С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Боб Пейсли за ценностите във футбола, за своите възгледи и футболна философия

Боб Пейсли за ценностите във футбола, за своите възгледи и футболна философия

Боб Пейсли: Невъзможно е само да се побеждава

Интервю с Боб Пейсли (1919 -1996) - човекът, който създаде футболното чудо, наречено „Ливърпул”. Футболният мениджър, който освен многото отличия, спечелени с отбора, получи и едно признание, с което преди него не бе удостояван друг футболен специалист – титлата „Почетен доктор” на Ливърпулския университет. Иначе е един съвсем обикновен човек, дори бих казал незабележим. Нисък на ръст, с прошарена коса, облечен съвсем непретенциозно. Въпрос: Какво е схващането Ви за футбола и за спорта въобще като отправна точка във Вашата работа? Боб Пейсли: Спортът е сблъсък, но не война. Това особено добре трябва да се разбира във футбола, където някои треньори все по-често казват на своите състезатели: „Днес трябва да победите на всяка цена независимо от средствата. Ако трябва, дори ще изнесете противника си на носилка”. Сблъсъкът между двама души, между два отбора  трябва да излъчва красота, да носи естетическа наслада, а не да провокира низките страсти на играчите и на запалянковците. Можеш да демонстрираш превъзходство над съперника, можеш дори да го обезличиш на терена, но го направи красиво! Футболът разполага с достатъчно средства за това, за да прибягва към други, които нямат нищо общо със спортстменството. Бъди по-бърз, по-техничен, по-точен, по-умен от своя съперник, бъди по-твърд от него (все пак футболът е мъжествен спорт), но зачитай неговото достойнство и не застрашавай здравето му. То му е необходимо точно толкова, колкото и на теб, за да изкарва хляба си. Ако на улицата ритнеш или удариш някого, той може да те осъди и да платиш глоба в зависимост от повредата, която си му нанесъл. Във футбола такава мярка няма. Този факт сам по себе си изключва насилието в играта. Всъщност на терена насилието е проява на безсилие. Именно това се стремя да внуша на моите футболисти. Вие познавате твърде малко вкуса на поражението. Все пак какво казвате на Вашите възпитаници в такива случаи, особено когато е загубена много важна среща? Нищо не им казвам. Стремя се да ги подготвя предварително за подобна ситуация. Опитвам се да ги накарам да разберат, че футболът е сплав от радости и разочарования и тези настроения се редуват през различни периоди в живота на всеки отбор, на всеки футболист. Невъзможно е само да се побеждава. В тази закономерност според мен се крие половината от привлекателността в играта и който не я възприема и осъзнае, не може да си изгради правилни спортни възгледи, правилна футболна философия. Има ли още нещо, към което се стремите във Вашата работа? [caption id="attachment_13118" align="alignnone" width="580"] Треньорът на Ливърпул Боб Пейсли изнася от терена своя футболист Емлин Хюз, април, 1968 г.[/caption] Като ми задавате този въпрос, сигурно имате предвид факта, че „Ливърпул” е печелил всички отличия, които могат да бъдат спечелени от един футболен клуб и на практика няма какво повече да се печели. Това е така, но не отличията правят футбола – прави го играта. Въпреки големите успехи ние съвсем не сме постигнали всичко по отношение на играта. Едни от отбора си отиват, идват други. Потенциалните възможности на състава са по-големи от това, което показва. В таланта и амбицията на младите да се утвърдят в отбора виждам резерви за още по-добър футбол. Моята цел е да ги използвам пълноценно. Какви качества трябва да притежава един футболист, за да привлече вниманието Ви? За мен физическата подготовка  и универсализмът са основното в нашия спорт. Необходимо е темпото на игра да се поддържа високо до края на мача и всеки да бъде  и нападател, и защитник според ситуацията не терена. Но аз не търся непременно футболисти, у които тези качества вече са напълно изградени. Те могат да се развиват по време на тренировка, ако все пък състезателят има някакъв талант. За ме е важно футболистът да има високи цели и да не се щади по пътя на успеха. На каква основа се изграждат взаимоотношенията Ви с играчите в отбора? Не може да се каже, че съм особено либерален треньор. По-скоро съм строг и не обичам футболистите да ми се качват на главата. Разбира се, аз им давам пълна свобода там, където е необходима – по време на игра, когато трябва