Анселм Грюн: Щастлив съм, когато в тишината усещам дълбок вътрешен мир

Разговор с християнския писател Анселм Грюн

Анселм Грюн, християнски писател и автор на бестселъри, монах, е роден на 14 януари 1945 година. Тема на многобройните му курсове и сказки са неволите и проблемите на човечеството. Грюн се превърна в духовен съветник на много мениджъри, той е един от най-четените християнски писатели на нашето време. Всяка година сказките му се посещават от хиляди хора. Анселм Грюн твърди: „Нямам класическото разбиране за кариера. Не работя, за да поема по пътя на кариерата. Върша работата си, за да подкрепям други хора. За да им дам увереност в себе си и да ги окуража да се уповават в своите собствени ценности.” Публикуваме разговор с християнския писател Анселм Грюн.

Въпрос: По принцип гледате ли скептично на понятието „кариера”?

Анселм Грюн: Това не, не. Който прави кариера, получава по този начин власт. А властта може да бъде нещо положително, защото тя ми дава възможността да участвам във формирането на много неща. За да цитирам Ернст Блох: „Ценно е само това, което създава надежда.”

Отец Грюн, нека поговорим за пари. Знаете ли какъв оборот от продажби сте направили в живота си?

О, трудно е да се каже. До днес съм продал някъде около 15 милиона книги ...

В такъв случай сте направили оборот много повече от 100 милиона евро.

Да, вероятно.

Вие продавате в Германия повече книги, отколкото Гюнтер Грас или папата. Би трябвало да сте мултимилионер.

Не притежавам нищо. Като бенедиктински монах съм се обрекъл на бедност. Парите принадлежат на манастирската обител.

Нямате ли поне джобни пари?

Напротив, като другите монаси получавам малко заплащане за времето на отпуска. Когато съм на път за моите сказки, от време на време си позволявам капучино в почивния дом. Това е моят лукс. Но не харча повече от 50 евро на месец пари в брой.

Парите не Ви ли блазнят?

Парите, които ми принадлежат? Ни най-малко. Виждам как парите правят много хора коравосърдечни. Не искам да стана такъв. Парите застрашават вътрешната свобода. Всъщност, хората с много пари биха могли да бъдат безгрижни и свободни. Но често тъкмо богати хора кръжат с мислите си около парите. Има богати хора, които са щастливи, естествено. Но това са тези, които вътрешно са свободни от това богатство.

Никога не Ви пронизва мисълта: човече, би могъл да притежаваш хубава къща, да пътуваш, където искаш?

Ех, за мен луксът не е изкушение. Понякога представители на банки или мениджъри ме канят на обяд или на вечеря, това е добро и скъпо, но често се чувствам неудобно и си мисля: ти никога не би отишъл сам. Там само десертът струва 12 евро. Той е вкусен, но просто е прекалено скъп.

Какво Ви прави щастлив, щом това не са парите и луксът?

Щастлив съм, когато мога да насочвам хората чрез книги, сказки, разговори. И когато добивам духовен опит, когато търся Бога и в тишината усещам дълбок вътрешен мир.

Пишете, че сексуалността и агресията са най-важните житейски енергии. Как се справяте като монах да потискате и двете?

Винаги съществува представата, че ние, монасите, трябва да потискаме сексуалността си. Оставям я да се влее в моята креативност.

И това е достатъчно, нямате потребност от сексуалност?

От сексуалност – не, само понякога от нежност.

Имате изключителни успехи с книгите си. Защо?

Е, ако знаех това с такава сигурност. Мисля, че докосвам емоцията на много читатели, езикът ми не оценява и не натрапва нищо. Не залъгвам с обещания за съвършен свят. А и християнската духовност също има своя собствена сила и аз се опитвам да я разкрия за хората. Това, че съм успешен, ме радва. Понякога си позволявам малка суета и се наслаждавам на признанието.



Може ли след 200 книги човек все още да има нови идеи?

Добър въпрос. Издателствата винаги искат нови творби от мен. Естествено, повтарям се в много книги. Но ако някога имам чувството, че нищо ново не ми хрумва, ще спра.

