Атанас Узунов: Висшата цел на политиката е независимият и свободен гражданин

Атанас Узунов за основните идеи на Лудвиг Ерхард

Доцент Атанас Узунов представя пред сайта „Ценности и общност” основните идеи и принципи на Лудвиг Ерхард от книгата си „Теоретичният фундамент на социалното пазарно стопанство”:

На българската общественост трябва да се изяснява понятието Социално пазарно стопанство. Дори добре подготвени икономисти, социолози и политолози го смесват с някакъв социализъм. Изглежда тази заблуда възниква поради непознаване концепцията на Лудвиг Ерхард, на когото най-вече се дължи германското стопанско чудо. Може да се твърди, че непознаването на Ерхардовата концепция в България доведе до сериозни несполуки в прехода. Преход, който може да се определи като време на експерименти, защото не се опряхме на теоретически обоснованата и практически доказана концепция на Лудвиг Ерхард. Впрочем, не е късно да се обърнем към нея, доколкото ние не сме завършили или даже извършили този преход от колективистичен към индивидуалистичен начин на живот.

Ще подчертая, че понятието Социално пазарно стопанство е единно понятие – свободен и социален стопански ред. В него социалното се обяснява от разбирането на пазарното стопанство като израз на свободата на човека. В центъра на Ерхардовата концепция стои идеята чрез стопанска и обществена политика да се засилва човекът, като се гарантира неговата материална и духовна свобода. От духовна гледна точка Лудвиг Ерхард разбира Социалното пазарно стопанство като морален вариант на пазарното стопанство – свободата трябва да се свърже с реда и правото, за да цари повече справедливост; във всички области на обществото трябва да господства принципът на самоотговорната свобода.

Ерхард предлага концепция за нов обществен и стопански ред, адекватен за всяка страна, навлязла в индустриалната епоха. Този ред се различава от традиционното свободно стопанство и от социалистическото стопанство. Според Ерхард стопанската класическа и неокласическа теория и политика са недостатъчно обосновани и незавършени. Реалното пазарно стопанство не е, както смятат класиците и неокласиците, „чисто”, а „политическо” стопанство. „Свободните” пазари са поле на изява на властни и политически въздействия, а конкуренцията тласка стопанските субекти към ценови споразумения, води до концентрация и централизация на производството и до бягство от лична отговорност. Стои и въпросът – дали може да се говори още за пазарно стопанство, ако то се манипулира и регулира от държавата, от съюзени и големи фирми?

Рационалистичната теория на класиката и неокласиката не отговаря и на нуждата на човека от цялостен ред на живота – работи с механизма „хомо икономикус”, а не с човека – не отчита чувствата, надеждите и страховете на индивида. Човек се чувства слаб и безпомощен спрямо анонимните и необозрими механизми и процеси на пазарното стопанство. Той се нуждае от защита и увереност, че няма да бъде изоставен на произвола. Ако държавата не предложи необходимия минимум защита, човекът е склонен да се отказва от своята свобода и да влиза в колектив по интереси. Обществото се атомизира и колективизира. Накратко – съществуването на пазарното стопанство постоянно е заплашено „отвътре и отвън”.

Освен това традиционната стопанска теория засича при разработване ролята на държавата в едно свободно стопанство, на държавата като „нощен пазач”. На свой ред кейнсианците превръщат държавата в активен участник в стопанския живот. Според тях държавата трябва да стабилизира стопанството, като според нуждите подава или отнема покупателна сила за регулиране на съвкупното търсене на блага (глобално регулиране „държава – помпа”). Кейнсианците нарушават основния принцип на свободата на човека в пазарното стопанство.

Изходна точка за изграждане на коцепцията „Социално пазарно стопанство” са ценностите. Лудвиг Ерхард приема за абсолютна и най-висша ценност свободата на човека. За него тя е естествено право на личността, което никой не може да ограничава. Ерхард разбира свободата винаги като понятие, изпълнено със социално съдържание – свобода, ориентирана и към другите хора. Да не се съобразяваш и да злоупотребяваш със свободата на другите не е свобода, а пиратство. Единственото допустимо ограничение на свободата е собственото доброволно самоограничаване на индивида.

Ерхард не се задоволява нито с негативното определяне на свободата „от”, възприето предимно от либералите, нито одобрява колективно разрешаваната конкретна свобода на социалистите. Той се застъпва за самоотговорната свобода на човека в обществото. Свободата на индивида трябва да се гарантира от държавата, като се вгради в правния ред.



