Борис Христов: Задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава

Борис Христов и стихотворение от стихосбирката „Честен кръст”

Борис Христов е съвременен български поет, роден през 1945 година в село Крапец, Пернишко. Работи като учител, журналист и сценарист. Борис Христов е носител на Голямата литературна награда на СУ „Св. Климент Охридски” през 2000 година. Автор е на стихове, сценарии за игрални и документални филми, по-известни са неговите стихосбирки „Вечерен тромпет” (1977 г.) и „Честен кръст” (1982 г.). Д-р Любомир Канов, психиатър, политически затворник по времето на комунистическия режим и автор на белетристични книги описва по следния начин смисъла в поезията на Борис Христов: „При него всеки стих е закована сълза, нищо не може да бъде дописано или премахнато, защото неговите стихотворения не са написани с мисъл за престиж, те са писани, защото не е могъл да не ги напише. И затова не могат да бъдат сравнявани с други - те са породени единствено от искреността в сърцето на поета”.

                          Сърдечен удар

Ужасно е да гледаш как по хълма се задава - задъхана от тичане мечтата как край тебе отминава.

А ти, издигнал в пладнето ръждясала мотика, оставаш да стърчиш сред облаци пушилка.

И няма път и влак, а като камъче отронен стоиш и стискаш стръкчето отскубано до корен.

И ако в своя гняв една пчела убиеш на колана, осите са избягали затворници и няма да ги хванеш.

Но ти събра каквото е останало от капналото тяло и се измъкна към дома под слънчевата наковалня.

Издухал пепелта от сламената шапка на главата, потъна в сянката на свойте думи - тишината.

И свит сега върху прането в стаицата малка, дочуваш как часовника пере с голямата бухалка.

И там като умрял до вечерта се излежаваш - ужасно е мечтата всеки ден край теб да отминава.

Ала това не е смъртта, нещастнико самотен. Ще дойде тя с тесла в ръка и молив зад ухото.

Ще влезе в пивницата и ще ни запише имената. А после ще разбие бъчвите - да изтече душата.

Снимка: dnevnik.bg;