Писателят Чарлз Пърси Сноу: И други неща са минали, и това ще мине!

Разговор за ценностите с английския писател Чарлз Пърси Сноу

Чарлз Пърси Сноу е английски писател с разностранни интереси и огромна творческа и обществена дейност. Роден е през 1905 г. в Лестър, получава висше образование в Кембридж, занимава се с научна работа и си спечелва името на авторитетен учен-физик. Ръководи Националната електрическа компания и за големи заслуги към страната на Чарлз Пърси Сноу е присъдена титлата лорд на Англия. Изпълнявал е длъжността на парламентарен секретар в министерството на технологиите. В България е познат с произведенията си „Лустро”, „Странници и братя”, ,,Делото” и най-вече с „Коридорите на властта”.

Чарлз Пърси Сноу става известен с лекцията си „Двете култури”, в която описва пропастта между културата на духовните науки и литературата от една страна и културата на естествените науки и техниката от друга. Това е фундаментално разграничение между научна и хуманитарна култура, между технологично и човешко. Всяка една от тези две култури не разбира и не цени стойността на другата. Невъзможността за комуникация между тези две култури според Чарлз Пърси Сноу е главната пречка да не се решават задоволително проблемите на света.

Публикуваме едно интервю от края на 70-те години на миналия век с Чарлз Пърси Сноу, направено от Георги Чаталбашев като част от сборника „Изповедите”.

Въпрос: Коя според Вас е най-ценната човешка добродетел?

Чарлз Пърси Сноу: Интелигентността, която означава и способност за разбиране и общуване, не само начетеност.

Недостатък, който сте склонен най-лесно да извините?

Повечето от човешките недостатъци, които не носят обществена вреда.

Недостатък, който най-много Ви отвращава?

Егоизмът, неспособността за човешки контакти, нежеланието да протегнеш ръка на човек, изпаднал в беда.

Кое е Вашето любимо занимание?

Да научавам неща, които преди не съм знаел.

А развлечение?

Да гледам спортни игри и да чета

Идеалът Ви за земното щастие?

Забелязъл съм, че щастливите мигове омръзват на човека, след като ги постигне. Моята лична представа за щастие е свързана с това – написаното от мен да бъде разбрано.

Вашата представа за нещастието?

Чакането на важни новини и събития, които няма никога да пристигнат или да се случат.

Кое от всекидневието Ви дразни най-много?

Ужасно мразя да закъснявам или да чакам. Имам фобия от губене на разни вещи, дори дребни. Истинска фобия. Не обичам да губя предмети и страдам, когато това се случи. Моите приятели казват, че лицето ми тогава побелявало като платно. А синът ми възкликва: „Господи, той пак е загубил нещо!”

Коя съдба Ви се вижда най-вече за оплакване?

На хората, които имат големи планове и надежди, а не могат да ги осъществят.

Коя историческа личност Ви е най-симпатична?

Не изпитвам слабост към историческите личности.

Вашият любим литературен герой?

Пиер Безухов от „Война и мир”.

Любим композитор?

Не съм много музикален, но бих казал Бах.

Любим поет?

Бодлер. Ако питате за драматург – Шекспир.

Любим художник?

Веронезе.

Любим прозаик?

Достоевски или Толстой. Не знам точно кой от тях. В различни моменти мисля различно.

Кое според Вас е шедьовърът на природата?

Не мога да определя точно. Може би Венеция, построена с човешки ръце върху нищото.

Коя е Вашата най-голяма надежда?

Да видя един по-добър свят.

Посочете някои от отличителните страни на нашата епоха.

Борби и напрежение, бързи промени, каквито светът не е познавал досега.

Кое събитие през последните години Ви е направило най-силно впечатление?

Опитите на големите държави да подобрят отношенията си. От това зависи бъдещето на света.

Напишете Ваша мисъл или цитат, който Ви е приятно да си спомните.

Една стара англосаксонска пословица гласи: „И други неща са минали, и това ще мине!” Тя се употребява при бедствия и страдания. Според мен тя концентрира в себе си най-високата точка на англосаксонския стоицизъм.

Със съкращения от „Изповедите”, Георги Чаталбашев;

Издателство на Отечествения фронт, София, 1982 година;

Снимки: npg.org.uk; theguardian.com;