С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Айн Ранд: Да градим живота си върху три ценности — разум, цел и самоуважение

Айн Ранд: Да градим живота си върху три ценности — разум, цел и самоуважение

Айн Ранд в интервю за списание „Плейбой” (3 част)

Въпрос: Как оценявате състоянието на съвременната литература като цяло? Айн Ранд: От философска гледна точка тя е аморална, от естетическа – отегчителна до смърт. Посвещавайки се изключително на изследване на порочното и безумното, тя се е превърнала в нещо подобно на клоака. Няма нищо по-скучно от порока. Като писател смятате ли философията за главна цел на вашето творчество? Не. Моята главна цел е да изградя образа на идеалния човек, човекът, какъвто „може и трябва да бъде”. Философията е необходимо средство за постигането на тази цел. Във Вашия ранен роман „Химн” героят ви заявява: „Избира моята воля и изборът на моята воля е единствената заповед, на която се подчинявам”. Това не е ли анархизъм? Свободното желание или воля ли е единственият закон, на който трябва да се подчинявяме? Не, не свободната воля. Цитираните от Вас думи са своего рода поетична декларация, обусловена от общия контекст на „Химн”. Аз използвам понятието „свободна воля” в съвсем различен смисъл от този, който обикновено му се придава. „Свободната воля” се състои в способността на човек да мисли или да не мисли. Актът на мисленето – това е главният акт на човешкия избор. Разумният човек никога не се ръководи от желания или капризи, а само от ценности, основани на рационални съждения. Това е единствената висша власт, която той може да признае. Но това не означава анархия, доколкото ако човек иска да живее в свободно и цивилизовано общество и е с ума си, ще спазва законите, когато те са обективни, разумни и действени. Писах статия на тази тема в бюлетина „Обективист” — за необходимостта и полезните функции на правителството. И какви са според Вас полезните функции на правителството? По същество то има само една полезна функция – да защитава правата на личността. Доколкото тези права могат да се нарушават само чрез употребата на физическа сила и някои нейни производни, то правителството е длъжно да защитава хората от тези, които първи прибягнат към нея. В това се състои и истинската задача на правителството – да бъде полицай, който защитава хората от насилие. Ако сила може да се използва само в отговор на използването на сила, дали правителството е в правото си да прибятва към сила при, да кажем, събирането на данъци или военната повинност? По принцип смятам, че плащането на данъци трябва да е доброволно, както и всичко останало. Но как това да стане е много сложен въпрос. Мога само да предложа някои методи, без да твърдя, че съм намерила отговорите. Например, правителствената лотария, организирана в много страни от Европа, е един от добрите методи за доброволно събиране на данъци. Има и други. Данъците трябва да се превърнат в доброволни пожертвования за правителствените служби, които действително са нужни на хората, и за които те са готови да платят – като за застраховка. Но, разбира се, това е проблем на далечното бъдеще, на времето, в което хората ще са създали напълно свободно общество. Това ще е последната, в никакъв случай първа, от поредица реформи, които трябва да се осъществят. Що се отнася до задължителната военна служба, това е неправилно и неконституционно. Това е нарушение на основните права на човека, на правото на живот. Никой няма право да изпраща човек да воюва и умира за каузата на този, който го изпраща. Никоя страна няма право да принуждава хората да й служат. Службата в армията трябда да е изцяло доброволна и както ще ви кажат военните специалисти, армиите, изградени на този принцип, са най-добрите армии. А що се отнася до другите обществени нужди? Смятате ли например, че пощенските услуги са законна функция на правителството? Дайте да изясним следното: моята позиция е абсолютно последователна. Не само пощата, но и улиците, и пътищата, и преди всичко, училищата, трябва да са частна собственост и да се управляват от частни лица. Аз съм за отделяне на държавата от икономиката. Правителството трябва да се занимава само с тези въпроси, които са свързани с употребата на сила. Това означава полиция, въоръжени сили, съдилища за разрешаване на споровете между гражданите. И нищо повече. Всичко останало трябва е в частни ръце. Тогава то ще се управлява значително по-добре. Във всички свои произведения твърдите, че в съвременния свят, дори в капиталистическите страни, личността се потиска, а инициативата се задушава. В романа „Унизеният Атлас” Джон Голт организира стачка на „мислещите хора”, което довежда до крушение съществуващото колективистично общество. Не мислите ли, че е дошло време художниците, интелектуалците, творчески мислещите бизнесмени по същия начин да си вземат обратно талантите от обществото? Все още не. Но преди да обясня, трябва да коригирам част от Вашия въпрос. Това, което ние имаме сега, не е капиталистическо общество, а смесена икономика, тоест, смес от свобода и принуда; и това общество се движи, ако съдим по преобладаващите в момента тенденции, към диктатура. В „Атлас” действието се развива във време, когато обществото е достигнало фазата на диктатура. Когато това се случи, ако се случи въобще, тогава ще дойде време да се стачкува. Но не по-рано. Какво разбирате под диктатура? Как бихте я дефинирали? Диктатурата е такава държава, която не признава правата на личността, в която правителството има пълна и безгранична власт над хората. Къде, според Вашето определение, минава разграничителната линия между смесената икономика