Духовни предписания на „Бхагавад гита” за съвършено изпълнение на дълга

Откъси от Бхагавад гита, най-почитаната книга на индуизма

Бхагавад гита („Божествена песен”) е най-известната книга на индуизма, уникално явление в историята на индийската култура. Бхагад Гита е история на войната между два лагера от едно и също семейство - Пандавите и Кауравите, техните армии вече са разположени на бойното поле.

Арджуна, един от петимата братя Пандави, е изпаднал в състояние на обърканост и безпокойство, защото вижда своите приятели и роднини, с които трябва да води братоубийствена битка. Кауравите са негови братовчеди, с тях е прекарал детството си, отсреща са и тези, които са го учили на управление и изкуство – готови да се бият срещу него.

Как да се сражава срещу хора, „които са достойни за почитта му. По-добре да живее от просия, отколкото с цената на живота на тези велики души, които са негови учители.” В това душевно състояние Арджуна губи увереност в себе да взема правилни решения, объркан е относно своя дълг и не знае как да действа. „Не знаем кое е по-добре, да ги победим или да бъдем победени?”

Кришна (Бхагаван), считан за Бог, въплътен в човешко тяло, за Върховната личност, е взел страната на Пандавите, като е станал колесничар на Арджуна, главнокомандващ армията на Пандавите. Арджуна се обръща за съвет към своя колесничар и учител Кришна. Наставникът на Арджуна – Върховната личност Кришна му напомня дълга на воина, който забранява отбягването на сражение, дава му напътствия как да изпълни дълга си, как да се освободи от желанията и да постигне истински мир.

Кришна, Върховната личност към Арджуна

Кришна, Върховната личност, изрича следните думи: „Мой скъпи Арджуна, как се появи това замърсяване у теб? То въобще не подхожда на човек, който знае цената на живота... Не се отдавай на безсилието, което води до деградация. То не ти подобава! Преодолей дребнавата слабост в сърцето си и се изправи...

Ти скърбиш за нещо, за което не си заслужава да скърбиш. Мъдрите не оплакват нито живите, нито мъртвите...

Временното появяване на щастие и нещастие и изчезването им с течение на времето наподобяват настъпването и изчезването на зимния и летния сезон. Те възникват от сетивното възприятие и човек трябва да се научи да ги търпи, без да бъде смущаван.

Личност, която не се смущава от щастие и нещастие и е непоколебима и в двете, със сигурност е достойна за уважение.

За душата няма раждане, нито смърт. Тя не е започнала да съществува, тя не започва да съществува и няма да започне да съществува. Тя е неродена, вечна, вечно съществуваща и първоначална. Тя не е убивана, когато тялото е убивано.

Индивидуалната душа не може да бъде начупена или разтворена; тя не може да бъде нито изгорена, нито изсушена. Тя съществува винаги и навсякъде, неизменна, неподвижна, все същата..

[caption id="attachment_4290" align="alignnone" width="580"] Бог Кришна, Върховната личност към Арджуна, главнокомандващ армията, за дълга на воина[/caption]

Дълг да се сражаваш за религиозни принципи

Що се отнася до дълга ти на кшатрий (каста на воини, светски владетели, управници), знай, че няма по-добра работа за теб от това, да се сражаваш за религиозни принципи... Ако не изпълниш религиозния си дълг и не се сражаваш, със сигурност ще извършиш грехове поради пренебрегването на дълга си и така ще загубиш славата си на воин.

Хората вечно ще говорят за позора ти, а за една уважавана личност безчестието е по-лошо от смърт... Великите генерали, които почитат името и славата ти, ще помислят, че си напуснал бойното поле от страх и ще те считат за нищожество.

Твоите врагове ще те обрисуват с жестоки думи и ще се подиграват със способностите ти. Какво би могло да бъде по-болезнено за теб?

Сражавай се заради самото сражение, без да се грижиш за щастие или нещастие, загуба или печалба, за победа или поражение и като действаш по този начин, никога няма да си навлечеш грехове...

Всичко, за което служи малкият кладенец, може да бъде направено изведнъж от големия водоизточник. По същия начин всички цели на Ведите се откриват на този, който знае целта отвъд тях.

Ти имаш право да изпълняваш предписания ти дълг, но нямаш право на плодовете от дейностите си. Никога не се смятай за причина на резултатите от дейностите си и не бъди привързан към изпълнението на дълга си.

Човекът, твърдо установен в съвършено знание

В този материален свят човек, който не се влияе от доброто или злото, което го постига, и нито го възхвалява, нито го презира, е твърдо установен в съвършено знание.

Докато съзерцава обектите на сетивата, човек развива привързаност към тях. От тази привързаност се ражда похот, а от похотта възниква гневът. От гнева възниква пълната илюзия и от илюзията – объркване на паметта. Когато паметта е объркана, човек изгубва разума си, а когато изгуби разума си, отново пада в материалното блато.

Както една лодка във водата е отнасяна от силния вятър, така дори едно от блуждаещите сетива, върху които се съсредоточава умът, може да отнесе човешкия разум.

Само човек, който не е обезпокояван от непрекъснатия прилив на желания в него, както океанът остава винаги неподвижен, въпреки че реките постоянно го пълнят, само той може да постигне мир, а не този, който се стреми да удовлетворява желанията си.

Личност, която е изоставила всички желания за сетивно наслаждение; която живее свободна от желания; която е отхвърлила всяко чувство за собственост и е освободена от лъжливо его – единствено тя може да постигне истински мир...”

Откъсите са от „Бхагавад гита такава, каквато е”; издание на „Бхактиведанта бук тръст”, 1990 г.;

Снимки: nicewallpapers.in; satyasurya.wordpress.com;