Вие провеждате семинари за мениджъри. Кои ценности искате да споделите?

За мен да водиш хора означава: чувство за справедливост, готовност да платиш справедливата цена. И преди всичко: да събудиш живот у хората. Да не ги изстисквам, да зачитам достойнството на отделния човек, да вярвам в доброто у хората, да не изоставям никой човек. Да водиш, означава да говориш човешки език, да се грижиш твоите работници и служители да си отиват изправени и като почтени хора у дома, без страх и депресии.

Много немци се оплакват от страхове и депресии.

Тези страдания са израз на прекомерните изисквания към самите себе си: винаги трябва да съм готин, успешен и в добро настроение. По някое време хората вече не усещат самите себе си, вече нямат чувство за самоценност. Тъкмо това е опасността на парите. Парите не са нещо лошо само по себе си, но съществува тенденцията да се подсилва маската. По някое време във вътрешността на човека нещо се чупи. Не искам да осъждам богатството, Библията също не го прави. Но ако парите са в центъра на нещата, в човека става празно. Който зачита човека, можа да стане и богат - и самият да остане човек.

Казвате: страховете и депресиите са израз на времето. Самият Вие имате ли такива?

Депресии не, навярно обаче тъга. А също и страх, да. Страхът, че не съм достатъчно добър, например. Но с възрастта това намалява.

Плаши ли Ви глобализацията?

Глобализацията носи със себе конкуренция, естествено. Но тя също така предлага шансове. Като цяло фирмите не се отнасят достатъчно креативно спрямо нея. Не се вглеждат в нейните силни страни, реагират със страх, уволняват работници и служители, вторачват се само в разходите. Това са закостенели догми. В противовес на това католическата църква е подчертано гъвкава и диференцирана в свидетелствата на учението си.

Населението възприема своите топ мениджъри много често все още само като дружество за самообслужване без никакво чувство за реалността. Наблюдавате ли общ упадък на ценностите и в икономиката?

Днес има две тенденции в икономиката: от една страна, за съжаление, отново има фирми и мениджъри, които нямат усет за ценностите и за които са важни само печалбата или собственият имидж. Но от друга страна наблюдавам все повече хора, които не са доволни от това и са на път да следват наново ценностите в икономиката.

Във Вашия манастир предлагате семинари за мениджъри. Църквата и икономиката подхождат ли си изобщо?

Преди 20 години икономиката едва ли би потропала, за да потърси мнението на църквата. Толкова повече съм радостен, че днес все повече икономисти и бизнесмени имат потребността да се учат от опита на християнската традиция. Вярата осъществява съприкосновение на ръководните кадри с вътрешния им източник, който е по-голям от тяхната собствена сила. Те усещат, че имат нужда от способи, за да намерят спокойствие. А в тези неща църквата има достатъчно опитност, за да покаже такива способи. Освен това мениджърите усещат, че трябва да виждат  достойнството на човека по нов начин. И в тези неща те също могат да се учат от християнското послание.

Какво означава за Вас да водиш работници и служители и да поемаш социална отговорност?

Когато ръководя работници и служители, поемам отговорност и за тях, за тяхното здраве, за тяхното благополучие. Работният климат е от решаващо значение за здравето на работника или служителя. Когато по време на работа му доставям радост, това ще се отрази добре и в семейството му. Когато той си отива изправен, като добросъвестен и почтен човек у дома, той няма нужда да потиска другите.

Какво отнасят със себе си Вашите участници в семинарите - да се надяваме - и използват в професионалния си и личен живот?

Те отнасят със себе си разбирането, че трябва да се грижат за своята собствена душа, както го казва Бенедикт, че трябва да обръщат повече внимание на собствените чувства и че трябва да гледат на служителите си с нови очи, с очите на вярата, които вярват в доброто на другите и го събуждат в тях чрез грижливо и всеотдайно общуване.

Източници: karrierefuehrer.de; sueddeutsche.de; polinomics.eu;

Превод: Господин Тонев;

Snimki: visionen.com; eiderstedt.de;