България, български граждани, българи, управление в България

България, български граждани, българи, управление в България
 

Доста сме се вече лъгали… Наместо празните надежди, които имахме от другите народности, ние се отдаваме само на бога и се надяваме на своята собствена мишница.

Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знай какъв. Там нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.

На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат записани само три думи: „Свобода и всекиму своето!” Васил Левски (1837-1873)

В тази наша страна, дето страстите са тъй разпалени и за най-дребното, дето мегданът си остава все същият малък, а атовете тъй бърже се размножават. Гдето всички наши са ангели, всички не наши са дяволи, а тия, които са свободни и не чакат от никого ечмика – тях може всеки безнаказано да пренебрегва.. Кой ще му каже? Кой ще му даде примера? Александър Балабанов (1879-1955), български литературовед и преводач

Петстотин години се крепи една култура в простонародния живот и нейното име е култура на оцеляването, на съзнанието, което може да се нарече робско, изразяващо се в простото изречение „Преклонената главичка остра сабя не сече”.

Навремето Иван Хаджийски обърна внимание на широко разпространената българска сентенция „Всеки е мошеник до доказване на противното”. Това е ключов израз на българския манталитет с типичната му мнителност и подозрителност. Тази поговорка е своеобразен код на липсата на доверие в социалните отношения. Подозрителност има и по отношение на цели социални групи, слоеве, класи.

Българската духовност намира свое убежище в народния религиозен живот, в песенния фолклор, в народни сказания, пословици и поговорки, в обичаи, които се предават от поколение на поколение, в простонародния чудно красив български език, който в прелестта на диалектите си е несравним. Езикът на българските майки надживява игото и е хранилище на българския дух.  По такъв начин скръбна България запазва свое място в духовната форма на Европа.

Както се влачат българските работи, България сама ще се затрие, ако не се проникне от духовната форма на Европа, за да преобразува собствената си с непренебрежими скъпоценности духовна форма, тоест самоличност. Проф. Георги Фотев, роден през 1941 г., български социолог

Какъв е днешният средностатистически българин? - Объркан човек. Ясно е, че живеем в трагикомедия. Аз бих го определил така: ако на нашенец подариш телескоп, той няма да го насочи към звездите да гледа, а ще го обърне към съседния блок. Българинът е взрян в жълтото, в клюкичката повече, отколкото да се обърне към приятеля си, към другите. Станахме някак прекалено алчни, прагматични. Камен Донев, роден през 1971 г., български актьор

Едва ли има народ с орис като нашата… Приличам на мономан, все същите горчиви мисли за българската съдба и все същите безплодни, а може би и погрешни разсъждения за българската душа не ми дават спокойствие.

Едва ли има народ с такава орис като нашата… Тъмното и безпросветно робство отвърна погледа ни от духовното. Страданията са отвърнали погледа на народа от собствената му душа. Емилиян Станев (1907-1979 г.), български писател

Едно би смутило нашия егоист – да го надхитрува някой. Когато у другите народи думата „хитър” е синоним с лукав, вероломен и прикачена на някое лице, би го понижила в мнението на обществото, у нас с епитета „хитър” се кичат като с най-почтена декорация: „Брей, хитро момче излезе, да е живо на баща си, всинца ни измами! Не можахме да го излъжем! Ашколсун! Браво!” Иван Шишманов (1862-1928), български писател, преподавател и политик

Шмекерлъкът се среща навред по света, но сред нас, българите, най-често. С него, изглежда, „плащаме” за несгодите и неблагополучията си в миналото: 750 години робство, тежък нечовешки живот и прочие. Сега всичко е друго – и този недостатък изпъква, дразни и наскърбява.