Но далеч по-важно е нейното вграждане в нравствения ред на човека и обществото. Лудвиг Ерхард (на снимката) не се задоволява с формалната свобода. Той държи на материалното освобождаване от ежедневните материални притеснения и на духовното освобождаване на човека от всякакви колективни бездуховности.

Висшата цел на обществената политика е независимият и свободен гражданин. Тя предполага провеждане на политика на разсейване на производителната собственост и преследване на следните цели: стабилни пари, пълна заетост, пълна лична отговорност (никакво анонимизиране, колективизиране и бюрократизиране на личната отговорност). Надеждното помиряване на обществото не може да се постигне нито с преговори между основните групи, нито с периодичните или еднократни намеси на държавата, а единствено с осъзнаването от всеки на функционалната взаимна зависимост на всеки от всички.

Концепцията Социално пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард не предлага преразпределение на доходите в полза на слабите слоеве, тя предлага преразпределение на властта. Чрез поставяне на стопанско-политическата цел стабилни пари в полза на потребителите-купувачи на пазара на блага спрямо монопола на продавачите на блага. Чрез поставянето на целта пълна заетост се стига до засилване на предлагащите трудови услуги. Разбира се, от стабилните пари печелят всички, доколкото се стабилизират трайно очакванията на стопанските лица. Чрез поставянето на целта пълна лична отговорност се предотвратява бягството от отговорност и нейното прехвърляне върху общността, което разрушава свободния ред.

В основата на концепцията Социално пазарно стопанство Лудвиг Ерхард вгражда и своята теория за стопанския кръгооборот. В нея той представя обстойно функциите на държавата, на различните групи и индивиди в икономиката. Държавата трябва да се превърне в помощник и слуга на гражданина. Тя трябва да се оттегля постепенно, но последователно, от намеси в икономиката, защото в противен случай трябва да подкрепя едни групи срещу други, което корумпира държавата и обществото.

Но в замяна на това държавата трябва да засилва устройствената си функция. От това правило Ерхард допуска само едно изключение. Държавата например, която носи отговорност за стопанството като цяло, трябва да се намесва, когато отделните групи започват нелепа борба за по-голям дял в доходите и заплашват чрез инфлационните вълни да унищожат свободния и социален ред. Или когато предприятията се споразумяват да избягват конкуренцията или злоупотребяват със стопанска власт.

Индивидът обаче, постигнал свобода от държавата, не трябва да се предава във властта на някакъв колектив. Той не трябва да търси привилегии и по-голяма сигурност за себе си и своята група за сметка на останалите. Всеки гражданин в ролята на потребител, предприемач или политик може да прецени последиците от различните начини на своето и чуждо поведение за цялото стопанство и обществото. Нужен е граждански кураж.

Наред с това Лудвиг Ерхард предлага създаването на икономическа конституция. Един независим Експертен съвет със статут, утвърден със закон по подобие на Конституционния съд, трябва да разработва безпристрастни ежегодни и периодични експертизи за състоянието на страната и последиците от една или друга правителствена мярка, едно или друго поведение на основните стопански групи, както и надеждни прогнози за развитието на националното и световно стопанство. Всяко правителство ще трябва да се съобразява не само с икономическата конституция на страната, утвърдила Социалното пазарно стопанство, но и с преценките на този надпартиен съвет.

Концепцията на Лудвиг Ерхард не е национално оцветена, той я замисля не като национален, а като интернационален модел. Ерхард изтъква, че не става дума за патентована или готова рецепта, приложима безусловно в конкретните условия на една страна. Известно е, че пазарното стопанство има своите национални особености. Същото важи и за Социалното пазарно стопанство. Същественият признак, за да се класифицира едно национално стопанство като Социално пазарно стопанство, е придържането на обществената и стопанска политика към комплекса от ценности, принципи и цели, разработвани и утвърждавани от Лудвиг Ерхард.

Доцент д-р Атанас Узунов е преподавател в Стопанския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на монографиите „Социалното пазарно стопанство. Идея, концепция, практика”, „За теорията на порядъка”, съставител е на сборника „Избрани мисли на Лудвиг Ерхард”. Неотдавна излезе от печат неговият основен труд „Теоретичният фундамент на социалното пазарно стопанство”, изследване на научните и духовни пластове, от които израстват идеите на Лудвиг Ерхард. Атанас Узунов преподава и живее в София.