Ангела Меркел: Европа не е християнски клуб, а клуб на ценности

Интервю с канцлера Ангела Меркел и кардинал Карл Леман

Публикуваме интервю с надслов: „Европа не е християнски клуб, а клуб на ценности” от сборника „Толерантността е душата на Европа”. Федералният канцлер Ангела Меркел и кардинал Карл Леман (католически духовник, роден през 1936 година. От 1983 година е епископ на град Майнц. От 1987 до 2008 година е председател на конференцията на епископите в Германия. Професор по догматика) разговарят по покана на списание „Фокус“ за баланса между солидарност и лична отговорност. Те говорят също и за Бог, за ценности и човешко достойнство. И за това какво може да направи политиката – и какво не може.

Въпрос на списание „Фокус”: Господин кардинал, госпожо федерален канцлер, Германия говори за горе и долу, за бедни и богати. Справедлив ли е проектът Харц IV? (Обществено-икономическа концепция, която има за цел да формира по-гъвкава политика на пазара на труда в Германия. Носи названието си от името на Петер Харц, оглавявал комисията за предложения в тази насока. Комисията е създадена от правителството на Герхард Шрьодер).

Кардинал Леман: Събирането в едно цяло на помощта при безработица и социалната помощ е навярно разумен път. Не искам все още да давам оценка дали това е справедливо. Ние трябва да се концентрираме върху въпроса дали днес вече не съществуват разпознаваеми липси на справедливост. Ако не правим нищо за трайно безработните, например, както и за нискоквалифицираните, ще бъдем несправедливи.

Ангела Меркел: Имате право да повдигате въпроса за справедливостта. Защото много хора поставят изискването към политиката, необходимите реформи да съответстват на чувството за справедливост. Събирането на помощта за безработица и социалната помощ беше извършено с помощта на Християнсоциалния и Християндемократическия съюз, тъй като то е необходимо и разумно.

Леман: Класически справедливостта се определя с кратката формула: всекиму своето. Това означава, че в същността си справедливостта е разпределение. Изравняването е наистина важна част, но не и единствената. Ще си позволя допълнението: всеки трябва да донесе със себе си своето. Всеки е надарен повече или по-малко. Безработният, например, вероятно също може за кратко време да извършва работа, която не си е пожелавал. Той може да пътува няколко километра повече от досега. Може дори да се премести да живее на друго място.

Меркел: Християнското социално учение не освобождава нито политиката, нито отделния човек от отговорност. Според принципа на субсидиарност всеки сам трябва да опита да си помогне. Осигурителните системи трябва да се намесят тогава, когато възможностите на отделния човек не са достатъчни – и нашата социална държава трябва трайно да спазва това обещание.

Солидарността се проявява най-напред в брака и в семейството. ХДС обаче създава впечатлението, че междувременно счита по-скоро за пожелателна неразривната за всеки християнин връзка между брак и семейство. Нима партията с „Х” в името си се е отказала от този основен стълб на своите убеждения?

Леман: Общественото развитие доведе до едно променено схващане за семейството. Красиво звучащите, извоювалите си най-напред одобрение думи „семейството е там, където са децата“, са наполовина верни, наполовина грешни. Вярно е, че децата имат нужда от общност, за да не израстват изолирани и без чувство за сигурност. Но семейството има за предпоставка едно благонадеждно партньорство и съпринадлежност, които изцяло се развиват в брака. Да мълчиш за тази предпоставка е нарушение, първо, на основния закон и, второ, на човешкия опит.

Меркел: Към Вашата първа точка – ХДС няма намерение да променя основния закон и да поставя под съмнение защитата на брака и семейството. На второ място, нашето определение за семейството не твърди „семейството е там, където са децата”, а „семейството е там, където родителите поемат трайна отговорност за децата и децата за родителите”. Трайността на тази отговорност не е произволна, не се включва и изключва, считам това днес за решаващото. Тя показва какво значение добива в нашето застаряващо общество отговорността на децата към родителите. Социалната държава е създала условия, при които хората могат свободно да се развиват. Ние трябва постоянно да се учим да се отнасяме отговорно към свободите, които придобихме също и посредством материалното благополучие и да поемаме трайно отговорност един за друг дори и тогава, когато класическото разбиране за семейството вече не е такава социална естественост както преди.