Това е поговорката, ме озадачава и която не съществува в други народи, поне не в такъв вид: „Бежанова майка не плаче, плаче Стояновата майка”. Или: „Изтъка си платното, ритна кросното!”. Това са мъдрости на човешката неблагодарност - най-долното у човека! Петър Димков (1886-1981), народен лечител

Банално е да се повтаря, че сме мафиотска страна. Част от върхушката ни е оплетена в тъмни дела, свързани и с подземния свят; хора от всички власти, включително четвъртата, банкери, висши пазители на реда и т. н. Усещането е, че стоим пред непробиваема стена. Хвърлените камъни на възмущението потъват без звук. Ако викаш много, ще те оклеветят. Ако говориш за морал, ще те направят смешен. Мафиотската среда налага своите „ценности”, променя човешкото съзнание, за да харесваме онова, което ни унищожава. Димитър Коруджиев, роден през 1941 г., български писател 

И да се гордея и да не се гордея, все си оставам българин. Така че по-добре да се гордея. Любен Дилов (1927-2008), български писател

Тъгата по България е неизбежна, но аз винаги нося нейния образ в сърцето си и това ми помага да преодолявам разстоянието. Таня Шелхорн, родена през 1951 г., българска писателка

По-добре е да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Стефан Стамболов (1854-1895), български държавник и поет

У прабългари, у нови българи – се една песен: чернилото иде отгоре! Управникът е лекар на държавата; какво да се прави, когато тоя лекар е най-големият разпространител на зараза?

И тогава се извърши едно дивно и безумно нещо: за да могат навеки да ездят простонародието, за да запазят своите привилегии, за да останат и под турско владичество официални грабачи, смукачи и дерачи – българските велможи и управници приеха мюсюлманството.

Има една българска поговорка – многозвучаща в своя лаконизъм и болезнена в своята комичност, - коята гласи: „Турчин със сила и грък с книга – докараха ни до този хал!” В тези дванадесет думици четем историята на пет дълги столетия.

Свирчовци се придържат раболепно о тая програма! Те изгладяват българина, за да му дадат дохаки (за да се справят с него, да му дадат заслуженото), осъждат го на банкрутство, за да го стреснат, за да го сплашат, за да го направят гъвкав и податлив, за да го направят лесноуправляем. За да господаруваш – развращавай! Стоян Михайловски (1856-1927), български писател, общественик и политик

Смятат и чужди, и наши, българина за много консервативен. Но това не е недостатък! Защото, ако не беше консервативен, отдавна щеше да загуби своя език, останал пет века без книга, и щеше да изчезне като народ. И тъкмо защото е консервативен, той е запазил своята самобитност. А какво е народ без свои самобитни, неповторими у други народи черти? Бледо копие на някой друг. Такъв народ не може да се развива в потока на своите традиции и няма бъдеще.

Струва ми се също, че българският народ е може би единственият в Европа, у който с такава строгост и с всички средства си пази семейната чест. Не говоря за интелигенцията, а именно за народа. Неслучайно българският войник е единственият, който не е изнасилвал жени през отминалите войни. Кирил Христов (1875-1944), български поет, преводач и драматург

В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политики, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и прочие. Найден Шейтанов (1890-1970), български философ

Но злата българска съдба е такава: тя унищожава живота на най-достойните български синове с онова детинско лекомислие, с което децата унищожават най-скъпоценните вещи, без да съзнават, какво правят, с животинския инстинкт на своята неразвита природа. Тодор Кожухаров (1891-1945), журналист и политик, директор на вестник „Слово”

Всичко у нас е не толкова плод на естествено посяване и узряване, колкото от разочарование от посятото и поникналото. В страни като нашите разочарованието е колосален фактор, отчаянието и следващите го отчаяни теории за спасение, за чудо, спасително чудо, подхранват и поддържат един неунищожим обществен инфантилизъм. Тончо Жечев (1929-1999), български писател и литературен критик

Аз имах възможност и в сегашното си раждане да избера друга държава, но избрах България. Не виждам основание следващия път да променям решението си.

Полюсите на разединението не са само два, множат се… Наследството е страшно. Миналото, макар и маскирано, ще ни причаква, скрито зад завоите на бъдещето. Може би едно земетресение би изиграло ролята на обединяващ фактор. Но и това ще бъде за кратко време… Не бива да се самозалъгваме. Кой ще плаща за престъпленията и невежеството? Няма спор – потърпевшите. И отгоре на всичко ще бъдат обругавани от слугите на истинските виновници.

България винаги се е справяла с враговете си. Погубвали са я нейните спасители. Константин Павлов (1933-2008), български поет

Снимки: seebulgaria.net; pressadaily.bg;