С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Атанас Попов: Не мога и не искам да забравя миналото, защото то още кърви

Атанас Попов: Не мога и не искам да забравя миналото, защото то още кърви

 Проф. д-р Атанас Попов за дълга да не забравяме корените си

Публикуваме откъс от предисловието на „Истината за фалшификатите на историческата ВМРО” от проф. Атанас Попов: „Приемствеността изисква нищо да не се забравя, за да дадем отговора на въпроса: „Кой подготви, започна и създаде големите трудности в прехода от тоталитарно към демократично развитие на страната ни?” Отговорът ще получим като разтворим страниците от най-близкото минало. Какво забравихме?

Забравихме това, че през годините на тоталитарния режим нашата нация беше обезкръвена, защото по-голямата част от нейния елит беше ликвидиран по най-жесток начин – десетки учени, университетски преподаватели, управници, парламентаристи, учители, свещеници, чиновници, политици. На някои от тях все още не знаем гробовете. Създадена бе мрачна атмосфера, която предизвика тежко нараняване на здрави български корени. Нима трябва да затворим тези страници сега, когато преходът се извършва от внуците и синовете на онези, които обезкръвиха и обезвериха нашия народ?

... ВМРО на нашите прадеди, деди и бащи е най-изстрадалата българска патриотична организация, която още от своето създаване на 23 октомври 1893 година води нестихваща борба за свободата на Македония и Тракия, свързана с националното обединяване на българския народ.

Немалка част от страданията обаче на ВМРО са причинени от нахълталите в нея тесни социалисти непосредствено след погрома на Илинденско-Преображенското въстание, които получават специално указание от Д. Благоев „да внасят повече социалистически елементи” в теорията и практиката на организацията. Така се очертават съвсем ясно двете крила в организацията – дясно и ляво. Борбата между тях започва след смъртта на Гоце Делчев и Даме Груев, но най-ярко тя се проявява след Рилския конгрес през 1905 година, когато започват безпощадните обвинения между Яне Сандански и Борис Сарафов.

„Левите бяха фанатици – пише Христо Силянов – и гледаха на другарите си отдясно и на нещата изобщо през наочниците на фанатизма.” Осъдителното и престъпното в тяхната дейност започва, когато в споровете за принципи и за тактики се туря в действие и оръжието. Личната омраза и честолюбие, взаимните подозрения и самообвинения са една от основните причини, която задълбочава разкола и взаимната непоносима омраза между двете идейни течения във ВМРО.

Иван Коюмджиев, един от убийците на Михаил Даев, разстрелва по време на молитва прадядо ми поп Стоян, който заявявал съвсем открито, че „левичарските идеи на Сандански и Паница са неблагочестиви, заразни и отровни за човешката душа”. След това злодейско убийство, което разтърсва цялата Неврокопска околия, Христо Силянов кръщава терориста убиец Иван Коюмджиев с прозвището „Българоубиеца”.

[caption id="attachment_3003" align="alignnone" width="580"]Popov 3 Менча Кърничева със съпруга си, дългогодишния ръководител на ВМРО Иван Михайлов [/caption]

Разстрелите на Михаил Даев, Борис Сарафов, Иван Гарванов и на прадядо ми свещеник Атанас Зимбилев имат един и същи почерк. Това е ръката на Тодор Паница, направлявана от Яне Сандански, който проявява своята необуздана, свирепа отмъстителност срещу десетки дейци на ВМРО в Неврокопския край. И двамата са в услуга на социалистите.

Именно те, носителите на социалистическите идеи във ВМРО, посяват семето на раздорите и взаимната разправа. „Санданизмът е един разкол в средата на ВМРО” – пише Иван Михайлов.

Кой и защо разстреля злодейски пред очите на баща, майка, братя и сестри и един от ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание Борис Сарафов, заедно с неговия приятел Иван Гарванов? Ръката на убиеца Тодор Паница и този път бе насочена от Сандански. Кой, кой и защо разстреля в пазвите на Пирин планина легендарния Тодор Александров? Защо и неговата смърт се пазеше в дълбока тайна от убийците?

На 25 май 1925 година във виенския Бургтеатър младата македонска героиня Менча Кърничева, по време на представление на опера, с няколко куршума поваля най-после възхвалявания и до днес от комунистите Тодор Паница.

Освен масовите гробове, за потомците на македонските революционери бяха предназначени лагери, черни роти, изселвания и затворнически килии. Всички тези страдалци са хора с несломим български дух от дясното крило на ВМРО. Помощници на екзекуторите бяха някогашните привърженици на лявото крило на ВМРО, които след кървавия преврат на 9 септември 1944 година преминаха в редовете на комунистическата партия.

Потомците на екзекуторите на толкова светли личности искат да ги забравим. Не, не мога и не искам да забравя миналото, защото то още кърви. И раните му са нанесени от онези, които комунистическата партия обяви за „герои”, а истинските герои от македонското революционно движение не само през тоталитарния режим, но и в наши дни, все още нарича врагове.

Именно затова трябва да се помни миналото, което е своеобразна основа, върху която се изграждат настоящето и бъдещето. Когато то се загърби, настава хаос и безредие в настоящето и неяснота в бъдещето. Онези, които много са страдали, не могат и не искат да го забравят. Не забравят и корените си, защото без тях дървото на живота бързо увяхва и изсъхва”.

Проф. Д-р Атанас Попов, „Истината за фалшификатите на историческата ВМРО”

Издателство „Ираник-М”, Благоевград 2006;

Снимка: www.cross.bg;