Всички се оплакват от упадъка на ценностите. Кой противодейства на това явление? И може ли политиката да действа ефикасно, когато ценностният фундамент на едно общество бавно се размива?

Меркел: Не би трябвало прибързано да употребяваме актуалния израз „упадък на ценностите”. Обществото ни е изправено пред нови предизвикателства, които хората преди нас изобщо не са познавали. Естествено, има лоши неща, случаи на малтретиране и изоставяне на деца. Сексуалната злоупотреба с деца, физическото и духовното занемаряване, всичко това е опустошително за нашата страна. Фактът, че за тези неща днес се информира безпощадно, тази откритост ни кара да осъзнаем проблемите. И разбира се, не трябва да изпадаме в културен песимизъм.

Леман: Предпочитам да говоря за промяна на ценностите с ясното съзнание, че този процес е свързан и със загуба на ценности. Но не е необходимо винаги да са налице загуби. Добродетели, които по-рано не бяха одобрявани, сега се радват на ново внимание.

Европейският съюз стигна в промяната на ценностите дотам, че въобще не записа отношението към Бога в своя конституционен договор. Затова ли конституцията, която Ангела Меркел иска да спаси, може би не е получила благословия?

Леман: Ако в преамбюла на конституционния договор става ясно, че и религията със спадащата към нея култура принадлежи към главните фундаменти на Европа, тогава като начало е спечелено много. Дискусията може да донесе още повече неща.

Меркел: Аз бих си пожелала едно по-ясно позоваване на християнските корени. Никой не поставя под съмнение, че те формират значително нашия живот, нашето общество. В основния ни закон е записано много красиво: „Съзнавайки своята отговорност пред Бога и пред хората”. Едно ясно позоваване, че нашата политическа дейност зависи от предпоставки, с които самите ние не разполагаме. Аз се питам: „Може ли да се запази формиращият характер на християнството за всекидневната политика, ако политиката не се обяви за това?” Европа обаче трябва да продължи да се занимава с този въпрос. В наши дни християнството и юдаизмът не са единствените изповядвани религии в нашето общество. В Германия, както и във Франция, живеят много мюсюлмани. За да се развива положително съвместният ни живот, ние сме призвани към междурелигиозен диалог, но за да влезем в един такъв диалог, би трябвало да засилим малко увереността в себе си. Второ, отново и отново да определяме границата – какво политиката може да направи и какво не може. Кардинал Леман загатна, че политиката може да подреди нещата и да се вдъхнови от религията, от християнството. Но това, което се описва с думата вяра в Бог, политиката никога не може да го представи.

Леман: Не бива да се заблуждаваме по отношение на нашия основен закон. По време на конвента за подготовка на конституцията през 1948 година бурно се е обсъждало дали да се назове Бог в предвидения преамбюл. Карло Шмид (Германски политик от Социлдемократическата партия. Един от бащите на конституцията на Федерална република Германия) тогава казал: „Християните могат да разбират под това Бог, други разбират нещо друго, нещо като „съдба”. „Бог” сигурно е нещо повече от шифър”. Най-малкото съществува знак, че над човешките измерения има област, която ни води и определя, но това не винаги и не за всеки е един личен и жив Бог. Сигурно този широк спектър на тълкуване би се запазил и в преамбюла на европейската конституция.

Меркел: Специфично различие е дали ние казваме: „водени от отговорност пред Бога” – нещо, в което могат да намерят себе си всички монотеистични религии, нещо, което веднага се възприема и от исляма. Или дали назоваваме като формиращи за нашата европейска история единствено юдейско-християнските корени. Защото през Средновековието е имало оплодяване на западната култура чрез арабската.

Вие казвате, би трябвало да имаме увереност в самите нас. Не трябва ли тогава да кажем: „Европейският съюз трябва да бъде християнски клуб”?

Меркел: Не, Европа не е християнски клуб и ако е клуб, то тогава е клуб на ценности. При нас живеят хора от различни религии на основата на неотменими ценности, които имат връзка с достойнството на отделния човек. Чрез каква духовна сила е станало това формиране, това може да се възприема по различен начин. За мен това е християнството. За тези ценности ние трябва да се борим. В никакъв случай няма да приемем позиции, които посягат върху достойнството на човека или които заявяват, че мъжът и жената трябва да имат различни възможности за развитие. Европа трябва да бъде готова да се застъпва за своите ценности и да се бори за тях.