и диктатурата? Ayn R 4 Диктатурата има четири отличителни признака: еднопартийно управление, екзекуции без съд за политически престъпления, експроприация или национализация на частната собственност и цензура. Особено последното. Докато хората могат свободно да говорят и пишат, докато не е въведена цензура, те все още имат шанс да реформират обществото, да го насочат по по-добър път. Но когато въведат цензура - това е знак, че е време за интелектуална стачка. Под това разбирам, че хората няма да се длъжни по никакъв начин да сътрудничат с обществения строй. А като изключим такава стачка, какво според Вас трябва да се направи, за да се осъществят тези обществени промени, които смятате за желателни? Обществените тенденции се определят от идеите. Именно идеите създават или разрушават обществените системи. Следователно, трябва да се отстояват и разпространяват правилните идеи, правилната философия. Бедите на съвременния свят, включително разрушаването на капитализма, бяха причинени от алтруистичната, колективистка философия. Хората трябва да се откажат именно от алтруизма. А как бихте дефинирали алтруизма? Това е нравствена система, според която човек няма право да съществува заради самия себе си, а единствено оправдание за неговото съществуване е служенето на други хора. Според алтруизма саможертвата е върховен морален дълг, ценност и благо. Това е нравствената основа на колективизма, на всички диктатури. За да се стреми към свобода и капитализъм, на човек му е нужен не-мистичен, не-алтруистичен, рационален естетически канон — нравствено учение, което утвърждава, че човек не е жертвено животно, че има право да съществува заради самия себе си, без да се принася в жертва на другите и без да принася другите в жертва на себе си. С други думи, това, от което отчаяно се нуждаем сега, е етиката на обективизма. Излиза, че според Вас, за да се осъществят тези промени, трябва да се използват главно възпитателни и пропагандистки методи? Да, разбира се. Какво мислите за твърденията на Вашите противници, че моралните и политически принципи на обективизма Ви поставят вън от основното русло на американската мисъл? Аз не признавам такова понятие като „основно русло на мисленето”. Може би то е приложимо към диктатурата, към колективистичното общество, в което мисълта е под контрол, и където съществува „основно русло”- само лозунги, а не мисли. Такова нещо в Америка няма. И никога не е имало. Чувала съм обаче този израз да се използва, за да се попречи на общуването с аудиторията на всеки новатор, на всеки нон-конформист, на всеки, който може да предложи нещо оригинално. Аз съм новатор. Това е знак за отличие, знак на честта, а не нещо, което трябва да криеш, за което да се извиняваш. Всеки, който може да предложи нови или ценни идеи, излиза извън пределите на интелектуалното статукво. Но статуквото не е „русло” и още по-малко, не е „основно русло”. То е застойно блато. Именно благодарение на новаторите човечеството се движи напред. Вярвате ли, че обективизмът като философия рано или късно ще се разпространи по цял свят? Никой не може да отговори на подобен въпрос. Човекът има свободна воля. Няма гаранции, че някога, в някое следващо поколение, хората ще предпочетат да бъдат рационални. Освен това на философията изобщо не й е нужно да „се разпространява по цял свят”. Ако зададете въпроса по друг начин, например ако попитате не мисля ли, че обективизмът ще стане философия на бъдещето, ще ви отговоря „да”. Но с една уговорка: ако хората се обърнат към разума, ако не бъдат унищожени от диктатурата, ако не бъдат хвърлени назад в Средновековието. Ако хората съхранят свободата достатъчно дълго, за да имат време да помислят – тогава обективизмът ще е тази философия, която ще приемат. Защо? Във всеки исторически период, когато хората са били свободни, винаги е побеждавала най-рационалната философия. От тази гледна точка аз казвам: „Да, обективизмът ще победи”. Но никаква гаранция, никаква предопределеност тук няма. Вие много остро критикувате света, какъвто е в момента, а във Вашите книги се съдържат радикални предложения за изменение не само на обществения строй, но и на начина, по които болшинството хора работят, мислят и обичат. Оптимист ли сте за бъдещето на човека? Да, оптимист съм. Колективизмът като интелектуална сила и нравствен идеал е мъртъв. Но свободата и индивидуализма, както и тяхното политическо въплъщение — капитализма, още не са открити. Аз мисля, че хората ще имат време да ги открият. Показателно е, че умиращата колективистична философия успя да роди само култ към порока, безумието, безпомощността и отчаянието. Вгледайте се в съвременното изкуство и литература с тяхното изображение на човека като безпомощно и безмозъчно същество, обречено на неуспех, отчаяние и гибел. Напълно е възможно това да е психологическа изповед на колективистите, но съвсем не е истинският образ на човека. Ако беше така, ние никога не бихме излезли от пещерите. Но го направихме. Огледайте се наоколо, взрете се в историята. Навсякъде ще видите постиженията на човешкия ум. Ще видите колосалния потенциал на човека да постига величие и средството, благодарение на което съумява да го прави. Ще видите, че човек по природа не е безпомощен урод, а е станал такъв, когато е отхвърлил това средство: собствения си разум. А ако ме попитате какво е това „величие”, ще ви отговоря: способността да градиш живота си на трите основополагащи ценности на Джон Голт — разум, цел и самоуважение. Разговор на Алвин Тофлър с Айн Ранд, списание „Плейбой”, 1964 г.; Превод: Калин Манолов; източник: www.rand-bg.com; Снимки: npr.org; faz.net;