С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на съдържанието и анализиране на трафика. Подробна информация
Търсене

Андрей Чорбанов, доцент по имунология, като поет и разказвач

Андрей Чорбанов, доцент по имунология, като поет и разказвач

„Всичко е любов” – книга с поезия и разкази на Андрей Чорбанов

Андрей Чорбанов е роден на 1 юни 1967 г. в София. Завършва Биологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски” – специалност биотехнология - генно и клетъчно инженерство, защитава и докторска дисертация. Работил е в Националния център по заразни и паразитни болести, като гост-изследовател е специализирал в AZU, Утрехт - Холандия, Тайван и Унгария.

Специализирал в Холандия, Тайван и Унгария, работи като научен сътрудник, доцент по имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов” към Българска академия на науките и е гост-професор в Университета в град Ниш, Сърбия. Андрей Чорбанов е баща на три деца.

Андрей Чорбанов се занимава и с художествена фотография, участва в различни изложби. Спечелил е няколко фотографски конкурса за черно-бяла и цветна фотография. „Пеперуда” е първата издадена поетична книга на Андрей Чорбанов. Публикуваме стихотворението „Апокалипсис” от втората самостоятелна книга на Андрей Чорбанов „Всичко е любов”.  

Апокалипсис

Да останем силни е трудно,
когато сме първи,
Да запазим себе си по разкошни банкети,

Но колко ли по-трудно е,
макар и паднали – да бъдем твърди,
С усмивка да купим кафе с шепа последни монети.  

Нали е трудно да даряваш с обич всеки,
който те обича;
Нали е трудно да си нежен със жена
която ти се врича,
Но колко ли по-трудно е да даваш обич и да знаеш,
че не те обичат,
и колко ли по-трудно е тогава
нежни думи да изричаш.  

Нали е трудно просто да си бъдеме човеци,
В душите ни да има вяра –
макар сърцата ни да бъдат празни,
а колко трудно е да вярваш и да знаеш,
че даже и надеждите ни са били напразни.  

Дали ще дойде ден, когато и душите
ни ще бъдат мръсни,
И само за насъщния ще се тревожим;
Във този ден да бъдем други –
вече ще е късно,
Но в този ден да си останем същите – не можем.  

Аз вече знам – дори да трябва сам да бродя по света,
Дори във шепите да имам кал наместо злато,
Ще се усмихвам пак и пак ще търся любовта,
Защото знам, че само с любовта ще сме богати.

София; Ноември, 2004