Бото Щраус за понятията самота, приятелство, консервативно, упадък и елит

Интервю с писателя Бото Щраус

Разговор с писателя и драматурга Бото Щраус, роден през 1944 г. в Наумбург, един от брилянтните интелектуалци на съвременна Германия.

Въпрос: Гледате ли телевизия, влизате ли в Интернет? Бото Щраус:

Да гледам телевизия, не, това е непоносимо. По-рано гледах много филми, но вече не. Естествено, използвам Интернет, за да си набавя книги, да прегледам антикварни предмети. Но оше не съм изразявал мнение в чата. Повечето, които излагат мнения там, владеят слабо писането. Все пак там трябва да се пише.

От една страна, самотата е условието, за да можете да кажете нещо за този свят, за обществото. От друга страна, самотата затруднява това.

Въпросът е, дали човек е склонен да води съществуване като солист, сам. Или човек се примирява с избраното от самия него отшелничество, или усеща, и това е случаят при мен, постоянно липсата. Човек изживява аскетизма на общуването и желае нещата да са други. От това възниква свръхчувствителност при досега с други хора. При което тази свръхчувствителност води до определени преувеличения, които понякога са по-годни за откриване на истината.

Вие чувствате себе си по-скоро като общителен човек.

Аз съм обществен човек, който не практикува общуване. Писането е акт на съвършеното затваряне и изолиране.

Това тежест ли е?

Когато дълго време съм сам, най-напред винаги трябва да свикна с това състояние. Но то изостря сетивата, засилва спомена. Освен актуалното, всичко останало е живо.

Веднъж бяхте писали, че приятелите са по-присъстващи в отсъствието.

Вярно е. За мен отсъствието винаги е било един микроскоп - лещи, които предават по-ярки и остри изображения .

С напредване на възрастта човек става по-консервативен, намира всичко за период на упадък.

Винаги е имало упадък, това е постоянен топос на духа, от античността насам. Нещата изобщо не са възможни по друг начин. Най-сетне, целият епос е възникнал от мисълта: великото време е зад нас. Не мисля, че това може да бъде наречено консервативно. Та ние нямаме нищо, ама съвсем нищо, в нашето лично житейско и времево пространство, което бихме могли да разглеждаме като особено ценно, за да бъде съхранено. Не мога да осмисля нищо с думата „консервативно”, защото тя е обезобразена като съвършено безсъдържателно понятие в политическо отношение.

За мен е важно да се обявим за привърженици на един духовен, естетически фундаментализъм, който е наясно, както се казва в един стих на Гунар Екельоф (шведски поет, 1907-1968 г.), че във всеки миг „воалът на времето” може да се разкъса и човек се изправя пред голото начало. Не съществува просто само историческото. Разбирам това по-скоро в смисъла на Хайдегер: човек трябва да запази своите основи, своите глъбини, да срещне своя произход. Това няма нищо общо с консервативно. Аз го наричам фундаментално.

В какво се състои днес упадъкът?

Нещата, които ни бяха особено близки, дори историята на немската литература, се отместват встрани. Културата на четене е изложена на силното влияние на медиите. Тя е по-широко разпространена в едно масово общество, отколкото във всяка епоха на затворен слой от образовани хора.

Но именно, широко разпространена. Това, което е широко, не е нито високо, нито съдържателно. Нямам представа как това може да се развие. Нямам понятие дали този свят на широко разпространение няма да роди един друг. По принцип мисля според правилата на метаморфозата: днес това е така, както е, не мога по никакъв начин да го променя, мога само да се различавам. Аз съм странен човек и най-малкото такъв човек е призван да развие обща теория на упадъка. Виждам загубите и ги броя.


Бото Щраус (вдясно) и Гунар Екельоф: Във всеки миг „воалът на времето” може да се разкъса!

Кои загуби?

Много фини, остроумни неща се губят в полза на по-тривиалните. Това е така в езика, във формите на общуване и на много други места. Но сега ние се държим така, сякаш елитарните неща трябва да са валидни за всички. Това е демократичното недоразумение. Дифузията на отличника в масата, както наричат това социолозите, не сполучва...

Масата винаги е била сравнително необразована. Но вероятно никога не е имало толкова голямо множество от образовани или информирани хора, както сега.

Така е. По този начин феноменът става интересен. Загубата на истинска глупост или, за да изразим това положително, загубата на простота е огромна. Днес вече няма да намерите простоват човек, ще откриете съставна част от комуникацията, през която преминава това, което обикновено се говори, която пропуска и през себе си всичко, което тече през каналите на комуникация. Ясна ограниченост и запомняща се форма на наивност вече няма никъде, тя е покрита с лустрото на външна интелигентност.

Вместо това намирате слой от много информирани хора, най-вече от нечувствителни души, които нямат никакво разбиране за това, което се намира извън информацията. Действително информираността е болезнена встрастеност... Това е по-екстремно, отколкото преди, когато все още имаше различни професии с определена номенклатура, в която човек се изразяваше.

В какво се състои същността на елита? Все пак той съществува.

Има огромно аналитично знание, изобилие или излишък от дискурси и проекти за света. Но трябва да осъзнаем, че всички те до един принадлежат към една интелектуална култура, която понастоящем няма думата. В противовес на това съществува авангардът на техническо-икономическата култура, която има абсолютен приоритет, която разбира от правене на нещата, от функциониране, от ноу-хау, но не блести чрез духовни постижения.

Оценявате това като незначително?

Съвсем не, защото това представя същински променящото се в нашия свят. Необсъденото. Това, което се случва, се случва без какъвто и да философски или естетически рефлекс.

Какво липсва?

Красивото. Научният елит е само въпрос на програмата за отглеждане. В малкия останал кръг, който все още се занимава с литература или театър, обаче, не може да се говори за елит. Никой от авторите, които познаваме, днес не би изявил готовност да предвожда цялото това. Както, например, Карл Фридрих фон Вайцзекер или графиня Дьонхоф с години говореха за тези неща във Вашия вестник. Беше още жива представата, че корабът може да се  управлява, ако човек ясно се придържа към етичните проблеми.

Този вид морализъм, този апел да вършим онова, което изисква от нас чувството за чест и отговорност, не е дал никакъв, ама никакъв плод, всичко върви по своя автономен път на нововъведения. Има огромна повърхностна структура, която продължава да се развива с най-голяма собствена динамика.

Чувствате ли се притиснат до ръба?

Къде другаде да живее човек?

Как си обяснявате гнева, който винаги предизвиквате?

За това има различни причини. Мисля, че едната я знам. Всичко, което днес се докосва до трансцендентното и богословското, отвращава нашата критична интелигенция на забавленията. Намирам за голям пропуск, че богатството на мисълта през вековете, което е събрано в богословието, днес почти никога не се вмъква в интелектуалните спорове. Е, аз не съм богослов. Аз само прецизирам детайла на едно трансцендентно умонастроение. Понастоящем то е трудно споделимо. Съмнявам се, че това ще остане  дълго време така.

Източник: zeit.de; автор: Улрих Грайнер; със съкращения;

Превод: Господин Тонев;

снимки: tagesspiegel.de; hiperboreja.blogspot.com; zeit.de;