С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Астрид Фролоф: Демокрацията и ислямския свят са съвместими

Астрид Фролоф: Демокрацията и ислямския свят са съвместими

Астрид Фролоф за медиите и промените в арабския свят

Астрид Фролоф, журналистка и телевизионна водеща, е говорител на организацията „Репортери без граници” в Германия. В интервю пред вестник „Тагесшпигел” Астрид Фролоф споделя размисли за свободата на печата, за социалните мрежи и възможната промяна в арабския свят.

Въпрос: Г-жо Флороф, организацията „Репортери без граници” представя всяка година списък на най-големите „врагове на свободата на печата”. Президентът на Тунис Бен Али е изчезнал от списъка, но е добавен кралят на Бахрейн. Как се стигна до това, какви са критериите?

Астрид Фролоф: С падането на президента Бен Али в Тунис репресиите на журналисти, слава богу, намаляха. Цензурата на Интернет е премахната, репортерите могат да информират безпрепятствено, възникнаха нови независими вестници. Съвсем различно е положението в Бахрейн: журналисти, които искат да информират за протестите в страната, са заплашвани и арестувани. Много блогъри, репортери и фотографи са в затвора. Главните редактори на опозиционни вестници са принуждавани да подадат оставка.

Всичко това ние научаваме с помощта на нашата голяма мрежа от кореспонденти по целия свят. В списъка на „враговете на свободата на печата” имаме 38 държавни и правителствени шефове, но също така криминални организации и паравоенни образувания, които действат насилствено и със заплахи срещу свободата на печата. В тези държави се упражнява грубо физическо насилие срещу журналисти, цари безмилостна цензура, медии се поставят под икономически натиск или се налагат тежки наказания в медийните закони.

Рухнаха режимите в Тунис и Египет. Може ли вече да се говори за свобода на печата и медиите в тези страни?

Ние знаем от собствен опит, че демократизацията на страните, в които няколко десетилетия е господствала диктатура, е дълъг процес. Преходните правителства в двете страни с голям замах изграждат структури на гражданското общество. В Тунис се разработва нова конституция, в която трябва да се включи и свободата на словото. Тъкмо сега се изгражда лицензиращ орган, който да издава разрешения за нови вестници и радио- и телевизионни канали.

Но все още има много големи пречки: някои теми, като например корупцията или военните все още са както и преди табу за журналистите. В Египет главните редактори на някои държавни вестници бяха сменени, но много стари, верни на режима шефове все още са на поста си. „Репортери без граници” временно ще създаде бюро в Тунис, за да помага при изготвянето на закон за медиите. Това звучи грандиозно, но дали работещите в медиите наистина искат помощ, тоест напътствия от Запада?

Froloff

Twitter и Facebook се честваха като катализатори на революцията. Това ли са те действително или са само инструменти на един млад, способен образован елит, без голямо значение за масата хора? В каква степен те ще окажат влияние и въздействие?

Когато знаем, че 70 процента от населението на Тунис е на възраст под 30 години, можем да си представим колко голям е афинитетът в тази страна към новите социални медии. В Египет нещата не са много по-различни. По времето на Мубарак и Бен Али Интернет беше единствената възможност за много граждани да обменят критична информация или да се организират.

По време на бунтовете Facebook и другите социални мрежи сигурно имаха ускоряващо, но не и причиняващо въздействие. Много други фактори изиграха определена роля. Сега в много арабски страни, но също и в Китай, социалните мрежи се контролират още по-силно.

Ерик Бетерман, генерален директор на „Дойче веле”, заяви: „Интернет вече не е само инструмент за дисиденти и активисти, а и за диктатори.”? Прав ли е?

Абсолютно. Свободата на Интернет има две лица. За опозиционери в тоталитарно управлявани страни Интернет предлага много свободни пространства. Там, където вестници, радио- и телевизионни станции са цензурирани или контролирани от държавата, се търси информация в Интернет. От друга страна, правителства и управляващи в такива страни използват в нарастваща степен мрежата за пропагандни цели. Например, като се инфилтрират сайтове за социални контакти и купени блогъри разпространяват в добре посетени форуми и чатове проправителствени виждания.

Убийството на Осама бин Ладен се посрещна с ликуване на Запад, в ислямския свят отчасти се изразява съжаление, отчасти се критикува остро. Това значително ще поощри анти-ислямските клишета. Какво могат да направят медиите в тази посока?

Западът има неточна и често изграждана чрез предразсъдъци представа за арабския свят. Понятието „арабските страни” всъщност не съществува. Всяка страна си има своите собствени условия. Ние знаем много малко за богата арабска култура и нейните хора. Нашата задача като журналисти е да просвещаваме и споделяме това, което движи арабския свят. И това също така означава незабавно да се отърсим от близките до сърцето ни анти-арабски клишета - като например това, че демокрацията и ислямския свят не се съвместими. Промяната е възможна.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Тагесшпигел”;

Снимки: brandigg.ch; lasemaine.org;