Антон Раушер: Инициативите произтичат от личностите, не от учрежденията

Професор Антон Раушер за човека в пазарната икономика

Антон Раушер, роден през 1928 година, професор по социална етика, е бил ръководител на катедрата по християнска социология на университета в Аугсбург. Антон Раушер (на снимката в средата, заедно с бившия министър-председател на Северен Рейн - Вестфалия Юрген Рютгерс и кардинал Карл Леман) е публикувал многобройни произведения, свързани с изследването на католическото социално учение: „Най-важна е ценността на личността. Инициативите произтичат от личностите, не от учрежденията, не и от стопанските планови отдели и щабове. Личностите са същевременно носителите на отговорността, не някакви апаратури или механични пазарни сили.

Питам се, дали лично Адам Смит би имал принципни възражения срещу папската енциклика „Laborem Exercens” („Laborem Exercens”- „За човешкия труд” – социална енциклика на папа Йоан Павел Втори, публикувана на 15 септември 1981 година. Енцикликата критикува както марксизма, така и капитализма. Папа Йоан Павел Втори пише в тази енциклика за труда като за един от характерните признаци на човека, който го отличава от другите създания. Освен това енцикликата се възприема като подкрепа за независимия полски профсъюз „Солидарност”). Защото и Адам Смит е поставял в центъра на своите разсъждения не каквито и да са неща, не е поставял капитала, а работещия човек.

„Икономиката трябва да служи на човека”, „Трудът има предимство”. Подобни изрази и искания наистина могат да се включат правилно, само когато се съединят икономическите дадености с етичния начин на разглеждане на човека и с икономиката като един обществен жизнен процес.

Свободата изисква изграждането на пазарна икономика с естествено ценообразуване, здрави конкурентни отношения, преди всичко нещо, което е много важно за нас, свободно развитие на творческите сили на човека, който създава и гради, и то както на работниците, така и на предприемачите. Но „голата” свобода би могла да се превърне в празно понятие, ако не се свърже като задължителна задача със социалната справедливост.

Ние, хората, имаме едно изначално чувство за справедливост. Това е валидно както за сферата на разпределението на народностопанския доход, така и за хуманното организиране на работните места и на производството. Социалното пазарно стопанство не би намерило одобрението на широките слоеве на народа, както и на работниците, ако то се усещаше само като „ефeктивно”, но не и като „справедливо”, не и като „социално”.

Солидарността не е само въпрос, който е съществен при разпределението на стоки и услуги, а и при производството. Къде съществува чисто постижение на човек, извършено само с неговите собствени усилия? Никъде няма такова нещо. Дори онзи, който постига нещо грандиозно, винаги разчита на едно множество от хора в различните области. Производството е типичен резултат от съвместни действия към една цел. Тук солидарността отива значително по-нататък, отколкото алтернативната двойка алтруистичен / егоистичен е в състояние да загатне.

Границата на солидарността се достига там, където от човека се изискват неща, които са срещу неговото достойнство и срещу неговите права. Аз също не бих изисквал от човека да пренебрегне своите собствени задължения заради задълженията на някой друг.”

Откъси от сборника „Социалното пазарно стопанство на Лудвиг Ерхард и неговото значение за бъдещето” -  съвместно издания на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”;

Съставител и преводач на сборника: Господин Тонев;

Снимка: rp-online.de;