Анете Шаван: „Най-важното е развитието на детето и на неговите таланти”

Интервю с образователния министър на Германия Анете Шаван

Анете Шаван (родена през 1955 г.) е министър на образованието и изследванията в правителството на Федерална република Германия и заместник-председател на Християндемократическия съюз. Анете Шаван споделя свои мисли за ранната степен в образователното развитие на децата, за смисъла от тези усилия пред „Райнишер Меркур”.

Въпрос: В каква степен трябва да бъде образовано едно тригодишно дете? Какво трябва да знае и да умее?

Анете Шаван: Нямам каталог за това. Детската градина трябва да засилва децата, да събужда любопитството им, да насърчава двигателното им развитие, да провокира техния интерес към ученето. Ранното училищно обучение не е свързано с учебната програма, а с голямата възприемчивост на децата в тази възраст. При това все по-малко деца порастват заедно с братя и сестри. Днес често детската градина дава опита да играеш с други деца. Това също е част от образованието.

Още в първия си мандат Вие привличахте вниманието към ранното училищно обучение. Какво се промени от тогава?

Още през втората половина на 90-те години – тогава бях министър на образованието в провинция Баден-Вюртемберг – на регионално ниво, започнахме да интегрираме детската градина в образователната система. Имаше програми, с които да подобрим връзката между детската градина и основното училище. Оттогава се случиха много неща. Ние устроихме например 8 000 „къщи на малките изследователи”. Там децата се запознават с природните феномени. Освен това федералното правителство предлага подкрепа при въвеждане на концепции за изучаване на език в детските градини. При всички тези неща смисълът е в ученето, съобразено с възрастта.

Предложенията за насърчаване развитието на децата не винаги създават това впечатление. Съществуват частни детски градини, в които двегодишни деца учат английски език, и DVD-та, които искат да направят от бебета малки Айнщайновци…

Това е интересно развитие, защото до деветдесетте години такова предлагане в Германия не беше позволено. Тогава ученето се разграничаваше стриктно от играенето. Играта беше част от детската градина, ученето – от училището. Сега съществува опасност, както често се случва в тази страна, да изпаднем в противоположната позиция и да се опитаме да натоварим детето с най-различни ангажименти още в първите години на неговия живот. Решаваща е вярната мярка дали децата ще открият радост в ученето или още в ранните години ще бъдат натоварени прекалено много. Това зависи от свободата на решение от страна на родителите, кое предложение ще изберат за своите деца.

Имаме ли нужда от образователни изисквания за установяване нивото в детската градина?

Не. Важно е да установим нивото на развитие на децата при постъпването им в основното училище. Всяко дете, което ходи на училище, трябва да владее немски език толкова добре, че да разбира учителката си.

На все повече първокласници се удава трудно да се концентрират, да бъдат точни, да си стягат ученическата чанта. Какво може да направи детската градина в това отношение?

Такива проблеми могат да бъдат решени само, когато се ангажират родителите. Не бива да разчитаме само на институциите, елементарни неща трябва да се разясняват в семейството.

А ако семействата не вършат това?

Тогава детската градина трябва да има компенсаторна роля. Чрез усъвършенстване и по-висока квалификация възпитателките са подготвени да внимават за дефицити в развитието и целенасочено да поощряват деца с проблеми. Ако това не стане, училищният успех е застрашен.

Щом ранното училищно образование е толкова важно, защо възпитателките получават толкова ниски възнаграждения в сравнение с учителките?

Ценността на възпитателките не може да се определя от заплатата.

А от какво тогава?

Имаме нужда от по-голямо зачитане на професиите, които са свързани с малките деца. В момента общинските бюджети имат тежки проблеми, но ние не можем да чакаме и да развиваме детските градини, едва когато се намерят повече пари. С течение на времето чрез по-добро обучение и квалификация заплатите при професиите, които са свързани с възпитанието, ще се повишават.

95% от всички германски деца на четири години посещават детска градина, при децата на имигрантите нивото е 85 процента. Имаме ли нужда детската градина да стане задължителна за всички?

85 процента вече представляват голям прогрес. Аз съм срещу задължителната форма. Трябва да споделяме с родителите, че тук децата се поощряват и това е важно за времето, когато те ще тръгнат на училище. Във Франция всяко дете трябва да посещава École maternelle (предучилищна институция), но при завършващите училище се проявяват същите проблеми като при нас. Само чрез принуда не се постига по-добро образование.

Не страдат ли дебатите в Германия от това, че изразяват по-слабо отношение към децата, отколкото към съчетаването на професията и семейството, към интеграцията и изискванията на пазара на труда?

Такива обвързаности не могат да бъдат предотвратени. Но аз съм против инструментализирането на темата образование за всички други възможни неща. Най-важното за нас на първо място е развитието на детето, на неговите таланти. Вярно е, че говорим твърде много за училищни структури, за очакванията на обществото. Нужна ни е повече отдаденост спрямо достойнството на детето.

Германия страна ли е с дружелюбно отношение към децата?

Най-малкото тя е по-дружелюбна от преди. Днес детството се признава за самостоятелен период от човешкия живот, децата вече не са малки възрастни. Преди 30-40 години това беше различно. Аз съм против възвеличаване на миналото.

Превод: Господин Тонев; със съкращения от вестник „Райнишер Меркур”

Снимки: n-tv.de; wir-sind-ehingen.de;