Антон Чехов: Културните хора уважават човешката личност и са състрадателни

Писмо на Антон Чехов до брат му Николай

Преди повече от 120 години руският класик – писателят Антон Павлович Чехов написал писмо до брат си Николай – талантлив художник, но слабохарактерен и отчаян пияница. Знаейки слабостите на своя брат, писателят много страдал за него и се ядосвал заради неговото несериозно отношение към дарбата, която притежавал. Антон Чехов написал на брат си: „Загива силният руски талант, загива за грош”. И, разбира се, направил опит да го вразуми, да му обясни, че прави грешка, като живее такъв живот. В писмото  Антон Чехов изразява загриженото и топло отношение към брат си Николай, но размислите и съветите в това писмо имат общочовешки характер. Може би ние не сме алкохолици, отчаяни комарджии и загубили ориентири хора, но като цяло много от нас, както и Николай Павлович, са потънали в самосъжаление, пилеят таланта си и заемат позата „никой не ме разбира”. Така вредим не само на себе си, но и на близките си и на онези, на които не сме безразлични. Публикуваме текста на самото писмо: „Москва, 1886 г. Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна. Уверявам те като твой брат и като приятел, че те разбирам и ти съчувствам с цялото си сърце. Познавам добрите ти качества, както познавам петте си пръста. Имаш само един недостатък и погрешността на твоята позиция, твоето нещастие и твоето неразположение на стомаха се дължат изцяло на него. Това е твоята пълна липса на култура. Прости ми моля те, но veritas magis amicitiae (Истината е повече от приятелството / Истината е верният приятел). Разбираш, че животът има своите условия. За да се чувства удобно сред образовани хора, за да бъде като у дома си и щастлив с тях, човек трябва да бъде образован до определена степен. Културните хора според мен трябва да отговарят на следните условия: 1. Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Не се бунтуват заради чука или изчезналата гума; когато живеят с някого, не го карат да им се чувства длъжен за това, а когато си отиват, не казват: с вас не може да се живее! Те прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете си... 2. Те не са състрадателни само към просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят… Стоят будни през нощта, за да помогнат на П..., да платят образованието на братята си и да купят дрехи на майка си. 3. Те уважават имуществото на другите и затова си плащат дълговете. 4. Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателя и го опошлява в очите на говорещия. Не се правят на това, което не са, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. Не бърборят и не досаждат с прекалени откровения, когато не ги питат... От уважение към ушите на другите те по-често мълчат, отколкото говорят. 5. Те не унищожават себе си, за да предизвикат съчувствие и помощ. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги дундуркат. Не казват „Аз съм неразбран” или „Аз съм вече непотребен”, защото целият този стремеж към евтин резултат е вулгарен, изтъркан, фалшив… 6. Не са суетни. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменитости, здрависването с П..., възторга на салонните посетители, популярността в кръчмите… 7. Ако имат талант, те го уважават. За него жертват останалото – покой, жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант… Освен това са взискателни към себе си. 8. Те развиват естетическото чувство у себе си. Те не могат да си легнат с дрехите; да гледат пукнатини, пълни с буболечки, по стените си; да дишат лош въздух; да вървят по наплют под. Стараят се да укротят и облагородят половия си инстинкт. Възпитанието им в това отношение не е така кухненско. От жените им трябва не легло, не конска пот, не ум, изразяващ се в умението да те подлъжат с фалшива бременност и безконечни лъжи. ... Нужна им е, особено ако са художници, свежест, изящество, човечност. Не лочат водка по всяко време на деня и нощта; не душат около шкафовете, защото не са прасета и знаят, че не са. Пият, само когато са свободни, с повод… Защото искат mens sana in corpore sano (Здрав ум в здраво тяло). И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на своето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на клуба Пикуик” („Посмъртните записки на клуба Пикуик“, Чарлз Дикенс)  или да си научил монолога от „Фауст”… Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен… Ела при нас, счупи шишето с водка, легни и чети… Тургенев, ако желаеш, когото не си чел. Трябва да се откажеш от своята суетност, ти не си дете… скоро ще станеш на тридесет. Време е! Очаквам те… Всички ние те очакваме.” Източник: zona-zdrave.com; Снимки: peshkovo.com; pravmir.ru;