да мислят и импровизират, и в живота им извън отбора, където трябва да се разтоварят и да възстановят силите си, както те намерят за най-добре. Не позволявам отклонения от моите планове само по време на подготвителния период и на тренировките през седмицата. Най-важното е да успея да убедя футболистите в техните възможности и да не им обещавам никога повече от това, което могат да постигнат. Подобни обещания могат да ги стимулират в определен момент, но разминаването, което неизбежно настъпва след това, подронва авторитета на треньора и разколебава психически отбора. Никога не съм многословен пред футболистите и никога не ги упреквам за слаба игра. В отбора има създадено такова високо чувство за отговорност, че всеки, който е играл зле в даден мач, усеща мълчаливото порицание на целия колектив, а това е по-тежко от всякакви упреци. Имало ли е случаи, в които сте били несправедлив към някои от Вашите футболисти? Това е интересен въпрос. Несправедливостта може да амбицира човека, към когото е проявена, а може също така да прекърши неговия ентусиазъм и да спре развитието му. Всичко зависи от характера и психиката му. Имало е случаи, в които съм проявявал съзнателна несправедливост към някои играчи. Например някой футболист играе отлично, а аз въпреки това не му поставям най-високата оценка. Разбира се, трябва добре да познавам състезателя и предварително да съм убеден, че това мъничко ощетяване ще му подейства стимулиращо, ще го накара да заработи с удвоени сили, за да разкрие напълно своите възможности. Ако не съм сигурен в това, не рискувам, защото може да се получи обратен ефект. Имал съм и случаи, в които пък съм давал на определен футболист по-висока оценка от заслужената. Мисля, че това също е несправедливо, но има хора, които се развиват добре, когато им се дава малко аванс. Те са с по-деликатни характери, чувстват подкрепата и доверието и се стремят да ги заслужат. Те разбират, че не са направили достатъчно срещу това, което им се дава и не искат да остават длъжници. Така че несправедливостта, проявявана под формите, за които разказах, може да бъде използвана от треньора като двигател на развитието на отбора. Става ясно, че освен всичко друго треньорът трябва да бъде и много добър психолог... Това е абсолютно задължително условие, за да се ръководи успешно един отбор. Трябва да се познават отлично характерът и проблемите на всеки футболист, както и психическото състояние на целия колектив във всеки момент. Едва тогава ще бъдат налице условията, които ще позволят на треньора да взема правилни решения. Какво ще кажете, опирайки се на Вашия богат опит: лесен или труден е животът на футболния треньор в Англия? По-скоро труден, отколкото лесен, макар че е много емоционален и интересен. Трудността идва от това, че треньорът носи отговорността за всичко, което се случва с отбора, независимо дали печели или губи. Той е нещо като гръмоотвод, върху който се стоварват ударите на всички – на ръководството на клуба, на журналистите, на общественото мнение, дори и на футболистите. Не съм чул досега, когато даден отбор играе слабо, да бъдат упреквани за това състезателите. Винаги на прицел е треньорът, който често губи и работата си. Хвален или критикуван, треньорът е безспорно най-дискутираната личност във футболния свят, винаги е разголен пред очите на всички. Това създава у него чувство на несигурност, затормозява го психически и се отразява отрицателно върху работата му. Много хора мислят, че футболът се прави от смяната на един треньор с друг. Те не се опитват да вникнат в проблемите на отбора и да помогнат на този, който го ръководи. Треньорът не знае какво ще се случи с него през следващата седмица, а това не може да не го потиска. Какво не можахте да разберете по време на Вашия дълъг житейски и професионален път? Във футбола не можах да разбера как е възможно да се дават такива огромни суми за купуване на различните футболни звезди, които всъщност са обикновени хора като всички други. Тези невероятни суми деформират футболистите, затова винаги съм бил против в „Ливърпул” да се купуват скъпи играчи. В живота пък никога не съумях да разбера онези хора, които се стремят да разрешават проблемите си със средствата на силата и принудата.            Източник: „Футболни гости”, автор Георги Бойчев; Медицина и физкултура, София, 1987 г.; снимки: independent.co.uk; twitter.com; inews.co.uk;