Антон Чехов: Културните хора уважават човешката личност и са състрадателни

Писмо на Антон Чехов до брат му Николай
Преди повече от 120 години руският класик – писателят Антон Павлович Чехов написал писмо до брат си Николай – талантлив художник, но слабохарактерен и отчаян пияница. Знаейки слабостите на своя брат, писателят много страдал за него и се ядосвал заради неговото несериозно отношение към дарбата, която притежавал. Антон Чехов написал на брат си: „Загива силният руски талант, загива за грош”. И, разбира се, направил опит да го вразуми, да му обясни, че прави грешка, като живее такъв живот. В писмото Антон Чехов изразява загриженото и топло отношение към брат си Николай, но размислите и съветите в това писмо имат общочовешки характер. Може би ние не сме алкохолици, отчаяни комарджии и загубили ориентири хора, но като цяло много от нас, както и Николай Павлович, са потънали в самосъжаление, пилеят таланта си и заемат позата „никой не ме разбира”. Така вредим не само на себе си, но и на близките си и на онези, на които не сме безразлични. Публикуваме текста на самото писмо: „Москва, 1886 г. Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна. Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae (Истината е повече от приятелството / Истината е верният приятел). Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. Културните хора според мен трябва да отговарят на следните условия: 1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Не се бунтуват заради чука или изчезналата гума; когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен за това, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете си... 2. Те не са състрадателни само към просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П..., да платят образованието на братята си и да купят дрехи на майка си. 3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете.