да консумира. Един субект, който мисли, както консумира и консумира, както мисли и затова старите цивилизационни и морални символи са заменени с i-cone и рекламни послания. Джулио Тремонти, роден през 1947 г., бивш италиански министър на икономиката и финансите

Цинизъм: да не очакваш от никого да е нещо повече от теб самия.

Сатирикът променя естеството на наказанието. Сам определя себе си за съдия, но няма никаква мярка. Неговият закон са произволът и преувеличението. Бичът му е безконечен и стига и до най-отдалечените миши дупки. Оттам измъква онова, което ни най-малко не го засяга, и шиба, сякаш има да си отмъщава за неправда, която са му сторили.

Въздействието му се крие в неговата безогледност. Себе си той никога не подлага на проверка. Щом се провери, с него е свършено, ръцете му отмаляват, бичът се изплъзва от тях. Елиас Канети (1905-1994), немскоезичен писател, роден в Русе

Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.

Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение. Махатма Ганди (1869-1948)

Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство. Член 1, Всеобща декларация за правата на човека - Общо събрание на ООН, 10 декември 1948 г.

Да бъдат независими, могат само малцина – това е предимството на силните. А който направи опит за това, дори да има пълно право, но без да е принуден да го прави, доказва, че вероятно е не само силен, но и до крайност дързък. Той поема из един лабиринт, хилядократно умножава опасностите, които животът и без това носи. Фридрих Ницше (1844-1900), немски философ и поет

Снимки: linkedin.com; thefederalist.com; hamlethamster.wordpress.com;