Асен Спиридонов: Молитва за идентичност

Българският футбол страда от фрапантна загуба на идентичност

„Идентичност” (lat. idem – същият, същото) - това е сумата от белези, отличаваща същността на един индивид от другите. „Идентичността” е понятие, чиито синоними са самоличност, еднаквост, самоопределение, тъждественост на едно или друго разглеждано нещо със самото себе си. Колективната идентичност изразява здравата привързаност, принадлежността към определена общност и свързаните с нея личности. Привеждаме една интересна статия за идентичността в областта на футбола от спортния журналист Асен Спиридонов:

„Няма нужда да благодарим на хората, на които беше предоставена нишата „футбол” след 1989. Услужливо се твърди, че те спасявали футбола ни, но всъщност те просто го лишиха от идентичност, придавайки му собствената си неприятна такава. А е много трудно да поддържаш даден отбор, когато не го свързваш с някаква кауза или поне идея.

Не успяхме да спечелим тази Купа и сигурно ще чакаме още 25 години, за да се класираме отново на финала - така би трябвало да прозвуча след мача Барселона-Атлетик Билбао, ако можех да си позволя публично незрелия изказ на доста от момчетата, попаднали в студийните програми на Диема. В случая първото лице в множествено число е забранено, най-малкото защото не съм баск, а Атлетик принадлежи на баските. Но му симпатизирам от памтивека, когато за стадион „Сан Мамес” се говореше, че противниковите отбори не отиват, за да спечелят, вземат точка или да загубят, а за да оживеят.

В онези мрачни времена на терена на „Катедралата” бяха счупени краката на Алан Симонсен, Бернд Шустер и Диего Марадона (това са тримата най-известни потърпевши), но аз продължавах да се интересувам от резултатите на този тим, защото вече бях запознат с неговата философия. И ако през 80-те идеята да имаш само играчи от баски произход не впечатляваше чак толкова, то след правилото „Босман” спазването на клубния императив наистина превръща Атлетик във феномен.

Напоследък отборът се бори всяка година за оцеляване и все още никога не е отпадал от първа дивизия, заедно с грандовете Реал и Барселона. Да поддържаш статута си в среда, където световнонеизвестният Виляреал изведнъж вади ресурса да купи половината аржентински национален отбор, е спортен подвиг. Билбао изглежда обречен, така както са били обречени лъковете срещу пушките, ветроходите срещу параходите, конете срещу автомобилите. Но при такава кауза резултатите минават на втори план и докато в отбора играят само баски, Атлетик ще представлява ценност - включително и за далечни хора като мен. Това е нещо като съвременна молитва за идентичност.

Изобщо нямаше да пиша този материал, ако не търсех някаква връзка с нашия футбол, който пък страда от фрапантна загуба на идентичност. Например „Ботев” (Пловдив). Проследих внимателно акцията „Свободен Ботев” и ми стана приятно, че 10-ина хиляди души са отделили от личното си време, за да изразят позицията си по отношение на Димитър Христолов. Ясно е, че под негово ръководство жълточерните загубиха напълно облика си.

Но, колега Бареков, нима „Ботев” имаше нещо общо с богатата си традиция по време на „брокерите”? Никой обаче не въстана, когато с парите на половин държава Христо Данов и с-ие привлякоха елитни играчи за два отбора и два предсезонни календара. И онова през 1992-95 не беше „Ботев”, но у нас добрите резултати и класирания очевидно са универсален мехлем.

Добрите резултати накараха и публиката на Локомотив Пд да се обърне с лице към докарания право от Кюстендил тим на Велбъжд. Нещо да е останало от идентичността на Славия и Локомотив Сф? Единствената разлика между двата оригинални столични клуба е, че през последните 15 години червено-черните по правило спазват феърплея (типична локомотивска черта от 1929 насам), докато белите станаха шампиони по втория начин и все така продават мачове през три кръга. От гнездо за таланти, Югозападната "бундеслига" се превърна в гнездо за нагласени резултати.

Спирам с географската обиколка на страната, а споменаването на  ЦСКА и Левски ще разводни жестоко темата, което не е целта. Целта е да се каже ясно и точно, че няма нужда да благодарим на хората, на които беше предоставена нишата „футбол” след 1989. Услужливо се твърди, че те са спасили футбола ни, но всъщност те просто го лишиха от идентичност, придавайки му собствената си неприятна такава. А е много трудно да поддържаш даден отбор, когато не го свързваш с някаква кауза или поне идея.

Сигурен съм, че подобни морални проблеми има на доста места по футболния глобус. В бързо променящия се свят е тежко да се съчетават произход, успехи на терена и търговски печалби и сякаш е по-лесно да следваш един стогодишен постулат като в Билбао, ако разполагаш с такъв.

Завършвам със спомен за приятеля Румен Янков. Когато той си отиде през март, мнозина говориха за пристрастието му към Манчестър Юнайтед. Малцина обаче знаеха, че през последните 10 години Ухото (б.р. Румен Янков), когато посещаваше Англия, ходеше на мачове на второ-и третодивизионни отбори. Там е истинският футбол, Асенси, другото вече не се издържа - споделяше този земен човек, усетил навреме дефицита на идентичност в любимата ни игра. За съжаление у нас втора и трета дивизия са още по-покварени от елитната група и не стават за утеха”.

Асен Спиридонов, Евроспорт

Материал, публикуван в donbalon.eu;

Снимки: zimbio.com; sportvox.net;