Леман: Думата християнски клуб произлиза от една грешна преценка на нашата ситуация. Ние имаме огромен духовен плурализъм в Европа. Още не е казана последната дума дали извън водените от дълго време дебати за основните ценности все пак нямаме нужда от една водеща култура. Не преувеличавам много значението на думата „водеща култура”, но не ми хрумва по-подходяща за тези неща.

Меркел: От християнството произлиза най-силното влияние, което е формирало Европа. С това не се изолира никой. Но поради обикновения страх, че чрез нашето изповедание бихме могли да изолираме други, ние се отказваме да привличаме чрез нашите убеждения. Ако аз самата съм убедена, мога да запозная отблизо и други хора с моите виждания. Какво ме ръководи, какво ми дава доверието в Бог, каква радост ми доставя да пея църковна песен? Всичкото това е отстъпило място на една колебливост. Да можеш с радост да изразиш собственото си верую е предпоставката да бъдеш толерантен.

Леман: Радостен съм, че точно Вие казвате това. Колебливостта и понякога малодушието да определим ясно и недвусмислено своето собствено местонахождение е действително нашата най-голяма слабост. Затова често се поставя под съмнение, дали ние бихме могли да водим наистина сериозен диалог с исляма. Защото това ще стане само тогава, когато си наистина изцяло убеден в твоите собствени позиции. В този смисъл дебатите за европейската конституция са едно запитване към християнството, дали сме достатъчно силни и в интелектуалното засвидетелстване на вярата.

Не е ли израз на тази колебливост, че политиката предоставя на църквата споделянето на ценности, но в нея се вслушват малцина?

Меркел: Политиката не се е отказала от ценностните въпроси. Изследвания на стволови клетки, трансплантация на органи, разпореждане на пациенти за евтаназия – всички тези дебати са немислими без нашите морални и етични основи. Това не се отнася само за народните представители от Християндемократическите съюзи, но също и за тези от Социалдемократическата партия. В Бундестага ние имаме големи групи, които се срещат на молитвени закуски, превъзмогвайки партийните граници. Това показва, че общата вяра и практикуваното християнство се простират отвъд партийно-политическите спорове. Като изхождаш от собствения начин да влагаш смисъл в нещата, можеш да правиш политика. По обратния начин не става.

Леман: Като църква ние не трябва да допуснем да ни вкарат в ролята, че сме компетентни за ценностите по някакъв изключителен начин. Това би било най-напред ласкателно, но същевременно ще представлява и твърде опасен подарък. Същественото в нашата задача е вдъхновяването за живото действие на тези ценности, за да не залинеят като музейни експонати.

Меркел: Това засяга хората пряко. Трансплантацията на органи, разпореждането на пациентите за евтаназия – това не са академични дебати. Готова ли съм да дам на други хора органите си в случай на моята смърт? Много хора знаят, че могат да се срещнат много конкретно с подобни решения на ценностна основа. Смъртта в един високотехнологичен и в медицинско отношение високоразвит свят прави доста хора вътрешно неспокойни. Докато стигнем дори и до въпросите: желан ли съм като възрастен човек в това общество? Представлявам ли бреме за другите? Но има моменти в живота, за които политиката няма отговор. Когато си задавам например мъчително въпроса: какво представлява справедливостта на Бога, защо има нещастия? Ние търсим отговорни и виновни дори и там, където може би няма отговорност, камо ли политическа. Защо един е считан за хубав, а другият не? Защо единият е с увреждания, а другият не? Политиката може да създаде рамкови условия и предпоставки, така че хората да имат равни шансове за развитие, но политиката не може да въздейства, като придава смисъл. В това отношение църквата ми дава сили.

Какво ще си пожелае канцлерът от кардинала и какво кардиналът от канцлера?

Меркел: Аз пожелавам за себе си откритото слово и вдъхването на кураж…

Леман: …а аз на госпожа федералния канцлер ясна ориентация за бъдещето на нашата страна – и благословия за председателството на Съвета на Европейския съвет.

Превод: Господин Тонев; източник: списание „Фокус”;  „Толерантността е душата на Европа” - съвместно издание на фондация „Конрад Аденауер” и сдружение „Гражданска общност”;  „Ниба Консулт”, 2009 г.;
Снимки: bistummainz.de; bundeskanzlerin.de;